Колкото и разгулно, егоистично, феминистко, неконвенционално и просташки да живее една жена, която и дума не иска да чуе за деца и “живели те щастливо до края на света”, все ще се намери някоя бременна приятелка, която да я прикотка в мрежите на семейните и балкански традиции с умолителното: „Ама нали ще дойдеш на погача на бебето? Моля теееее“.
Казваш “да”, понеже я гледаш, че е много бременна и се поти постоянно и, отгоре на всичко, й се пуши и й се пие водка, та две не види, и просто няма как да й откажеш. Все пак ти е приятелка, eдна от двете най-добри, и й съчувстваш. Все пак, в радост и болка, докато смъртта ви раздели, нали така сте си обещавали, още преди да се запознае с оная върлина, мъжа й, който отначало беше много як и супер секси, ама впоследствие стана домошар и си оформи лицевото окосмение в стила на Лионел Меси.
Та мисълта ми е, че приятелките са преди всичко – даже преди следобедните коктейли и срещите, уговорени в Tindеr. А това ще рече, че дори да си си направила уговорка с някой, който страшно прилича на Крис Хемсуърт, веднага го зарязваш въпреки обещаващата гледка, която предлагат стегнатите му дънки, и тръгваш да спасяваш Приятелката, понеже току що ти е звъннала, за да ти каже, че са й изтекли водите и има разкритие, което е… Колко е, питаш.
Ами, вика, колкото разстоянието между показалеца и средния пръст като правиш знака на победата V. „Обаче вертикално или хоризонтално?, питам аз, все едно че съм експерт. “И в двете посоки, кучко!”, пищи тя в телефона. Добре де, стига с тая врява, разбрахме, че пак ще се ражда.
И се роди. Второ момиченце. Целенасочено пропускам между ушите си драмата с терзанията и уговорките на кого от останалите живи баби и дядовци да се кръсти детето (макар че аз лично предложих да я кръстят като по-голямата й сестра, за да не им бъркаме имената).
В крайна сметка бингото спечели тъстът, а аз прилежно си записвам избраното име нa айфона, защото е сложносъставно и не искам следващият път, когато ги видя с количката по града, да изтърся нещо от рода на “Ауу, колко е сладка само малката Анастасия-Елена!”, когато тя всъщност се казва Благовеста-Мария.
Виждаме се преди няколко дни с Приятелката, която всъщност се казва Мимето, в барче на центъра. Докато тя кърми, придобила самочувствие от всичките тези моделки, полицайки и лесбийки, които, за да го набият на пуританите, правят същото на публични места (а някои кърмят даже, докато яздят кон и сменят предна гума на Волво, заклевам се, виждала съм такива видеа!), аз се наливам с джин със сода.
Макар че са минали около 20 дни от раждането на детето със сложно-съставното име, съвсем не съм психологически подготвена, когато Мимето казва, че идната неделя съм канена на погача у тях. Веднага казвам добре, защото първоначално чувам “просеко”, а когато осмислям какво всъщност е казала, вече е късно да си върна думите назад. По-късно, вече когато съм си вкъщи, театрално развявам полите на домашното си кимоно и търся някакво сносно порно онлайн, се опитвам да се самоуспокоя: Погача-просеко, колко пък може да е голяма разликата!
Ама се оказва голяма. Разбирам го в неделя.
Облякла си съм си бяла рокля от ръчно плетена дантела, понеже гледам, че напоследък това е много модно. Ама за летни партита в Хемптънс, не тука. Нищо де, пак става, понеже съм трезва, а и с тоя японски ББ крем за 138 лева, дето си го купих от фришопа на едно летище, изглеждам почти на 16. Пристъпвам в задния двор на жилищната кооперация, където ще се състои парито, и изведнъж ме полъхва приятна свежест като от Рилската света обител, което е страхотно при положение, че навън тмпературатурата е най-малко 36 по Целзий. И си викам наум, браво, жените в менопауза няма да грухтят като прасета задето им е топло, а тия, дето все още не сме, няма да се изпотим дори толкова, че да ни се размаже спиралата по бузите.
Заварвам маса насред прекрасно озеленена ливада, върху която са поставени подноси с мезета, покрити с вестник, за да не ги кацат осите и мухите. Преварили са ме четири-пет гостенки, които, както веднага забелязвам с разочарование, не са походящо облечени като за британско градинско парти, но в следващия момент веднага си бия един шамар, за да се подсетя, че това НЕ Е британско градинско парти, а българска “погача за бебе”. И тук май е мястото да поясня за какво става въпрос, ако евентуално не сте раждали едно до две-цяло-и-три деца и не сте с българско ЕГН.
Ето какво пише в една статия онлайн с претенциите за етноложко-фолклористично изследване:
Заглавие: Погача за бебе – традиция от миналото
Времето, в което се извършва този обред не е случайно. Счита се, че до 40-ия ден на детето „родилката е нечиста“. Тоест до този момент и майката, и бебето се намират между живота и смъртта.
Това го разбирам най-вече за майката, понеже в случая с моята приятелка Мимето тя не е употребявала джин, бира или друга алкохолна напитка през последните шест месеца и половина (не питайте, късно диагностицирана бременност!), което на практика я прави човек на границата между този и онзи свят.
В миналото на 40-ия ден свекървата е водила родилката „на чиста молитва“ в църквата.
Мимето беше ходила до Кауфланд предния ден, но това май не се брои.
По този начин се е слагало край на „нечистия период“ от раждането на детето. При завръщането си у дома младата майка задължително е сядала на трапеза. Около нея са присъствали само жени и то такива, които не са в месечен цикъл.
Когато седнах на масата, аз лично не бях в цикъл, но си прехапах езика, за да не попитам дали и другите не са. Не се стърпях обаче да се поинтересувам защо няма пичове на парито. Другите ме изгледаха така, все едно съм казала думата с три букви, която започва с “к”. Това било женски ритуал. Добре де, завъртях очи, все тая! А като няма мъже, може ли поне да присъстват гейове?
Настъпи леко смущение, понеже присътващите не бяха сигурни докъде сме стигнали с приемането на Истанбулската конвенция по отношение на участието на гейовете и транссексуалните в женските обредни ритуали. Но по-възрастните гостенки, врелите и кипелите в тия работи, бързо се окопитиха и казаха: “Не, не може! Геят може да е гей, ама все пак е и мъж с патка, затова не може да присъства на такова събитие.” Добре, добре, съгласих се. И без това ми беше все още прекалено рано, а и прекалено трезво, за да се конфронтирам. Затова четем нататък какво следва.
Детето е трябвало да бъде закърмено от всяка от присъстващите жени, след което всяка от тях му плюе в устата. Тези действия са имали предпазна сила, на практика те са създавали имунитет на малкото създание.
Когато Мимето се появи, понесла в ръце миниатюрната Благовеста-Мария фон Тур унд Таксен или иначе казано Георгиева, изпаднах в ступор, защото си представих как ще ми я връчат да я кърмя. Честно, кърма не бях виждала, откакто циците на една жена в градския басейн се разцвърчаха отвсякъде, при което водата около нея побеля, а спасителите любезно я помолиха да напусне. И после дезинфекцираха след нея. Относно втората част, тази за предпазната сила, Мимето побърза да внесе уточнение по процедурата: “Ако само видя някоя от вас да ми плюе в устата на детето, ще я шамаросам!” Голямо облекчение.
Обредният хляб е сладък. Обикновено той е без украса. Върху него се поставя бяла кърпа. Върху кърпата гостенките, или така наречените “орисници”, трябва да поставят пари.
Дискретно бръкнах в чантата си, за да проверя с колко пари разполагам, понеже бях сигурна, че няма как да избегна момента с изнудването. Имах само две монети от 50 и 20 стотинки, както и три норвежки йорета с дупка в средата, останали кой знае откога там. И една банкнота от 50 лева. Нищо по-дребно. Ужас. Като видях как другите орисници подмятат цели пачки върху питката, ми стана ясно, че трябва да се разделя с петдесетолевката.
След това завържи кърпата с парите в нея. Възелът трябва да не е прекалено стегнат или прекалено хлабав. Така дребосъчето ти няма да е нито стиснато, нито пък с широки пръсти.
Ха, като знам как Мимето пазарува като сме на мол, много се съмнявам, че детето няма да се метне на нея в това отношение.
Обредната част завърши с “наричане”. Кърпата с парите обиколи всичките “орисници”, а когато се озова в моите ръце, аха-аха да кажа “Пожелавам на Благовеста никога да не забравя да ползва овлажняващ лосион за лице и тяло, както и че тайната на доброто Блъди Мери не в точното съотношение на водката и доматения сок, а че ледът не трябва да е счукан, а на бучки”, но навреме се опомних и се чух устата ми да произнася най-безопасната фраза на света: “Ами…да е жива и здрава!”
