Театрална школа? Курс по тенис? По шахмат? Уроци по рисуване или пеене? Групи за айкидо? Всичко това са много добри идеи как едно дете може да прекарва свободното си време – извън училище или детската градина. Един загрижен и емпатичен родител би се опитал да вникне в интересите и заложбите на своето дете и деликатно да го насочи към някое такова занимание, което ще му донесе умения, социални контакти, самочувствие, както и безценната дарба да се фокусира, която е все по-трудна за усвояване днес, в условията на непрекъснато „забавление“, заливащо ни през социалните медии и вечно включените ни телефони.
Изборът на хоби за дете е индивидуален и винаги трябва да се случва съобразно мнението и желанията на самото дете. Има обаче едно занимание, което може да бъде универсално полезно за детското развитие, и то във всяка детска възраст и независимо от персоналните интереси, макар и то още да не е добило масов характер у нас. И това е доброволчеството – процес, който често носи дори повече позитиви на човека, който го извършва, отколкото на преките му бенефициенти.
Преди няколко години забелязах, че едно дете, което ми беше много близко, навлиза в труден период на ранно тийнейджърство – както повечето деца на същата възраст, то се увличаше по консуматорски идеи и чувстваше социална неувереност и желание да се впише в средата си. Мислеше, че скъпите кецове и последният модел телефон говорят за личната му стойност. Увличаше се по трендовете сред връстниците си, а тези трендове, разбира се, невинаги бяха здравословни за физическото и умственото здраве на един млад човек. Опитите да се превърне в хомогенна част от средата си му носеха едновременно чувство за превъзходство и чувство за малоценност – на пръв поглед странна, но всъщност много характерна за оформящите се и оформените нарцисисти парадоксална комбинация.
Исках да помогна на това дете, защото го обичах. Не знаех как. На тази възраст, а и по-късно, съветите, акълите и готовите житейски предписания не помагат. Никой не иска да чуе „някой ден, като пораснеш, ще разбереш“, „ще видиш, че е за твое добро“, „ако връстниците ти скочат от балкона, и ти ли ще скочиш“. Когато са съвсем млади, хората изпитват органическа непоносимост към йерархии и наложени авторитети, към воденето им под строй, дисциплинирането им, установяването на социална структура, в която нещата се правят по един-единствен начин. (За съжаление, с годините на някои им минава и губят антителата си срещу порядъка, за да изпаднат в един благ дезинтересиран конформизъм.) Затова ми беше ясно, че четенето на лекции и даването на лични примери няма да сработи. Тогава ми хрумна, че мога да опитам да дам възможност на детето да си изгради само различна перспектива за света и живота, без моята или чиято и да било външна намеса. Поканих го да ми помага в някои от инициативите, в които аз участвах тогава – кухня за нуждаещи се и работа с деца, лишени от родителска грижа. Представих му ситуацията така – на мен ми е трудно и се нуждая от съдействие, защото вече не се справям сама; все пак не трябваше да прозвучи менторски.
Беше любопитно и поучително за мен самата да наблюдавам как се разви процесът оттам нататък. Първоначално, детето подхождаше леко отбранително – повечето хора, с които работехме, идваха от съвсем различен бекграунд, от друга социална среда, с други нужди и предизвикателства. Сред тях имаше и зависими хора, и криминално проявени, и такива, у които криминалните прояви просто будеха възхищение. Някои бяха отчаяни и склонни да се предадат на съдбата, други – едни от най-целеустремените и вдъхновяващи личности, които съм очаквала да срещна. Някои искаха да споделят трагичните си истории и да потърсят човешка подкрепа, при други те просто личаха в някаква форма на девиантно поведение. Общото между всички тях бе, че в края на деня търсеха най-вече човещина и общуване, някой, който да ги признава, да вярва в тях и да им обръща внимание. Сигурно ще прозвучи като пълно клише, но при мнозина личеше нетърпението, с което чакат да срещнат доброволците, и това ги водеше повече отколкото сухите сандвичи, които им раздавахме с бюджета на същата организация, която ежегодно организираше няколко бала с дрескод, хайвер, морски дарове и шампанско за партньорите си в елитни хотели.
В тази среда моето приятелче дете порасна с няколко ментални дължини в рамките на няколко седмици. Успя да се сприятели с хора, които иначе никога нямаше да срещне, и да контактува с тях и до ден днешен. Научи няколко деца на нещата, които умееше, а то самото се научи да слуша с разбиране и впоследствие избра пътя си за развитие в такава посока. Никога не го застигнаха радикалността, посланията на омраза в политиката, патриотарството, желанието да делиш хората, високомерието, омразата, робуването на реклама и маркетинг, а стремежът да бъде част от тълпата отхлаби хватката си. С времето то започна само да търси и открива свои каузи и съмишлениците си за тях. Не отдавам това развитие единствено на отклика на детето да се включи в доброволчество, разбира се, но отчитам неминуемата роля на благотворителността в израстването му.
Да помагаме на другите често е източник на лично самодоволство и известен нарцисизъм – прави нас самите щастливи, защото изглеждаме добри в собствените си очи, и е хубаво да си даваме сметка, че е така. Това обаче не изключва и не изтрива ползите от взаимопомощта, които остават и в общността и у нас като хора. За впечатлителните и тепърва изграждащи основите на мирогледа си деца, доброволчеството е един от най-успешните учители. Ето някои от причините за това:
Учи на признателност
Като възрастни разбираме, че не всички хора са в същото привилегировано семейно или финансово положение като нас. (Да, много хора може да я карат по-добре и по-лесно от нас, но ние винаги сме привилегировани спрямо някого.) За децата обаче тази идея може да бъде по-трудна за разбиране. Особено по време на празнични сезони и около лични празници доброволчеството е от значение, тъй като много деца са фокусирани основно върху това, което се надяват да получат. Ето защо, ако децата станат доброволци и помагат на бездомните например, те ще оценят сами и през собствения си опит, че са късметлии да имат дом, любящо семейство и храна на масата.
Подобрява перспективата им за света
Доброволчеството може да помогне на децата да научат, че светът включва повече от техния дом или училището им. Това може да ги улесни да разберат защо е важно да се включват активно в общността си и да предприемат действия, които са от полза за всички. Когато децата развият това съзнание, те може да се вдъхновяват по-често да си намират свои каузи, без от един момент нататък да е нужно ние да настояваме за това.
Вдъхновява солидарността
Актът на доброволчеството може да покаже на децата, че могат да променят нещата, дори когато нямат пари, а липсата на пари е често оправдание за хората да твърдят, че не могат да помагат, а по-скоро трябва да чакат помощ. Двете неща не се изключват взаимно. Всъщност в много случаи е важно само да дадем времето си на другите. Например, децата могат да бъдат доброволци в дом за възрастни хора и да прекарват време с възрастни хора, които нямат семейство или никой вече не се сеща да ги посещава. Когато знаят, че са променили живота на някой друг, те ще бъдат развълнувани не само от получаването, но и от даването.
Развива ценни житейски умения
Когато децата са изложени на различни среди и ситуации, те могат да научат много разнообразни неща. Доброволческте роли могат да им покажат колко е важно понякога да слушаш напътствия или да работиш в екип. Тези роли могат също да научат по-големите деца да поемат отговорност чрез лидерство или да се вслушват в мислите и чувствата на своите връстници. Едно много важно умение, което всички деца научават от доброволчеството, е как да разрешават мирно конфликти.
Изгражда социални умения
Често родителско притеснение е дали децата им си намират приятели, особено ако са по-срамежливи и свити. Освен това, когато децата се сприятеляват, нормално е възрастните да се тревожим за влиянието на тези приятели върху децата ни. Въпреки това, когато детето ви е доброволец, това отваря възможността за него да може да се ангажира с хора със сходни дейности и интереси. Доброволчеството също така увеличава шанса за тях да се срещнат с хора от различни етноси и произход.
Укрепва физическото здраве
За много родители може да е трудно да накарат децата да бъдат физически активни, ако самите деца не обичат да спортуват и предпочитат да прекарват свободното си време пред екрана или, на по-късен етап, по заведенията. Възможностите за доброволци обаче обикновено включват необходимостта участващите да прекарват поне част от време си навън и на крак. Така децата си осигуряват физическа активност, без дори да го осъзнават като тренировка. Проучване от 2013 г. показва, че децата на 16-годишна възраст, които участват в доброволчество след училище, са в по-добра форма от връстниците си, които не участват, като и двете групи не спортуват активно.
Изгражда балансирани навици
Може да е трудно за заетите родители да намерят начини да забавляват детето си, които не включват технологии. В резултат на това децата могат да прекарват часове в игра на видеоигри или в гледане на сериали и влогове, което няма никаква полза. Доброволчеството дава възможност на децата да отделят времето си за нещо, което може да им помогне емоционално, физически, социално и интелектуално. Като цяло, когато децата имат хобита, различни от прекарването на време в технологии, начинът им на живот може да бъде по-полезно балансиран.
Развива целенасоченост
Когато отделяме времето си на хора или каузи, които се нуждаят най-много от него, това ни помага да се чувстваме добре със себе си. В един глобализиран свят може да е трудно да разберем къде се вписваме и или как можем да започнем да допринасяме с действията и възможностите си. Чрез доброволчеството хората могат да видят, че дори наглед дребни действия могат да се окажат от огромно значение за другите. В резултат на това участието в общността помага и на здравословната самооценка на един подрастващ.
Подобрява самосъзнанието
Като участват в опитите да променят света, хората стават по-осъзнати за собственото си поведение – по същия начин, по който ще похарчиш първата си заплата от лятна ученическа работа по-разумно, отколкото безразборно получните джобни от вашите. Участването в благотворителни инициативи гарантира повече разум във всички действия на човек. Например, някой, който е прекарал известно време с бездомните, първо ще помисли къде да дари неизползваните си дрехи и вещи, вместо да ги изхвърли и да се завтече да купува нови. Децата, които са прекарали време в засаждане на дървета или цветя и правене на обществото си да изглежда по-добре, може да са по-малко склонни да изхвърлят отпадъци. Някой, който е строил къщички за птици или хранилки за животни, няма да бута гнезда и да трови или измъчва бездомни кучета и котки.
И, не на последно място: доброволецът инвестира и в собственото си бъдеще.
Хората, които отдават енергията и свободното си време на каузи, работят за по-добро бъдеще не само в конкретния аспект, по който действат, но и цялостно. Опазват околната среда, в която всички живеем, работят за интеграцията на групи в едно изцяло по-хармонично общество, борят се превенция на престъпността, която застрашава всеки един от нас, и т.н. Наред с това, доброволчеството може също да помогне на детето на индивидуално ниво, за по-щастливо бъдеще лично за него, като го насръчи да дефинира приоритетите, талантите и нуждите си, и по-лесно и същевременно аргументирано да прави изборите си в живота.
Вижте още:
