Бебето сякаш се е родило вчера, а изведнъж се оказваме родители на проходило малко човече, което използва все повече нови думички и ежеминутно ни изненадва с нови умения и невероятни пакости. Сякаш някак внезапно е започнало да разбира всичко, което му казваме (или поне това, което му допада) и вече опитва да заяви и отстоява своето АЗ. А беше бебче, малко и пухкаво, което само спеше и ядеше…
И като родители ни се налага бързо да се адаптираме с новата ситуация и да обезопасим на първо време къщата, а след това да подменим голяма част от играчките и да мислим нови занимания, с които да ангажираме, възпитаваме и забавляваме нашето мъниче, много от наличните вече не вършат работа.
До скоро бебчето се е забавлявало и самичко, разглеждайки с небивал интерес собствените си ръчички, дъвкало е меките си играчки и е опознавало допира на различни повърхности и техните форми.
Вече е нужно много повече, за да се ангажира вниманието му, да не говорим, че нищо не работи за дълго време.
Нищо не задържа погледа му за повече от цигара време, дори и неоправдано скъпата нова технологична играчка, последен писък на модата, за която сме имали тайничката надежда, че освен да „образова“, ще спестява време и на нас родителите. Дори напротив, често сме изнендани как бебето се забавлява много повече, докато разглежда щипките за простора, ключовете или пренарежда за секунди скрина с дрехите . По отношение на храната също има голям напредък и вместо да разчита само на мляко, вече се е превърнало в същински опортюнист, готов да опита всичко – от пясък до стъпкан фас – без грам смут в изследователските си опити. Това е и периодът, за който повечето ми познати родители са споделяли, че е бил най-тежък за тях в бебегледането.
Така е, защото малкото чевече придобива нови умения, които му дават възможността да ни надбяга на кратки разстояния понякога, и то на разнообразен терен – поляна, хол или оживена улица! Да проявява изобретателност и само, докато невинно ни наблюдава да се научи да отваря вратата на пералнята и собственоръчно да се напъха там, но пък без да знае как да се измъкне. Да натиска всякакви копчета и тъчскрийнове, което да му позволи да включи едновременно всички котлони на печката и да проведе видеоеразговор с шефа ни.
За да ограничим, доколкото можем екстремните ситуации в този период започваме трескаво търсене на подходящите занимания и играчки, а сред тях са:
Логически игри като кубчета, низанки, сортери за форми, конструктори, бизи бордове, дидактичесски кубове и много други.
Често в указанията за употреба на много от тези играчки е посочено, че са подходящи за използване за деца над 18 месеца или 2 години, но с родителски контрол, който така или иначе упражняваме постоянно, можем да ги въведем месеци по-рано и ще забележим, че те са изключително занимателни за детето. От една страна, в началото то не знае как да използва всичко правилно, но с наша помощ малките изследователи бързо се учат и проявяват търпение и усърдие, и често скоро се справят отлично с игрите, предназначени иначе за деца четири-пет месеца над тяхната възраст. Затова не отписвайте такива играчки, а ги въвеждайте с внимание и контрол.
Вметка: Не презадоволявайте децата с играчки!
Всички искаме да дадем най-доброто възможно на децата си, но „най-доброто възможно“, не означава задоволяване на всяка тяхна прищявка и удовлетворяване на всеки каприз. Всички сме виждали деца, коиито имат най-прекрасните играчки, за които ние в детството си дори не сме мечтали, а дори и не ги поглеждат. Така пак не правим услуга на детето и себе си, а дори се затваряме в безкраен порочен кръг, от където май няма измъкване.
Книжки, които да са подходящи за възрастта на бебето.
Съвременните практики в това отношение са толкова напредничави, че вече има подходящи книжки и за съвсем малки бебчета. Но от книжки дрънкалка, меки книжки с разнообразни текстури и шумкащи елементи и гумени книжки, е време да преминете на книжки с малко по-разнообразно съдържание, а изобилието на пазара е огромно и донякъде ме учудва, че много родители не купуват дори и една книжка на малчуганите си. А книжките са с подходяща тввърдост и дебелина за все още неопитните детски ръчички, често с възможност за плъзване и дръпване, с бутони за различни мелодии (могат да се намерят дори такива със симфонии на Моцарт), но най-често с животински звуци, книжки за откриване на цветове и форми, с капачета и различни малки тайничета, които правят „четенето“ още по-интересно и развлекателно пък и, по изследователски, забавно. Последна модна тенденция са и ръчноизработените книжки от плат, които често се рекламират със слогана „Детето си играе и си трае“.
И, признавам си, бях много скептична по отношение на тях, от една страна и заради цената им, която си е направо солена за книга, пък особено за детска такава. Но, откакто е навършило годинка, това е книжката, с която детето ми всеки ден играе и може да са пет минути, но си трае. Отделно в тези книжки има толкова много компоненти за залепване, форми за напасване, мъниста за нанизване, животни за разместване и подреждане и още и още, което давам си сметка, е полезно за детето и виждам как упражнява фината му моторика и не само.
Слушане на музика.
Казват, че музиката, която майката слуша, докато бебчето е в утробата, оказва влияние за неговото развитие и по-нататъшните му музикални вкусове и предпочитания. Доколко това е вярно, все още не е оконателно потвърдено, но музиката, която пускаме на бебето и вече порасналото човече си личи как го вълнува и развива. Затова не подценявайте разнообразието и качеството на слушаната от вашето дете музика, която не е задължително да бъде и само детска. Но пък ние имаме прекрасни детски песни, а в последните години много се работи за създаването на образователни песнички за най-малките. Те невинаги са добро изпълнение, но за сметка на това са копие на много усешните западни практики в тази насока. Нищо не пречи обаче да компенсирате тези недостаъци на съвременната детска музика като пускате чуждестранните им еквиваленти.
Музикални инструменти играчка.
Цветни, безопасни, а изпълнението на някои от тях е толкова добро като качество на визия и звук, че не са непременно ежедневно мъчение за родители, съседи и случайни потърпевши, а наистина дават някакви първоначални представи за музиката у детето и то започва да разбира не само как да я слуша, но и вече да я възпроизвежжда, пък било и в много първична форма. Но е много сладко и забавно да видиш как малкото човече свири на дайре или разпознава ксилофона и постепенно, с малко практика, използва палките по предназначение.
Пластилини, тебешири, бои за рисуване с пръсти, книжки за оцветяване само с вода…
… и безброй още нови възможности за най-малките, които развиват въоражението, моториката им и креативността им. Нужно е наблюдение и контрол над тези дейности и то с повишено внимание. Не познавам майка, на която да не ѝ се е налагало да вади тебешир от устата на малкото омазано в цветове хлапе, но пък по доволното му изражение ще разберете, че си е струвало.
Топки, балони, камиони, колело за бутане, за дърпане, за возене, камионче за баланс.
Сред най-любимите и занимателни за малките деца играчки. Няма нужда да доказвам колко полезно въздействие играят те за развиването на координация и работата на фината и грубата моторика при децата.
Невинаги са нужни играчки, за да забавляваме нашето дете.
Това най-добре го демнтрират бабите, които отгледали децата си в различни времена и често прилагат „стари“ методи, които работят по-добре от всички новости събрани накуп. Сред тях са криеница, защото едва проходило и бебчето вече иска да се закача и забалява, а „ту-ту“ е по актуално отвсякога, криенето на разни предмети под възглавници, в кутии и под дивана е още по-забавно.
Гоненица
Малкото човече може да обикаля около креслото или столът си за хранене, за игра или в опит да се измъкне от поредната смяна на памперс, повече отколкото се захласвало и по най-скъпата многофункционална играчка. Сортиране на щипки по цвят от една кутия в друга, нанизване на копчета (подходящо по размер) и дрънкането с лъжици са сред най-любимите други занимания. Но креативността на родителите може да доведе до измислянето на нови и нови игри, които да забавляват, но и да учат детето на много нови умения.
И за финал ще допълня, че като родители, не е нужно да се стараем да запълваме и ангажираме цялото време на децата си със занимания. А е нужно и да ги оставяме и самички да откриват света. Така или иначе, те все още са почти изцяло около нас, но когато имат нужда и желание нека да правят това, което на тях им е интересно и забавно, а нашето участие да се ограничава като страничен наблюдател, следящ за тяхната беззопасност.
Вижте още:
