Децата, особено когато са на възраст 3-5 години, могат да кажат доста неочаквани неща. Те могат да говорят по начин, който за възрастните звучи безсмислено, да използват словесни игри за удоволствие, да подхвърлят каквото им дойде първо наум, след което да избухнат в кикот, и с лекота могат да зададат най-неудобния въпрос пред непознат.
Също така могат да мълчат, да се цупят в ъгъла и накрая така да ни обидят, че свят да ни се завие. При това без въобще да си дадат съвсем точно сметка какво са казали.
Но когато малкото дете каже „Мразя те“, много родители реагират и решават, че то наистина го мисли и са сбъркали някъде с възпитанието.
Реакцията е мигновена: Боже Господи! Наистина ли това хлапе, което най-много обичам на света и за което правя какво ли не, току-що ми заяви, че ме мрази?!?
Да чуем тези думи от детето ни обижда, засяга, притеснява, наранява. С една дума определено е гадно.
Но защо децата казват това? И как точно се очаква да реагираме?
Американският сайт за възпитание Romper подава ръка на всички родители, изпаднали в подобна ситурация с малките си деца, и се обръща за професионална помощ към Айлийн Кенеди-Мур – психолог, автор и редактор на книгата „За какво мисли моето дете: практическа психология за модерни родители“ (What’s My Child Thinking: Practical Psychology For Modern Parents), за да ни помогне да разберем какво се случва.
Според Кенеди-Мур, обикновено децата влизат в периода на „Мразя те“ в предучилищната възраст, което означава, че вероятно са чули този израз от своите другарчета в детската или предучилищната. Те тъкмо са осъзнали, че фразата има силен ефект и по някакъв начин това ги е впечетлило.
„Често това е най-шокиращото нещо, което децата на тази възраст си мислят, че могат да кажат“, смята Мур. Именно това е и точната причина да го казват.
Предупреждението на детския психолог към родителите е, че ако искат тяхното дете да употребява тази фраза често, просто трябва да реагират бурно.
„Да покажете, че сте притеснени или ядосани, или да покажете, че неговата реплика ви е натъжила, означва да покажете на детето, че думите му имат сила над вас“, предупреждава Мур.
Особеното в такива моменти е, че ако родителите започнат да говорят за собствения си гняв или наранени чувства, едва ли това би това би имало някакъв ефект, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Всъщност ключът към правилната реакция на „мразя те“ е именно в разбиране на чувствата на детето.
„Онова, което трябва да направим като родители, е да обърнем внимание на чувствата на детето, а не на думите му“,казва Кенеди-Мур. „Пуснете коментара покрай ушите си, разпознайте чувството на детето в него и се справете със ситуацията“.
Когато признавамегнева му, детето се чувства чуто, а това му дава възможност да се успокои. Този метод също така моделира начин за приемането на чувствата по по-конструктивен начин, отколкото всякакви други реакции.
Добре, мислите си, това е супер за децата, но какво става с моите наранени чувства? То ми каза, че ме мрази… Нима моите чувства нямат значение?
Според Кенеди-Мур, би било ужасно ако нашите деца започнат да ни мразят наистина. Но всъщност те не ни мразят, когато казват тези думи – те просто са ядосани в момента и това е единственият начин да го формулират.
Така че поемете си въздух и се отпуснете. Помнете, че независимо колко силно изразяват емоциите си децата, тези чувства няма да продължат дълго. И погледнато генерално техните думи трудно могат да бъдат мерило за вашите действия като родители. Поне на този ранен етап.
