Усещате ли вече как примката на коледното празнуване стяга врата ви? Не стига напрежението в офиса и отровните погледи на колегите, задето си взехте онези два дни отпуска, не стига безумните задръствания по улиците и тарапаната по магазините, ами и подаръците на децата… Онзи за дядо-Коледа-у-дома предвидливо беше поръчан през октомври от един сайт и пристигна успешно, само къде го скрихте…
С това обаче, далеч не се приключва. В детската също трябва да се занесе подарък. Ако детето е в малките групи, ще минете с дървено влакче или плюшена играчка, но списъците на 3 и 4 група са образец за това как работи рекламата – 70% от момчетата искат Лего, същият процент момичета иска Барби. Вашето момиченце иска единственото Барби, което няма китайска реплика, и ще трябва да се бръкнете за оригинално.
В балетната школа/айкидото/английския/тениса/немския също ще има малко тържество и за там трябва подарък. Миналата година казаха да е „нещо малко“. Вие съвестно спазихте изискването и на финала вашето дете държеше скромно пакетче, пък макар и с оригинална „Мачбокс“ количка вътре, а останалите – грамадни кутии (всички ние, без децата, знаем, че евтините китайски боклуци вървят в големи, помпозни опаковки). Много ви се искаше да обясните на рожбата си, че оригиналният „Мачбокс“ е в пъти по-ценен от пластмасовото чудовище от Бен Тен на приятелчето, нали?
Баба също ви е помолила да купите подарък, че най-добре знаете какво иска детето, а като идетете у тях, то трябва да си получи подаръка.
И така в дните около Бъдни вечер вашето ангелче се превръща в ненаситен консуматор, който отваря поредния пакет с обидното равнодушие на обръгнал акушер-гинеколог, получаващ поредния пакет с уиски и бонбони. Баба, дядо, алианса, детската, школата по танци – това са купища подаръци за осигуряване. А ако детето ви носи име, производно на Васил, Иван или Йордан за вас щафетата ще продължи и в дните на новата година. Към средата на януари ще осъмнете с нови купчини шумна и лъскава пластмаса, на която трябва да намерите място.
Изкушавате се да обясните на малкия ангел кой всъщност носи играчките, нали?
С дъщеря ми развенчах заблудата за свръхестествения произход на коледните подаръци, когато стана на 7. Беше вече в първи клас и с лукаво изражение питаше дали дядо Коледа ще й донесе таблет. „Не, няма – отговорих. – Нито таблет, нито „Ролекс“, нито „Фендер Стратокастър“.
На този свят има куп прекрасни неща, които не можеш да пипнеш – любовта, топлотата, грижата и вниманието – ето ги същинските дарове, за които да благодарим на Онзи, който прилича повече на Гандалф от холивудската продукция на Властелина, отколкото на облечен във фирмените цветове на Кока-кола дебелак, който похотливо върти ханш пред мола. Колкото до подаръците под елхата, тях ги купуват мама и тате – така че по-внимателно с желанията.“
Откак се помня, ме е притеснявала и идеята за всевиждащия дядо Коледа (дядо Мраз се казваше тогава) и неговата агентурна мрежа от джуджета, които тайно наблюдават всяка твоя стъпка и знаят дали си бил послушен. Да оставим настрана параноята и религиозните конотации в приликите на един подобен дядо с вездесъщия Господ. Да се съсредоточим върху възпитателния обертон: наистина ли внушаваме на децата си, че някой непрестанно ги наблюдава, че трябва да са послушни (и вие не харесвате тази дума, нали), за да получат подаръци. Обвързването на това да си добър срещу подарък е равносилно на педагогично прострелване в крака: през декември детето има мотив да е добро, а какво ще го накара да е добро през юли?
И изобщо, мен ако питате, тази работа с дядо Коледа взе да излиза от контрол.
И за да е още по-лошо, освен гигантското разнообразие от играчки и джаджи, глобализацията довя до нас и друг феномен – Феята на зъбките.
Ако сте родители за първи път, сигурно й се радвате. Първото паднало зъбче си е събитие и е хубаво да бъде отбелязано с някакъв ритуал. Внимавайте обаче – в следващите четири години детето ви ще смени десетина зъба. Дойде ли веднъж, Феята ще трябва да идва всеки път – да отнася грижливо увитото в тоалетна хартия зъбче и да оставя… играчка, джунджурия, 2 лева, 5 лева или колкото е най-ниската купюра, с която разполагате.
Понякога, унесени в свои си грижи, може да забравите да бръкнете под възглавницата, да извадите зъба и да оставите нещо. Следват сълзи и драми.
Също така, понякога гадината идва изненадващо и ви поставя в неловка ситуация. Веднъж, тамън се бях успокоила, че съм купила подаръка за дядо Коледа, и хоп – Феята пристигна, отнесе подаръка и ме върна на стартовата линия… Добре, де никой не е твърдял, че отглеждането на деца е евтино занимание. Понякога обаче милите илюзии, които така грижливо отхранваме у децата, ми идват повече. Иде ми да заема позата на вулгарен материалист, да почукам с вилицата по чашата и да направя кратко съобщение: „Дядо Коледа, Феята на зъбките и цялата шайка джудженца не съществуват! Както и да са възникнали, днес те са капиталистическа измислица, поддържана, за да измъква още и още от труднозаработените кинти на мама и тате за безсмислени неща, най-вероятно произведени при нечовешки условия на труд от малтретирани хора и пренесени дотук с цената на замърсяване и унищожаване на природни ресурси!“
Внимавайте с феята – това искам да кажа. Дядо Коледа няма как да го заобиколите. Той, както казахме, прилича на Господ и е вездесъщ като него. Дядо Коледа е по-голям от живота. Той е Харви Уайнстийн, когото никое обвинение не е достатъчно тежко, че да детронира.
Кевин Спейси, който ще излезе сух от водата, като героя му с „Къща от карти“. С дядото нямате избор. С феята обаче, все още имате шанс. Не се поддавайте на вродения си стремеж към равноправие – щом има мъжки персонаж с вълшебни възможности, трябва да има и женски. Не се поддавайте на импулса да внесете още малко магия в живота на детето. Пазете се от малката мръсница!
Това е непоисканият ми съвет към всички в навечерието на светлите рождественски празници.
