Детският сън е важен за живота на цялото семейство. Недостатъчният сън може да доведе до множество други проблеми с малките деца, като гневни изблици, избухливост, капризност и неприятно поведение. Почивката и интимният живот на родителите също са пряко свързани със спането на децата им.
Що се отнася до установяването на добри навици за сън, колкото по-рано започнете целенасочено да се стараете да ги изградите, толкова по-добре. Някои родители не осъзнават, че навиците, които позволяват или дори насърчават, могат да доведат до проблеми със съня. След като тези навици са се развили, изведнъж се оказва трудно да се направят промени. Но не е невъзможно и със сигурност си заслужава усилието. Ще бъде по-лесно за детето и родителите, ако основните правила и рутината около съня се определят максимално рано, за да се избегнат проблеми по-късно.
Най-широко разпространената препоръка на експертите е детето да се научи да спи в самостоятелна стая, а в отделно легло – още по-рано.
Ритуали за сън
Ритуал за сън може да е всичко, което детето свързва със заспиването. Може да бъде предмет, като залъгалка, одеяло или любима плюшена играчка. Или може да бъде дейност като люлеене, пеене на приспивна песен, кърмене или спане до родител.
Децата започват да създават асоциации за сън много рано в живота. Ако малкото дете е свикнало да заспива, докато суче или взема бутилка, или е люляно да спи, то ще прави тази асоциация всеки път, когато е време за лягане. Някои ритуали за сън са здравословни и ключови за установяване на рутина за лягане, така че умът и тялото на вашето дете да са готови за сън. Родителите могат да изкъпят малкото си дете, да измият зъбите му, да прочетат приказка заедно, да намалят светлините, да пеят песни или да установят някакъв ритуал, който показва, че времето за лягане наближава.
Други асоциации на съня могат да създадат проблеми. Ако едно малко дете трябва да има на разположение бутилка мляко, за да заспи, в началото това може да улесни процеса. Но по-късно става нездравословно, защото способства образуването на кариеси или е източник на допълнителни калории, от които то всъщност не се нуждае. Или спането в една стая или дори в едно легло с детето може да е изглеждало като единствената ви възможност да го накарате да си легне, но това вероятно означава, че вие не спите добре. Така или иначе не може да остане разстановката на спане завинаги.
Проблемите при споделяне на легло
Споделянето на легло, известно още като „семейно легло“, може да пресече границата между здравословните и нездравословните навици и ритуали за сън. Някои експерти по родителство казват, че когато се прави правилно, споделянето на легло с вашето бебе е напълно безопасно и здравословно. Но други, включително Американската академия по педиатрия, препоръчват споделяне на стая вместо споделяне на леглото като по-безопасен вариант за близост до бебето, но предотвратява риска от случайно заспиване върху бебето или задушаването му с чаршафи и одеяла.
Въпреки това, дори ако споделяте леглото в безопасна среда, това може да не е най-добрият избор за всички участващи. Вие или вашият партньор може да откриете, че вашите навици за сън или сексуалният ви живот са нарушени от детето ви. Детето също може да страда от това, макар и на пръв поглед да му хареса да спи при вас. Споделянето на легло ефективно поставя детето в график за сън и събуждане на възрастен човек. Като си ляга по-късно и се събужда по едно и също време с вас, детето ви неизбежно ще бъде лишено от онези 13 часа сън на нощ, от които много малки деца се нуждаят. Малките деца, които не спят достатъчно през нощта, могат да компенсират загубата, като заспят в колата, по време на хранене или където има възможност за дрямка. Въпреки че може да изглежда удобно вашето малко дете да спи много през деня, този график за дрямка може да бъде разрушителен за други семейни дейности.
Могат ли да се „поправят“ вредните ритуали за сън?
Решаването на проблемите със съня на малкото дете няма да е лесно, но не е невъзможно. След като бъдат решени, всички в семейството ще се чувстват по-спокойни и отпочинали. Преди да започнете, уверете се, че детето, родителите и/или членовете на домакинството, които се грижат за него, сте на една и съща страница по отношение на съня. След това ще трябва да промените възприятието си за това кой е начело нас ситуацията. Родителите на малки деца често се вкарват в капан, особено ако се поддават на изблиците на емоционалното изнудване, гнева или постоянното лошо поведение на детето.
Въпреки че понякога може да изглежда невъзможно да се контролират малките деца, работа на родителите е да поставят и поддържат граници около съня и графика му. Родителите правят лоша услуга на децата, когато им позволяват да правят каквото си искат, само защото са по-шумни, плачат или са упорити.
За да коригирате негативните асоциации за сън:
Ако малко дете се затруднява или отказва да заспи само, обяснете му спокойно, че трябва да остане в леглото си и да спи. Бъдете твърди. След като зададете очакванията, е време да кажете лека нощ и да напуснете стаята. Има някои допълнителни съвети, които могат да помогнат.
Общувайте постоянно, но без да отстъпвате
Ако малко дете изглежда несигурно или плаче, докато гасите лампата и излизате, уверете го, че сте съвсем наблизо – в коридора, в съседната стая, и нямате намерение да си тръгвате оттам, но че трябва да остане в леглото. Ако то стане от леглото, тогава трябва да го вземете и физически да го върнете обратно в леглото. Направете това, без да говорите, да се карате или да правите Източен въпрос от това. Вашето малко дете ще долови повече тона ви, отколкото думите ви, така че избягвайте да повишавате височината на гласа си или да говорите по-бързо и нервно. Поддържайте тона си успокояващ и се опитайте да избегнете напрежението в лицето или позата си. Може да успеете да сложите детето обратно в леглото и да излезете от стаята и то да разбере, че е време за сън и вие вие сте сериозни. Това обаче е лесният сценарий. Едно малко дете вероятно ще изпита нервите и границите ви. Продължавайте да го връщате обратно отново и отново, докато не остане в леглото си.
Проявете постоянство и търпение
Ако вашето малко дете ви последва незабавно навън от стаята си, вместо дори да изчака, докато излезете, преди да стане, опитайте да седнете на пода или на стол в стаята. Бъдете близо до леглото, за да го уверите физически в присъствието си и за да можете лесно да го поставите обратно, без да се изтощавате. Но не си лягайте до него в леглото и не позволявайте да седи в скута ви или да е извън леглото. Обяснете еднократно къде ще седнете вие и че детето трябва да остане в леглото. Не говорете повече – просто изчакайте. Не заспивайте на пода до леглото и (пак повтаряме) не лягайте до детето, колкото и изкушаващо да е това. Когато то заспи, напуснете стаята. Когато учите децата да спят сами, първата седмица е най-трудна. Но ако се прави последователно, не трябва да отнеме повече от две до три седмици, за да се установи новият навик за сън.
Ами ако извади „тежката артилерия“ – сълзите?
Етапите от ранното детско развитие са пълни с емоции. Някои дни ви пускат по пързалката на всички крайности на емоционална реакция, която едно малко дете може да има. Отстрани тези крайности не изглеждат логични и оправдани, но за самото ви дете те са валидни емоции и идват с причина. Като родител е изключително важно да научите детето си как да се справя с трудни емоционални ситуации и да ги преодолява самостоятелно. Когато се опитвате да прекъснете негативните ритуали и асоциации за сън и да установите традицията, детето ви може да плаче, но това не вреди, стига да присъствате, да сте активни и да реагирате. Може да не се чувствате добре да виждате сълзите на детето си, но действията ви ще му помогнат – само не му казвайте „не плачи“. Присъствието ви наблизо, докато детето заспива, е достатъчно отзивчива реакция. Подсилете това, като казвате на малкото си дете всяка вечер, че сте точно в коридора. Ако е наложително, правете го в първите няколко седмици, но непременно си тръгвайте и не давайте назад от решението си да го научите. Вашето дете е в безопасност в стаята си и дълбоко в себе си вие знаете това. Ако плаче, този факт не се променя. То просто расте и отделянето му за самостоятелно спане е част от неговото развитие.
Помагате на детето си да се справи с трудната задача да стане по-независимо и да се научи как да спи самостоятелно. Не забравяйте да отделите моменти през деня, за да поговорите за това с детето, ако то има някакви притеснения. Осигурете му много гушкане и любов през деня. Не пропускайте да го похвалите, когато направи крачка към самостоятелното заспиване. Някои малки деца са изненадани, когато постигнат неща, които са смятали за твърде трудни в началото – уверете ги колко хубаво е, че се справят.
Вижте още:
Бебешкият сън е възможен! (Да, бе, да?)
