Не ни трябват да са нови, хубави и здрави, не защото можем да го позволим, а защото са ни любими, удобни или късметлийски.
Обзалагам се на моето имущество срещу вашето, че всеки от вас притежава поне 6 от тези 10:
Домашните чехли
Протрити или скъсани, или дори леко намирисващи за несвикналия нос. Онези, които, като ни дойдат гости, ги прибираме някъде и не ги носим пред тях. Защото все пак сме наясно, че не са за пред хора, не сме малоумни мизерници все пак! Просто точно тези стари, грозни чехли са ни толкова удобни, че се надяваме да са вечни.
Удобните гащи
Също не са за пред хора. Сега - за пред мъжа/жената може, нали, особено ако се познаваме от толкова време, че приемаме за човещина да попъцваме цивилизовано един пред друг. Може да ги носим отдолу и като ни дойдат гости - понеже пред гостите не ходим по гащи.
Но обикновено си ги носим насаме у дома и им се наслаждаваме - как нищо не стяга, нищо не притиска, не убива, не се усуква.
Може да ги имаме от години и не че не си ги перем, перем си ги, но може на неподготвеното око да му се стори, че не са хубаво изпрани, че са позагубили цвят и форма.
Обаче - както казах - те не са за пред други хора. И все още не сме стигнало до дъното - още не сме ги шили, но и дъното, макар и протрито, още държи!
Евала на майстора-гащар, който ги е създал!
Парцал за колата
Ако има нещо да се бърше, разбира се, че парцалът е идеален, когато е стар, грозен, скапан и мръсен. Все пак е парцал!
Кой нормален човек иска да има нов, красив, скъп и чист парцал?!
Късметлийската химикалка
Нито е най-красивата, нито най-скъпата, но ни е скъпа - с нея сме подписвали документи все за хубави сделки, проекти и местоработи.
Пък и така хубаво се плъзва по листовете, като пишем с нея, направо танцува.
Да, тук-там е хапана от нерви, може да е малко пукната или без онова на капачката, с което да може да са закачи на корица на тефтер, ама за какво ни е да я закачваме. И да, не искаме друга.
А като свърши мастилото, ще си купим същата - не е най-скъпата, сещаш се.
Удобното продънено долнище за вкъщи
То е като удобните продънени гащи за вкъщи, но е долнище. Зимно време не може само по гащи вкъщи. А когато под долнището са удобните гащи - feels like home тогава там.
Стария телефон
Онзи, който им даваме, като за награда - понеже още са малки и нямат право на собствен телефон, ама ето, татиното/маминото, за половин час да се зомбираш малко на "Маша и Мечока" в YouTube, че си си прибрало играчките (или просто да ме оставиш малко на мира).
Същият стар телефон, който си обичаме, ама и да счупят - все тая.
Освен, че после ще трябва да даваме нашия си телефон, за да ни оставят малко на мира, докато се намери някакъв друг стар.
Скапан прах за пране
Абе, нали пере някак, какво като е скапан.
Вехта раница
Малко е скапана вече, защото доста е носена, но все още върши чудна работа. Защото побира много, ама много!
Има си джобове и отделения за всичко, което помъкваме на море, планина, пък дори и в чужбина, ако не робуваме на суетата.
Все пак затова я пазим - по практически причини - върши работа перфектно, дори да не е за снимки в инстаграм.
Стар портфейл
Видимо стар и износен, но никой няма да си помисли кой знае какво лошо за нас - нали важното е какво има в него! Поне докато не разберат какво има в него.
Или какво няма.
"Банан" за в чужбина
Мъжката чантичка за кръста или за през рамо може и да е скапана и евтина, но важно е да е здрава!
И да, ние сме мъже, такива неща иначе не носим, все пак имаме разбиране за някакъв стил.
Обаче като сме в чужбина по-важно ни е парите и документите да са ни на сигурно място - в "банана", под ръка и под око, за да не ни ги откраднат гадните европейци, дето ни дебнат в тълпата.
Пък ако ни го откраднат, поне за нея, скапаната и евтина чантичка, да не страдаме.
