Никога не е късно човек да прочете книга, предназначена за деца. Имате изключителната възможност да се срещнете с новото издание на "Шумът на върбите" - книга за бреговете на Темза и техните обитатели, за изкуството на нищоправенето, за приятелството и приемането - и за още хиляда неща, скрити в корените на старите дървета.
Ако случайно сте я пропуснали в детството си, намерете я. Ако не сте - намерете я отново заедно с децата си. Издателство "Лист" предлага ново издание в превод на Стела Джелепова, а прекрасните илюстрации са дело на Крис Дън, известен с илюстрациите си на различни английски класики за деца, вдъхновени от идиличната английска провинция.
Историята на създаването на книгата е почти толкова трогателна, колкото и самата нея. Кенет Греъм, тогава секретар на Английската банка, започва да съчинява историите за Къртицата, Плъха и жабока Тоуд като приказки за лека нощ за своя малък син, Алистър (с прякор "Мишката"). Романът, публикуван през 1908 г., бързо завладява света, а един от най-големите му почитатели става самият Теодор Рузвелт.
Най-важните неща в живота са верните приятели, топлата супа и времето, прекарано в съзерцание на света около нас - това е простата истина, която ни казва Кенет Греъм с гласовете на героите си. Книгата дава на децата вълнение и приключение, но винаги ги връща в "уютния дом", където камината гори. Това не е просто забавна история за животни, а дълбок поклон пред величието на естествения свят.
Работата на илюстратора Крис Дън по "Шумът на върбите" се счита за един от най-впечатляващите съвременни прочити на книгата. Неговите илюстрации не изглеждат просто като рисунки, а като прозорци към жив, дишащ свят. Изданието, илюстрирано от него е публикувано първоначално от френското издателство Éditions Caurette през 2022 г. и съдържа над 100 цветни илюстрации, които не просто илюстрират сцената, а помагат на читателя да "влезе" в дупката на Къртицата или да се качи в лодката на Плъха. Дън прекарва години в изучаване на английската провинция и поречието на Темза, за да пресъздаде автентично атмосферата, която Кенет Греъм е описал. Той споделя, че работата върху "Шумът на върбите" е била негова дългогодишна мечта и описва процеса като "проект на живота му".
"Няма нищо — абсолютно нищо — по-приятно от това просто да се мотаеш в лодка", казва Плъха. Всеки, който някога го е правил, знае, че това е истина, за която често забравяме. Затова "Шумът на върбите" остава вечна класика - защото успява да ни върне към нещата, които наистина са ни нужни.
