Не казвай сбогом: Крайният шокиращ роман на Джилиан Флин неслучайно става най-четената книга за 2012 година, когато излиза в родната си Америка. Започващ като история на тривиално убийство, в което мъжът очевидно е закопал жена си, някъде из лехите в двора, „Не казвай сбогом“ прераства в натегнат психотрилър, на екстремна и висш пилотаж игра, между зла котка и хитра мишка. „Не казвай сбогом“ е като високоинтелигентна партия шах, в която накрая нито една кралица не се дава на противника. Към това добавяме премерената хладна визия на Дейвид Финчър и убийствената игра на Розамунд Пайк – най-добрият социопат на екран, след Травис Бикъл и Ханибал Лектър.

Мери Попинз: Памела Травърз – авторът на „Мери Попинз“, мрази екранизацията по своя роман до последния си ден. Тя така и не прощава на Уолт Дисни, че е осакатил с анимации и песни любимия й персонаж. Но въпреки това, „Мери Попинз“ си остава един от най-великите и известни филми на Дисни, докато той е жив. Филмът печели 5 Оскара и е номиниран в 13 категории общо, освен това и до днес си остава класика. Любимата на всички летяща бавачка така и не получава втори филм по останалите книги на Травърз, колкото и Уолт Дисни да опитва да купи правата през годините, но въпреки това, неговата версия на „Мери Попинз“ е обичана и ценена от публика и критици. Даже няма да коментираме саундтрака, който е великолепен. Преди няколко години „Дисни“ дори създадоха филм за направата на филма. „Спасяването на господин Банкс“, подобно на „Мери Попинз“, е прекрасен.

Боен Клуб: Литературата на Чък Паланюк може да бъде определена с една кратка дума – екстремна. Той самият е краен и безпардонен, когато пише или разказва историите си. И досега в богатото му и остро творчество, най-известен си остава утопичният роман „Боен клуб“. Дейвид Финчър се заема с филмирането на проекта, който трудно намира дори малкото си финансиране. В крайна сметка Едуард Нортън, Брад Пит и Хелена Бонъм Картър, казват „да“ и резултатът е един от най-добрите, крайни и ултимативни филми с политически и социални послания. Паланюк е като зъл проповедник на анти-капитализма във велколепния си роман, а Финчър е като добре подострен молив, който рисува перфектни картини от думите му. „Боен клуб“ и досега си остава поп-културен феномен на новото време и един от най-добрите романи претворени на кино. А много скоро се очаква да се появи и комикс по него.

Лолита: Полуперверзният, влажен разказ на Владимир Набоков за мъж на средна възраст, който се влюбва в много младо момиче, е станал нарицателен за любовните перверзии и мъжкото съзнание в средна възраст. Хумберт Хумберт и неговата Лолита са една от най-известните двойки в литературата. „Лолита“ има две екранизации. Класическата и доста по-добра е от 1962 година и принадлежи на майстор Стенли Кубрик. Във втората пък участва Джеръми Айрънс и макар да не е толкова добра като първата, заслужава внимание. Набоковата Лолита е мрачен и тъжен разказ за перверзията, странните страни на любовта и болезнената немощ да искаш нещо, което не можеш да имаш. Неслучайно е класика и има безброй вариации и адаптации в различни произведения през годините.

Властелинът на пръстените: Епичната битка в Средната земя срещу единствения пръстен, който иска да управлява всички, вече е модерна класика в киното. Няма киноман, който да не е гледал визуалният спектакъл на Питър Джаксън по най-доброто фентъзи, писано от човек, поне няколко пъти. Орки, хобити, елфи... Хора, зли магьосници и кралици... Дж. Р.Р. Толкин събира в епичния си роман най-доброто от световната митология и добавя щипка остроумие, интелект и магия, за да имаме на финала фентъзи, което всеки трябва да прочете някога в живота си. Питър Джаксън може и да не направи нито един филм повече в живота си, но фактът, че е снимал епоса „Властелинът на пръстените“ и имаме този грандиозен резултат на голям екран, заслужават адмирации и го поставят в листата на най-добрите модерни режисьори, успели да достигнат най-добрата екранизация на качествената литература.

Великият Гетсби: Независимо коя екранизацията на класиката на Франсис Скот Фицджералд предпочитате, едно е ясно – „Великият Гетсби“ е велик. Мелодраматичният разказ на режисьора Джак Клейтън от 1974-а по сценарий на Франсис Форд Копола, си остава някак предпочитана от почитателите на киното. Но и музикалният спектакъл на Баз Лърман има своите великолепни качества – като Леонардо Ди Каприо например. Разказът за една унищожителна любов и упадачния морал и липса на етика в едно богато и разглезено общество, е най-доброто, което се е раждало под писалката на Фицджералд, а нито един филм не иска да съсипе нещо такова.

Да убиеш присмехулник: Харпър Ли е американска писателка, която е написала точно две книги в живота си. „Да убиеш присмехулник“ й носи „Пулицър“. Трогателният разказ за расизма, толерантността, детството и бащинската обич, е една от най-добрите книги на модерната американска литература. Две години след като е публикувана и носи огромна слава на Ли, книгата е филмирана. Великолепният Грегъри Пек играе един от любимите персонажи на хората и до днес – честният, малко героичен дори, идеалист и баща Атикус Финч. Филмът носи единствения „Оскар“ на Пек, а екранизацията и досега е смятана за един от най-страхотните филми, правени по книги. Неслучайно.

Психо: Нещо, което е върхът в своя жанр. Когато Хичкок решава да екранизира почти неизвестния по онова време роман на Робърт Блох за шизоиден психопат, влюбен в майка си, нито едно студио не желае да финансира проекта. В крайна сметка Хичкок прави и плаща за всичко сам, като дори организира премиерата си и отказва да пусне в залата закъснели зрители, за да не развали обратите във филма за публиката. В крайна сметка „Психо“ се превръща в тотална класика и един от безспорните шедьоври на майстора на съспенса. Романът на Блох също получава нужната слава, но онова, което Хичкок прави с книгата му, е незабравимо. Та кой би убил най-известната си актриса в първите 20 минути на филма!?

Дама, поп, асо, шпионин: Джон льо Каре е майсторът на майсторите, стане ли дума за добър шпионски роман, история с конспирации или политически игри от международно значение. От друга страна, шведът Томас Алфредсон – един от новите скандинавски режисьори, чието име е редно да запомните и да следите отблизо – филмира по перфектен начин един от най-добрите романи на британеца. „Дама, поп, асо, шпионин“ разказва за елитен екип от шпиони, в който се е промъкнала къртица. Най-известното творение на ума на Льо Каре – агент Смайли – е изпратен, за да открие предателя и да го арестува. Играта на котка и мишка в студените и потайни коридори на МИ-6 и дъждовна Великобритания е най-простият начин, по който може да се опише този брилянтен филм. Неслучайно номиниран за 3 Оскара.

Портокал с часовников механизък: Стенли Кубрик е режисьор, за когото човешката душа, сексуалност и тъмна природа са най-любопитното нещо на света и той ги изследва във филмите си безброй пъти. Този титан и класик на седмото изкуство има три прекрасно филмирани романа в листа си с кино. Единият, разбира се, е „Портокал с часовников механизъм“, а другите два са „Сиянието“ и „Лолита“ – за него след малко. Романът на Антъни Бърджес е болен разказ за насилието, сексуалността и границите на човешката психика. Класиката на Кубрик е великолепен поглед към творбата на Бърджес и е редно, който я е пропуснал в ранните си години, да поправи тази несправедливост.

Фантастичният господин Фокс: Ако има човек който може да разказва приказки по-добре от всеки друг модерен разказвач, то това е Уес Андерсън. Шантавият американец има най-разкрепостената и приказна визия сред модерните режисьори и това си личи от прекрасното и различно кино, което прави. Затова не би трябвало да учудва никого, че именно Уес Андерсън решава да филмира великолепния роман на детския разказвач Роалд Дал. „Фантастичният господин Фокс“ получава най-доброто, което седмото изкуство и модерната стоп моушън анимация може да предложи на литературата. Към това се добавят и гласовете на Джордж Клуни и Мерил Стрийп като мистър Фокс и мисис Фокс. Андерсън разказва шантава детска история за възрастни и го прави като вълшебник – епично и някак лично.

БОНУС: Трейнспотинг: Болно-наркотичният разказ на шотландския хулиган Ървин Уелш е задължително четиво и филм за всеки уважаващ себе си книгоман и киноман. Дани Бойл взима почти дистопичната и шантава история на Уелш, добавя щипка великолепни актьори, музика и визия и ражда една от модерните пънк-класики на голям екран. Днес, точно 20 години по-късно, Бойл се завръща на режисьорското място, заедно с оригиналния каст на филма (Юън Макгрегър, Джоли Лий Милър, Юън Бремнър и Робърт Карлайл), за да заснеме втора част. Тя е базирана на „Порно“ – вторият роман на Уелш за същите персонажи, но 10 години по-късно. T2: Trainspotting 2 излезе в началото на 2017 година