Гледам я оня ден как прибира прахосмукачката вкъщи. Измъква щепсела от контакта, после взима мокра кърпичка и започва усърдно да прекарва през нея целия десетметров кабел! След като го дезинфектира почти като маркуч за ендоскопия, натиска копчето и прахосмукачката го поглъща мигновено.
Не мога да повярвам! Моята дъщеря, тази пораснала по-добра част от мене, прави неща, които никога не са ми идвали и няма да ми дойдат на акъла! Не съм домашна мърла или майка екотерористка, но чак да чистя кабелите на домашните електроуреди с мокри кърпи не съм се сещала. И откъде на дъщеря ми тийнеджър й е щукнало да го прави, след като няма как да го е видяла от мен, нямам никаква идея.
Сега се сещам, че и с други нейни навици е така. Аз например съм от хората, които много обичат да си оправят леглото. Каквото и да става, колкото и да бързам, намирам начин в последните секунди преди фатално да закъснея за всичко и за навсякъде, да опъна чаршафа, да подредя възглавниците и да метна отгоре покривалото. Е, разбира се, няма да се закълна, че резултатът винаги и перфектен – тук таме си има по някоя гънка или заметнат край, райетата са леко на верев или възглавниците за декорация са в безредие.
С дъщеря ми обаче това не може да се случи.
Не знам какво и как прави това дете, но леглото й е оправено като че отбор китайци са го подреждали под смъртна заплаха, а за пропорциите се е грижила компютърна програма. Гънки и замятания няма, разшит подгъв или косъм на възглавницата – абсурд, а мечето, което слага в средата на леглото, отстои на абсолютно равни сантиметри от ръбовете. Дори лапите му са симетрично разпънати встрани и очичките му винаги гледат в лампата на тавана. До това така перфектно легло стоят домашните й чехли, които са съвършено поставени една до друга, с муцунките навън. За да ви илюстрирам още по-добре за какъв перфекционизъм става дума, нека да призная още, че дъщеря ми има два чифта пантофи за вкъщи. Единият е медицинско гумено сабо (явно й е важно да може да го дезинфекцира постоянно от така силно бактерийната среда у дома, не знам), с което заменя външните обувки. То й служи за придвижване навсякъде в апартамента, с изключение на собствената й стая. За там е вторият чифт пантофи. И ако ще днес триста пъти да влиза и излиза от стаята си в останалата част на апартамента и обратно, дъщеря ми нито един път няма да пропусне да си смени въпросните домашни обувки. Само за сравнение, а и за да се убедите, че не съм майка дзвер, която е прожектирала домакинските си истерии върху детето, ще кажа, че у дома си шляпам с джапанки през лятото и по чорапи през зимата. Толкоз. Предпочитам да инвестирам в разнообразие на обувки за навън, не за тия, дето ще тътрузя из дома си.
Не и детето…
Не е за вярване колко различни от нас, оказва се, са собствените ни деца. Уж говориш едно и също, даваш един и същи пример, опяваш за точно определени правила и не се вторачваш толкова в други, а накрая срещу теб се изправя един пораснал човек, който се е обзавел с негови си мании и странности. Хайде, да кажем, че една част от тях са плод на синдрома “не искам да съм като теб”, който си е част от порастването. На него няма как да влияеш, освен да се примириш, че отглеждаш тийнейджър, дето още сам за себе си не знае обича ли се, мрази ли се или и двете по малко. И някак е естествено ти, собствената му майка, да си олицетворение на световното зло, което инатливо се бори да го откъсне от спонтанността му и да претопи в някакъв вид “приличие”. Има обаче и нещо друго. Някакъв техен си, човешки код, който е заложен в мозъците им сякаш още преди изобщо да сме ги заченали. Стои напълно готов и очаква да се появи плътта, ембриона, в който да се въдвори и развие.
Тази супер интелигентна маса от емоции, нагласи, способности за съждение и оценка, дори мечти и инструменти за изпълнението им, се развива независимо от всичко, което ние като родители смятаме, че възпитаваме у децата си. Иначе как така аз, дето прочетох цялата световна детска литература на едната си дъщеря, когато беше малка, мога да си обясня факта, че същото това дете днес не чете нищо, освен есемеси и инстаграм статуси! Как да преглътна, че въпреки огромните ми пристрастия към театъра и изкуството като цяло, тя залага на далеч по-земни неща като бизнеси, които се бюджетират, планират и развиват по финансови правила?! Не си обяснявам също обсесията й на тема “полезно хранене” и спортна активност. И как да е иначе – та аз съм от кампанийно спортуващите преди лятото и за нищо на света няма да се лиша от някоя и друга сочна свинска пържолка, нищо че прасетата са ми симпатични и не им мисля злото. Просто не правя директна връзка между розовото симпатично свинче и сготвения котлет в чинията си.
Собственото ми дете днес за нищо на света не тръгва от къщи, ако преди това не е проверила точно в колко пристига автобусът й на спирката, за да не го чака минута-две напразно. Аз съм в състояние да прекарам половин час из вихрушките по спирките и да блея разсеяна наоколо. Тя знае всички функции на пералнята, особено тези, които спестяват гладенето, а аз си пера на две програми и сърфирам с ютията през два дена. Тя има ясен план за това как ще прави кариера и може и да не се жени и да има деца, а на мен ми дай бебе в количка, за да се просълзя като селска кметица на избори. Тя може съвсем рационално да се откаже от потенциална любовна връзка, защото е преценила, че към момента не й е нужно да е в двойка с някого, докато аз цопвам до колене в блатото на връзките, стига да регистрирам някакво трептене под лъжичката, което романтично да назова любов. Понякога сме толкова различни, че направо се чудя това дете аз ли съм го отгледала и възпитала и тая теория за нравствената наследственост дали пък не е само тема за достъпни научно-популярни статийки в женски списания.
Детето ми всъщност е самостоятелен човек, който по някаква все още непонятна за мен логика се е родило от мен и при мен. Някакво божествено обстоятелство, чийто промисъл не ми е дадено да осъзная. Нужно е май просто да го живея с всичките му странности. Като това да разбера, че за част от собствената ми плът и кръв кабелът на прахосмукачката трябва усърдно да се чисти преди да се прибере…
