Пътеводител за родители на тийнейджъри ще бъде представен на специално събитие в Квадрат 500 на 27.09.2023 г., сряда, от 18:30 ч. на фона на фотографската изложба на Константин Вълков „Родени Свободни“.
Материалът дава насоки и ценни съвети на родителите как да се ориентират и справят с предизвикателствата на тийнейджърската възраст. Той е създаден и разработен от Асоциация Родители. Реализира се в рамките на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум. За по-добър живот. Много важен принос към проектa има дългогодишният приятел и съмишленик на организацията Здрава Каменова, която е автор на много текстове в наръчника.
Пътеводител за родители – корица
Всеки, който не може да присъства на събитието в Квадрат 500, ще има възможност да проследи разговора на живо в страницата на Асоциация Родители.
В наръчника са разгледани най-важните аспекти от турбулентния период наречен тийнейджърство. Сред тях са силната емоционалност, характерна за децата в тази възраст, правилата, границите и контролът, приятелският кръг и средата, училищният живот, темата за секса, дигиталният свят, изборът на посока в живота. Всяка тема е илюстрирана от прекрасен разказ на Здрава Каменова и включва напътствия и съвети към родителите. В наръчника е представено и мнението на самите тийнейджъри.
Той е достъпен и на сайта на Асоциация Родители в категория Ресурси .
Организацията се надява, че този пътеводител ще бъде полезен помощник на родителите в периода, когато децата им най-бурно и интензивно се борят за самостоятелност и независимост, в периода, в който бунтът им е основно средство на изразяване.
Ето и откъс от Пътеводител за родители:
„Той се появи един ден в двора на училището с мотора си, вдигаше прекалено много шум, форсираше нарочно, нямаше как да не го забележиш. 20 03 – К‘ъв е тоя? Леле, к‘ъв як мотор! – коментираха всички. – Кой, бе? Тоя ли? Зарежете, некъв откачен тип, айде да влизаме вътре – казах, но тоя откачен тип вече беше зад гърба ми и се провикна: – Тате, няма ли да ме запознаеш с момчетата? Извади цигара, запали я и попита: – Да ви черпя, момчета? – Татеее… – промълвих аз. Обаче беше късно. – Баща ти е много як! – започнаха другите. – Леле, к‘ви мускули има, изобщо не прилича на баща. – Да, за съжаление – въздъхнах аз. – Искам и моя да беше такъв! – Супер, давам ви го. Но той върви в комплект с невдигане на телефон, когато имаш спешно нужда, щото си си забравил ключовете, върви в комплект с „няма закуска, няма и обяд, оправяй се”…
– Видя ли, и аз все така му викам! Другите искат бащи като мене, а той… Слушай приятелите си, дребен! – каза баща ми, докато им раздаваше цигари. И тогава пусна следващата бомба! – Някой да иска да се повози на мотора? – Тате, ама това е дворът на училището! Но аз вече не бях интересен, никой не ме чуваше. Момчетата се разпределиха кой след кого е и почнаха да правят кръгчета.
И тогава директорката заедно с охраната, дотича пищейки: – На кого е тоя мотор? Всички посочиха баща ми. Директорката веднага отскубна цигарата от устата му, хвърли я на земята, натисна я с обувката си. – Ехо, какво си позволявате, бе, госпожо! – опита се той да й противоречи, но тя го прекъсна: – Ти от кой клас си? Явно идваш рядко, че дори не мога да се сетя… – Той е от 12. клас – тук вече се намесих аз. – Искам веднага да дойдат вашите – заповяда директорката. – Спокойно, обадих им се. Идват – отговорих аз, докато баща ми ме гледаше странно. И продължих: – Да, вече се обадих на баба и дядо и те ще дойдат. Ами, тате, като се държиш като ученик, трябва да си изтърпиш и конското от вашите, и изключването… – К‘во изключване?! Аз да не съм ученик. Аз просто исках да се запозная с приятелите ти, бях сигурен, че ще ме харесат. Аз съм на твоя страна, аз съм най-добрия ти приятел, момче.
Щото спешно трябва да влезеш в клуба на родителите! Аз имам нужда ти да си тоя, който ще оправи кашата, в която съм, а не този, който ще забърка нова. Да си тоя, който винаги си вдига телефона, а аз този, който не го прави. Да си тоя, който да ми каже докъде мога да стигна и къде не трябва да ходя. Тоя, който няма да ме бута към ръба, а ще ме научи да го разпознавам, за да не падна… И ако не ти се пораства, просто се качи на мотора и избягай! А аз ще отида при баба и дядо, защото много ми се иска да съм в клуба на децата, дето им готвят и ги целуват за лека нощ.“
Вижте още:
