Всеки път, когато с някое от кучетата ми се разминем с майка с малко дете, неизменно се чува „Виж, БАУ БАУ“. Не мога да го разбера, наистина. Бау-бау е нещо като звука, който издава кучето, макар че реално и това не е. Аз поне не съм чувала куче да казва „БАУ“.
Кому е нужно да учим децата си на някакви думи, които не отговарят на реалността, освен ако не са специално измислени думички с някаква цел. И защо кучето да е „бау-бау“, а не „куче“? Звучи ми еднакво трудно за произнасяне.
Все пак, би следвало децата да се впишат в света на възрастните, а не обратното.
Речникът на младите родители често се променя до неузнаваемост спрямо този, който са ползвали, преди отрочетата им да се появят на белия свят.
Тъй като считам това за ненужно, направих списък от думи, което бъдещото ми дете няма да владее. Ето го:
Биба
Биберонът си е биберон. Това че е вещ за бебета, не значи, че трябва да бъде сведен до унизителното „биба“.
Беба
Бебето обикновено си има име. Ако родителите не успеят да му измислят име, ще си има номер. Във всички случаи, то е „бебе“ или „бебето“, но не „беба“. Каква е тая Беба?
Виж, „баба“ може.
Бау-бау
Е да, беше ясно. Кучето лае. То не е бау-бау. Котката мяука, но не е мяу-мяу. Така поне ми се струва, не знам. Иначе защо никой не нарича Пеевски „грух-грух“?
Кака, батко, леля, чичо
Открай време „кака“, „батко“, „чичо“, „леля“ пр. не са точно думите, които копнея да присъстват в речника ми и в този на хората около мен. Особено ако не се отнася до роднини, а до случайни хора, които имат неблагоразумието да са по-възрастни от детето ми. „Виж какво ще ти даде кака Тони“, „Кажи лека нощ на чичо Гошо“ и „Стани да седне тая леличка“ няма да са сред фразите, които ще отправям към детето си. Надявам се.
Пиша/дуда/шунка
И всяка друга нелепост, отнасяща се до половия орган на детето. Не знам как е добре да наричаме тези органи, но със сигурност свръхумалителните, несъществуващи и тъпо звучащи думички не са добрата опция.
