Не е като да нямате достатъчно свои дрехи, но чуждите ризи и "взетите назаем" тениски и суичъри с качулки са ценна част от гардероба. Ако сте от жените, които обичат да носят дрехите на своя партньор, не сте изключение - имало ги е във всички времена, навсякъде, в целия свят, и продължава да ги има.
Да носиш ризата на мъжа си е нещо много повече от прищявка, модна приумица или мързеливо решение за неделната сутрин. Това е абсолютно легален, безплатен и научно обоснован емоционален обир.
Дори да не е скъпа и красива ленена риза, а обикновена голяма тениска или футболна фланелка, която е разтегната и вероятно има една-две дупки. Няма значение дали виси до коленете ни и от раменете ни. Носим част от него.
Обикновено го правим, когато той пътува в командировка, а леглото изглежда твърде голямо. Когато шефът не е бил в настроение, а трафикът е бил ужасен. Когато имаме нужда от "прегръдка под наем", без да се налага да говорим.
Първото нещо, което ни обгръща и покорява, е мащабът. Раменете висят някъде надолу, ръкавите трябва да се навият поне три пъти, а подгъвът стига почти до коленете. Но точно в тази "прекаленост" се крие най-хубавото. Мъжката риза не притиска, не изисква "да си гълташ корема" или да спазваш етикет. Тя е свобода. В нея си едновременно защитена и някак крехка, изгубена в плата, но и сигурна.
Най-важният детайл обаче не се вижда - той се усеща. Ризите му миришат на него. Дори след пране, между нишките на памука сякаш остава кодиран неговият аромат, примесен с лек нюанс на парфюм и усещане за дом. Като бърза прегръдка, която можеш да облечеш и да носиш със себе си през целия ден.
Защо го правим?
Учени от Университета на Британска Колумбия (UBC) провеждат забавно изследване: в проучването са участвали 96 двойки, като на мъжете е била дадена чиста тениска, която да носят в продължение на 24 часа. След това тениските са били замразени, за да се запази ароматът.
Жените били разпределени на случаен принцип да помиришат дреха, която е бил носена, или не, без да им е било казано кой е носил тениската. Оказва се, че жените, които са вдишали аромата на партньора си, показват драстично по-ниски нива на кортизол - хормона на стреса. Жените, които са усетили миризмата на непознат, са показали по-високи нива на кортизол по време на стрес теста.
Авторите на изследването обясняват: "От ранна възраст жените се страхуват от непознати, особено от непознати мъже, така че е възможно непознатият мъжки аромат да задейства реакцията "бий се или бягай", която води до повишен кортизол. Това може да се случи напълно несъзнателно."
Проучване, публикувано в ResearchGate, показва, че 82% от жените спят с дрехите на мъжете си. Основната причина, посочена от над 50% от жените, е чисто и просто - "За да го усещам близо и да ми е спокойно".
"Признавам, че откраднах голяма жълта тениска от едно от гаджетата си. Беше ми с три размера по-голяма и имаше дупка. Но я носех навсякъде и я пазих дълго след като се разделихме. Не я носех след раздялата - идеята звучеше като светотатство. Но по някакъв странен начин все още притежавах частица от него", разказва участничка в изследването.
"Секси е да носим мъжа си толкова близо до кожата си - нещо, което го е докосвало, нещо, което е било залепено за кожата му. Нищо не е по-чувствено, дори и да има дупки по него", казва друга.
Въпреки че понякога мърморят, че най-хубавата им ленена риза е "изчезнала", за мъжкото его това всъщност е върховен комплимент. Гледката на жената в негова дреха задейства т.нар. "инстинкт на закрилника", това е визуален маркер за принадлежност и доверие. Неговото подсъзнание прочита следното послание: "Аз се чувствам толкова сигурна с теб, че съм облякла твоята енергия." Това го кара да се чувства силен, значим и ценен, твърдят психолозите.
"Често чувате за жена, носеща тениска на партньора си, но рядко чувате за мъж, носещ блузата на приятелката си! Изследванията показват, че жените имат по-добре развито обоняние, а при мъжете водещо е зрението, така че е по-вероятно стресът при мъжа да намалее, като видят дрехите на партньорката си", смятат учените.
В крайна сметка, да облечеш ризата на мъжа си не е просто модна кражба или сладък навик. Това е акт на оголване. Когато свалиш дрехите, които светът очаква да носиш, за да бъдеш "успешна", "красива" или "справяща се" и потънеш в неговата твърде голяма риза или тениска, ти правиш нещо смело - сваляш собствената си броня и се оставяш да бъдеш малка и закриляна.
Има някаква тиха, почти първична психология в това да носиш чуждата сила върху кожата си. В тези моменти мъжката риза не е просто дреха, а убежище. И в природата ароматът на твоя партньор, на "твоето племе", означава едно-единствено нещо: Тук е безопасно. Обличайки дрехата на мъжа, жената подсъзнателно се обгръща с неговата физическа сила и енергия. Това е първичен стремеж към приютяване. Когато собствените ни ресурси да се справяме със света са изчерпани, ние търсим "чужда кожа", в която да се скрием, за да се възстановим.
А за него гледката на жената, потънала в неговата любима риза, е момент на споделено бездънно доверие. Тя не заема просто дрехата му - тя заема спокойствието и силата му, навиците и недостатъците му, част от света му. И в този кратък миг, преди ръкавите да бъдат навити и денят да започне, двата свята се застъпват толкова плътно, че границата между "твое" и "мое" изчезва. Остава само усещането, че си у дома.
