Който е гледал първия епизод на многообещаващия сериал „Сцени от един семеен живот“ по HBO, вече се е сблъскал с пример за семейство, в което мъжът основно се грижи за детето у дома, докато жената е постоянно в офиса като изкарва доста по-висока заплата на пълно работно време.
Такива двойки не се срещат само на екрана. Все по-често и в България жени на различни лидерски или мениджърски позиции изкарват значително повече от съпрузите си.
Води ли това до нестабилност в семейството и какво се случва, когато стереотипните роли се разменят? Задължително ли мъжът страда, ако финансовата власт е в ръцете на съпругата? И задължително ли е тя да се чувства потисната заради неговите по-малки материални възможности?
Независимо от факта, че в 75% от домакинствата и двамата съпрузи работят, все още се приема за по-“нормално“ мъжът да изкарва по-голямата заплата и ако се налага някой от двамата да бъде вкъщи и да гледа детето, очакванията са, че това ще бъде жената. Нещо повече – при двойки, където бащата доминиращо е у дома и полага повече грижи за детето, се приема, че нещо „не е наред“ с него. В крайните случи той се определя като „безработен“, „женчо“, „неуспешен кариерно“, „мързелив“ и прочее обидни стереотипни изрази.
Въпреки предразсъдъците, оказва се, че има достатъчно мъже, които са съгласни с подобно разпределение на ролите в името на семейството. Освен въпрос на личен избор, често това е и въпрос на обстоятелства. Жените отдавна формират съществена част от работната сила в световната икономика, което прави съвсем нормално и съществуването на двойки, в които материалните сили не са напълно изравнени.
Традиционното възприемане на мъжа като на „глава на семейството“ и вярата, че той трябва да носи основната част от семейните финанси, е вкоренено от векове, докато очакванията към него да се грижи за детето не са в такава степен на дневен ред. И все пак в модерния свят, подобни традиционни възприятия понякога не хармонизират нито с очакванията, нито с нуждите на семействата.
Затова и има мъже, които се преодолели предразсъдъците. Ето пример с коментар на мъж във форума Reddit, който обяснява, че е приел ролята си на „седящ основно вкъщи баща“ в семейство, където съпругата изкарва основните пари. Нещо повече – след като 6 години е бил работещ на пълно работно време родител, в момента той напълно осъзнава значението на новата си роля у дома – и дори я предпочита.
Ето неговата история, предизвикала сериозна дискусия:
After 6 years of being the "working" parent, I’ve accepted the role of stay at home dad. from Parenting
„След 6 години като „работещ“ родител, приех ролята на стоящ у дома баща“
И е страхотно. Мамка му, пичове, невероятно е. Въртя из основи тази къща. Яденето, чиниите, прането, чистенето и пазаруването са моята нова страст. Събуждам се и започвам да се отнасям към къщата като към работа, все едно съм служител на месеца.
Има стигма над бащите, които си стоят у дома. Чувал съм всичко, специално от страна на семейството. „Ти си мъжът в къщата. Трябва ти работа“. Казано честно, прави сте. И тъкмо започнах най-сладката работа в живота си. Цял ден с моето малко момиченце. Цял живот се грижа за приходите в семейството, а за първи път се чувствам така, сякаш наистина живея. Разбира се, не получавам заплата, но пък мога да прекарвам огромно време с моята принцеса.
Съпругата започна работа на пълно работно време. Работи в офис нещо глупаво. Знаех, че е готова да се върне на работа и да печели и няма как да е по-щастлива от това. В голяма степен си разменихме ролите. И е радикално. Аз мия огромно количество съдове. Всяка сутрин се боря с пералното чудовище. Пренаредих килера и създадох система, чрез която знаем от какво се нуждаем. И трябваше да го направя по своя начин. В крайна сметка аз съм шефът тук.
Как се чувства жената? Никоя жена не се възбужда повече от мъж, който чисти кухненския под. Тя казва: „Дръжте си потните футболисти, механици и модели. Престилката за мен е повече от това.“ И е щастлива. Отново е самоуверена, когато става сутрин и се гласи за работа. Чувства се като част от общността отново. Не просто като обслужващ персонал на един „тригодишен терорист“, както казва.
Знам, че повечето мъже биха предпочели по-скоро да бъдат навън и да правят пари. И аз смятах така, дори и да приемах новата си роля. Но бързо осъзнах, че животът е кратък и обичам семейството си. Оставих настрани глупавото си мъжко его и докато то събира прахта, отидох на чаено парти. Аз съм баща. И съм добър в това.
Така че, вие, бащи, които ходите на работа и онези, които си седите у дома и работите еднакво усилено – помнете, че времето е равно на любов. Времето, прекарано в печелене на пари или времето, отделено за отглеждане на детето, си е време за вашето семейство.
Независимо какво правите, давайте най-доброто от себе си.“
Вижте още:
