Чудесно е, когато децата си играят и ни оставят малко на мира. Имаме нужда от това време! Но ако после ни „излиза през носа“… е, тогава е дразнещо и ако може – забранено!
Да видим кои са може би най-разпространените и най-неприятните за родителите детски игри:
Игра с вода из апартамента
Лятото на двора на къщата: пръскане с маркуч, надуваем басейн, водни пистолети и всичко, което им хрумне – може. През цялата година – в апартамента, с вода – не! Шишета с вода, в които плуват малки фигурки на крокодили и акули – не! Басейн за играчките в леген – не! Децата с дрехите в басейна на играчките – НЕ!
Дори когато се примолят да е в банята, с леген с вода плюс няколко играчки – някак си винаги става наводнение в целия апартамент. На бас, че никой нормален родител не обича да се справя с наводнения в дома си. Дори и да са миниатюрни наводнения. Все пак са ни достатъчни мини-наводненията, докато къпем малките деца или докато същите се учат да се къпят (какво като имате душ кабина, почти винаги вратата й не е със заключване отвън, нали?).
Най-близкото до игра с вода в апартамента е рисуване с водни боички. Засега все още може, да видим по-нататък.
Да викат „мамо“/“тате“ от името на играчките
Това ни психира. Не стига, че навън се обръщам на всяко „Тате!“ от което и да е непознато дете, докато установя, че е от непознато дете. Ами и когато си играят с играчки наужким на училище, магазин, война или каквото и да е – уж кротко, уж увлечени, но все се чува „Тате!“, но видиш ли, аз да не съм се бил намесвал, това било на игра и го казвала горилата, динозавърът, принцът и т.н.Е, може би можем да се научим да не реагираме, но никак не е лесно.
Да реват наужким
Вариант на горното. Но още по-психарско за родителите!
Игра с храната
Ужас, много дразнещо! Клишето явно си важи и в днешно време – „С храната не се играе!“.
Причините за дразненето на родителите са безкрайно много, ето само една: от изграждането на нехубави навици, през допълнителното чистене за родителите (ако детето не може още да държи парцал и метла), до някак си изглеждащото като подигравка с храната отношение!
Игра с използване на фризера
Дали нещо да си скрие там, дали за да си остави любимата си прибрана от вън през зимата висулка, за да не се разтопи, и да си я гледа от време на време… Фризерът се разваля, как не го научихте, бе дечица! Почти същата емоция поражда и играта с кутията ми с инструменти – не се нараняват, но разпиляват и разбъркват! Ами, трябва да разберат, че обикновено за бащата това е почти свещена кутия и те могат да яотварят само ако съм ги извикал да помагат!
На криеница вкъщи
Не само заради крясъците, тичането „над главите“ на съседите или вероятността нечия малка глава да бъде разбита в някой ръб на колона или в пода. Много е дразнещо, когато от възбудата започнат да забравят, че им е забранено да се крият (примерно) в гардероба при ризите ми, което се превръща във „върху ризите“. Или на други неподходящи за родителите места.
Едното дете е фризьор на другото дете
Или само на себе си е фризьор. Оставете, че е опасно да се насочват ножици покрай детски очи с детски ръце! Не се знае какви може да са следващите идеи – самозъболечение?! Но дразнещото е, че ако детето не си хареса подстрижката от братчето/сестричето/него-си, започва мрънкане и трябва да се ходи на фризьор (или да минава машинката за първи номер – в зависимост от артистичността на подстрижката). Все пак не мога да отрека, че както и при други бели, при които няма по-сериозно пострадали, след време тези ситуации остават просто под формата на смешни спомени.
И три игри, които звучат като да са дразнещи, но лично мен не ме дразнят:
1) Детето е зъболекар на котката;
2) Крият ми джапанките/чехлите и аз трябва да си ги намеря;
3) На палатка в хола – с всички възможни одеяла и чаршафи.
