Кремена Димитрова: Трябва да се работи за премахване на ДДС поне върху детските книги

| от Диана Юсколова |


Кремена Димитрова е завършила Културология в СУ „Св. Климент Охридски“ и Театрознание в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, специализира и арт-мениджмънт и културна политика в Университета по изкуствата в Белград. Тя е дългогодишен драматург на редица театри, автор на множество публикации в онлайн и печатни медии, редактор и сценарист, съставител на сборници, артистичен директор на продуцентска къща „Креди Арте“, старши експерт „Комуникации и Медии“ в Националния филмов център, PR на Софийския международен литературен фестивал, който започва след броени дни.

До преди няколко години името ѝ се свързваше основно с екипа на ИК „Колибри“ и с кино-фестивала Синелибри. Вън от всичките си ангажименти, Кремена е сърдечен и деликатен човек, който винаги бърза занякъде, нежна и грижовна майка, усмихнат и позитивен приятел, внимателен професионалист. Около нея винаги има движение и динамика. Тя е от онези хора, за които бихме предположили, че нямат време и търпение да четат книги, но всъщност книгите са една съществена част не само от живота ѝ, а и от самата ѝ същност. Кремена е живото доказателство, че винаги има начин, стига да има желание.

Как се случи така, че книгите станаха съществена част от Вашия живот и професия?

Най-краткият отговор е – по неизбежност. Никого няма да учудя като кажа, че чета от малка. Майка ми е дърпала насила книгата от ръцете ми с оправданието, че ще си разваля очите. Аз така или иначе имам лош ген по отношение на зрението и пак щях да сложа очила, независимо дали четях или не. Е, сега поне медицината е напреднала и предлага оперативно премахване на диоптрите, а и очилата са вече модерни. Някои ги носят като аксесоар или демонстрация на начетеност.

От дете съм влюбена в тази машина на времето и пространството – книгите. Зачиташ и хоп, вече си в друго кралство, на друга планета, на друг континент и можеш да бъдеш всеки – принцеса, змей, мече, воин. Сякаш интуитивно детското ми съзнание е долавяло, че с книгите и сюжетите в тях печеля нови животи и винаги съм победител. Освен, че възпитават емоционална интелигентност, книгите съдържат концентриран опит и философия, провокират въображението, мисловната и аналитична способност, учат ни на остроумие и наблюдателност. И, не на последно място, са превенция срещу болестта на Алцхаймер.

Книгите ми станаха професия в момента, в който реших да се запиша да уча Културология вместо Право. А за да завършиш Културология, трябва да изчетеш един ТИР с книги. По мое време това ставаше предимно в Народна библиотека, където буквално спяхме, влюбвахме се, мечтаехме. Някои дори се ожениха.

Работата ми седем години в едно от най-престижните български издателства беше като да попадне гладно дете в сладкарница и да има възможност да яде до припадък. Изкушението беше твърде голямо и неустоимо. Когато осъзнах, че искам да опитам и други изкушения, потърсих нов път и избрах киното. Сигурно защото то събира в себе си най-много вълшебни копчета за телепортиране в други светове.

Какво четете в момента и има ли книга, която не бихте прочели?

Винаги чета по няколко книги едновременно, една през деня в почивките, една пред телевизора, една преди лягане, една от любопитство. Сега съм се концентрирала върху книгите на авторите, които ще участват на 10-то издание на Софийски международен литературен фестивал. Чета Рута Сепетис – „Сол при солта“, чета Доменико Дара, Ана Мугерли, препрочитам Уелбек, следя почти всичко на съвременните български автори – Николай Терзийски, Йоана Елми, Дана Белева, Галин Никифоров, Георги Тенев, Рене Карабаш, Мария Донева.

Не бих прочела книга, която лъже, която е написана, за да се хареса, да се подмаже на публиката, която краде, която убива. Всички човешки грехове са присъщи и на книгите. Не посягам към такива книги, които са изтъкани от грях и неистинност.

Срещали сте много писатели, приличат ли си по нещо пишещите хора? Има ли някаква обща черта, по която да се „предизвести“ успехът и любовта на читателите?

Пишещите много внимават как говорят. Подреждат изреченията си внимателно и красиво. При устната реч човек няма време много да избира думите си и да се връща да ги поправя, затова пишещите са много концентрирани, понякога малко уплашени, когато говорят, търсят най-точните думи и говорят красиво, с уважение към словото. Това винаги ме е впечатлявало и респектирало.

А за успеха формула няма. Любовта не се печели с план и стратегия. Най-сигурният път към сърцата на читателите е искреността, но преди това трябва да имаш и талант. А това не винаги се осъзнава, понякога е твърде късно и необратимо.

От какво според Вас зависи това, да не се въртим около едни и същи автори и теми, да търсим новото, да разширяваме мирогледа си?

Мисля, че това е същото като с ходенето на пазар – купуваш това от което имаш нужда, това което ти рекламират, или се осмеляваш да опиташ нещо ново. Книгата е продукт на пазара. Логично е, че най-рекламираните и „шумни“ книги ще се продават най-добре, но това изобщо не означава, че те ще са най-доброто, което има на пазара в момента. Затова най-добре слушайте специалистите, участвайте в читателски групи, следете мненията в Goodreads – такова преимущество е, че има социална мрежа за книги! Човек, който е свикнал да чете, общува със себеподобни, той се води от препоръката на приятел, с когото после може да обсъди книгата, той е любопитен и стои с часове в книжарницата, посещава изложения, ходи на премиери, панаири.

Аз бих прочела и фентъзи, и чиклит, стига да ме провокира с изобретателност и талант. Жанровото многообразие е такова, че можеш да бъдеш всеки и да попаднеш навсякъде. А добри книги има във всеки жанр. Трябва да бъдем като децата – смели и любопитни, без предразсъдъци и очаквания.

В последните години излизат прекрасни детски книги, ще успеем ли да приобщим децата към книжната книга, или каузата е обречена?

Проблемът не е електронна срещу хартиена книга, а телефон и таблет срещу четене. Електронните устройства дават много по-бърз и сигурен начин да влезеш в други светове, да бъдеш друг, развиват бързи реакции, но и ограбват въображението, речника, емоциите. Това е битката, която трябва да водим – не едното срещу другото, а достатъчно и от двете, и никога едното за сметка на другото.

Вижте още: Ауу, детето ми не иска да чете книги – ами сега?!

Слава Богу, най-после вече имаме хубави детски книги на нашия пазар, но уви те са твърде за скъпи за доста семейства. Затова трябва да се работи за премахване на ДДС-то поне за детските книги, както и за подпомагане на издателствата, които издават качествена литература за деца. Трябва да даваме добър пример на децата си, като ги водим на четения и премиери, като им показваме къде са книжарниците и кои книги си заслужават да им се отдели време и внимание.

Възпитаването на литературна култура, развитието на книжнината ни е дело, в което трябва да участва активно и държавата, защото това е мисия за бъдещето ни, а не спорадични и индивидуални успехи на отделни единици.

Има ли история, която още не е разказана, според Вас? За какво бихте писала Вие?

О, историите никога не свършват, и това е най-изумителното, че те са навсякъде около нас и в нас! Аз съм много любопитен човек и виждам истории навсякъде и във всичко. Имах честта дори да преподавам творческо писане и трябва да ви споделя, че това беше най-щастливо прекараното ми време напоследък. Случи се по време на пандемията и не само, че помогна на мен и на моите курсисти да не полудеем, но и отвори толкова много нови светове и приятелства!

Ако аз посегна отново да пиша, ще се занимавам с автофикция, защото това е територия, която познавам донякъде, и която ми дава възможността да бъда максимално искрена. Този метод ми позволява да имам смелостта да вървя навътре и надълбоко. Колкото и да сме различни, от каквато и раса, пол или произход да сме, в дъното на сърцето си всички сме едно. И то е любов. Божията любов.

Вижте още: 

Най-добрите филми, базирани на книги




Повече информация Виж всички