Личният финансов мениджмъннт не е никак лека задача. Особено ако самият ти още не си го овладял и най-редовно ти остава твърде много месец в края на парите. Каниш се да разучиш криптовалутите, планираш инвестициионен влог, обещаваш си, че все някога ще погасиш веднъж завинаги вноските по кредитната карта. Обаче все така се случва някое неочаквано посещение при лекар по спешност, някой сватбен подарък, или някой неполучен хонорар в размер на не повече от 200 лева да бутнат януарския ти бюджет като къщичка от карти.
Ако си сам – иди, дойди, леща до края на месеца винаги е вариант. Ако си във връзка, ще взъдъхнете тежко, пък ще се пооправите. Ако обаче на раменете ти тежи отговорността да отгледаш дете, и не само да го отгледаш, но и да го научиш на същото това умение, което може би продължава да е предизвикателство за самия теб – е, тогава идва трудната част.
Дори да определиш коя е най-подходящата възраст да започнеш да възпитаваш финансова култура у детето си, може да е предизвикателство. Според експерти можеш да започнеш стъпка по стъпка още докато е на три годинки. Докато да отиде в гимназия, то вече трябва да е „проходило“ в грамотността към парите.
Един от най-сложните уроци е, че парите са важни, но не са най-важни.
И не могат да бъдат панацея или заместващ механизъм за всичко. От тази гледна точка подаряването на пликове с пари по лични празници, или пък стимулирането с някоя и друга банкнота за висока оценка, добре свършено домашно задължение, или постижение извън училище, не са твърде гениална идея, защото изпращат на децата погрешни послания. Що се отнася до подаръци, те отклоняват фокуса от жеста, вниманието и въображението, които една добре замислена, макар и скромна, изненада съдържа. А като награда за изпълнени задачи действително дават мотивация, но не и вярната мотивация защо всъщност тази задача е важна. Рано или късно стимулирането на децата чрез финансови методи дава като резултат една тъжна корелация между парите и щастието, която няма как да доведе до положителна развръзка.
Отлагането на наградата е едно добро начало.
Един от най-ранните, но и най-съществени уроци за децата е концепцията за забавеното удовлетворение. Тя учи на дисциплина и самоконтрол. Най-базово, отлагането на наградата помага да осъзнаеш, че преди да получиш желаното, трябва да извървиш пътя към него – да почакаш, или пък да се потрудиш. И че незабавният резултат невинаги е най-добрият резулат, който може да се постигне.
През 60-те години на миналия век се провежда проучване с фокус група от четиригодишни деца. Те са оставени сами в стая с бонбони, а инструкцията им е, че могат да изядат своя бонбон сега, но ако почакат провеждащия изследването да се върне в помещението, могат да изядат два бонбона. Резултатите от изследването сочат, че децата, които са способни да изчакат най-дълго, след години стават най-успешни в живота.
Отложената награда изгражда манталитет, какъвто е нужен, за да не се вкараш отрано в проблеми със заеми и кредитни карти за вещи за забвление, които реално не ти трябват въобще. Вместо да получат исканата играчка веднага, децата може да почакат до рождения си ден или пък до друг предстоящ знаков ден или празник – така едновременно ще я оценят повече, ще научат важен житейски урок, и ще се избегне рискът пет минути по-късно вече да са я забравили и да мислят за нови и нови играчки.
Базовите финансови понятия могат да се поднесат в облекчена игрова форма.
Повечето родители избягват да говорят с децата си за пари, най-вече докато са малки, и стигат до темата чак на гимназиална възраст, когато за детето ще е трудно да навлезе в темата отведнъж. Те постъпват така, за да не ги натоварват и това е разбираемо, но води до проблеми в по-зряла възраст. Редица млади хора узнават какво точно е инфлация едва в университета, ако това се преподава в избраната от тях специалност. Не са им познати базови понятия в икономиката и финансите, не са наясно какво стои зад ценообразуването и това ги прави по-лесни за манипулиране и от корпорации, и от политически сили.
Говоренето за пари не означава да прехвърлиш финансовите тегоби на семейството върху главата на невръстното си дете, нито пък да го накараш да се почувства незаслужено специално, ако по чиста случайност е имало привилегията да го създадат заможни родители.
Още преди да са навършили десет годинки обаче, децата вече имат капацитета да знаят някои основни концепции, като например:
Обучението може и дори е препръчително да се поднесе като игра, дори едно най-просто „Монополи“ може да сложи начало на диалога по темата, но е важно това наистина да бъде диалог, в който детето може да зададе въпроси, да каже мнението си, да не се притеснява, че е възможно да не е схванало нещо. Откровеното говорене помага на детето да приеме парите като нормална тема от ежедневието, а не като табу, и с времето да се научи да оценява както труда на останалите, така и своя.
Няма пречка детето да се включва в плащането на сметки у дома, дори напротив.
Отново, това не значи да го товариш с информацията дали семейството се справя или не се справя да свързва двата края. Може обаче да го вземеш със себе си, когато плащаш режийните разноски на каса, ако все още го правиш така, или пък да отидете заедно да напазарувате нужните продукти за седмицата. След това можете да прегледате боновете и фактурите съвместно и да обсъдите кое колко струва, защо едни услуги или стоки са по-скъпи от други. Идея, която си заслужава времето и вниманието, е и да го попиташ за идеи как според него може да се оптимизира даден разход.
Възможно е тогава и само да достигне до извода защо не оставяме вратата на хладилника отворена, а лампите в празните стаи – светнати. Същите тези въпроси, за които децата толкова често се чудят на акъла на своите родители, баби и дядовци. Разумно и полезно би било обаче да обясниш и екологичните аспекти на тези малки, но съществени форми на спестяване на ресурци. Децата имат естествена любов към природата, която е благодатна за доста градивно и практически приложимо развитие при правилна работа с тях.
Когато детето е готово, може да започне да използва собствен бюджет.
Да, точно така. Колкото повече отговорности му делегираш и колкото повече доверие му възлагаш, толкова по-голям е шансът то да научи урока си отрано и да оправдае това доверие. Вместо джобнни за училище за всеки ден, защо не издръжка за седмицата или месеца, която то да прецени как да разпределя? Ако си по-смел, тя може да включва разходите не само за хапването в училище и излизанията с приятели, но и някои лични разноски на детето като покупка на игри, книги, играчки и спортни пособия, а защо не и материалите за училище и базовата козметика, която му се налага да ползва. Можеш да дадеш на детето и идеята да отделя всеки месец по малко за желана покупка, която надхвърля бюджета му. Или пък да опиташ и другата опция – да му дадеш назаем малко по-висока сума, която след това да удържар от джобните му, или да разчиташ на него да ти връща по малко всеки месец.
Така ще се окаже, че парите, с които разполага, не са твърде малко. И вероятно през някоя лятна ваканция, когато се залови с първата си в живота лятна работа, ще му бъде по-лесно да стигне до идеята да не изхарчи за пет дни своята първа заплата.
Вижте още:
