Дъщеря ми има приятелка от детството, с която е израснала. Попаднаха в различни училища, но винаги част от комапнията им е била обща. Рождените им дни са с няколко дни разлика. Дъщеря ми е канила своята приятелка на всеки от рождените си дни чак до 16-годишна възраст. През всичките тези години дъщеря ми никога не е била канена на партита за рожден ден на приятелката си. Когато навърши 16, приятелката дойде на партито на дъщеря ми и дъщеря ми я попита дали тя също ще има парти. Момичето отговори, че ще има, но ще е само за приятелите ѝ от гимназията, а нея ще почерпи отделно.
Дъщеря ми беше много разстроена, а аз побеснях.
Знаех по себе си от собствените си тийнейджърски години колко важно е за самооценката на човек да се чувства приет сред връстниците си, сред хората, на които държи. Що се отнася до празници и партита, има огромно значение човек да се чувства добре дошъл там и да знае, че другите свързват присъствието му с положителна емоция, че е желан. Обратното носи чувство за изолация и малоценност.
Реших, че са отговорни и родителите на другото момиче, които принципно също се водеха наши семейни приятели. Исках да говоря с тях, но си дадох сметка, че съм закъснял – на възрастта, на която децата ни вече се намираха, беше неуместно родителите да решават въпросите между тях. Жена ми сметна, че като цяло преувеличавам.
Обсъдих с други родители темата с планирането на празници, за да се ориентирам в различните гледни точки. Установих, че може да са налице много причини и неуважението да не е една от тях.
В много начални училища се оказва неписано правило да се кания целият клас на парти, а това са много, мноооого деца. Не всички родители имат бюджет, пространство и изобщо възможност да са домакини на дори още повече. Ако се поканят приятели извън училище, започва една лавина от „трябва и този, и този, и този, и този“ – без нито един външен приятел може, но само с един не може. Постепенно това остава като навик у самите деца и когато вече са на възраст сами да планират партитата си, те не се сещат, че може да смесват компании.
А някои от тях и не искат.
Тревожат се, че ако не всички се познават, може да не се разберат помежду си и денят им да се провали и да не хареса на никого. Или пък, че ще трябва през цялото време да залепени за този си приятел, който не е близък с другите, за да не скучае той. Има разумни обяснения, които не се отнасят до антипатия, а точно обратното.
Открих, че спрямо дете на 16 години най-разумното, което мога да направя, е да я посъветвам да поговори с приятелката си, без да я обвинява или да ѝ търси сметка – просто да сподели своите разбирания и чувствата си по темата. Достатъчно голяма е. Ако действително се окаже, че другото момиче не държи на приятелството на дъщеря ми толкова, колкото тя държи на нейното, отново е по-добре да го знае със сигурност отсега, отколкото да продължи да инвестира в това приятелство, докато тя самата се чувства пренебрегната и нежелана. Ако пък е невинна ситуация на различни разбирания, не е нужно детето ми да се самонавива с причина за тъга и да мисли най-лошите варианти за отношенията си и за себе си.
Вижте още:
Знаете ли, че… детските рождени дни могат и да не бъдат мутробарок банкети?
