Когато говорим за пиене на бутилирана вода, всички, повече или по-малко, сме отговорни до доказване на противното. Това не значи, че всички знаем защо идеята не е добра, за много хора пиенето на бутилирана вода се е превърнало в начин на живот, а пиенето на чешмяна, с която други сме отраснали, се смята за неприемливаи, небезопасна, дори негодна за пиене. Възможно е и просто да не им допада вкусът ѝ, а и чистотата и съставът на водата от чешмата варира в различните градове. Това отвращение е неоснователно, въпреки че консумацията изцяло на бутилирана вода вече се е превърнала в норма в много домове и най-вече офиси. Вярно е, че особено когато сме навън и нямаме собствена бутилка подръка, мисълта за ледено шише минерална вода, по което се стичат капчици изглежда изкушаваща, понякога, в горещи дни или препили вечери, колкото мираж в пустинята. Причините да устоим на това изкушение обаче не са никак малко. И докато някои са свързани с околната среда, други се отнасят лично за вас.
Знаете ли например, че бутилките изпускат пластмаса във водата, която пиете?
Вероятно сте забелязали, че пластмасовите бутилки за вода стават по-меки, след като са оставени на слънце. Пластмасата може да се стопи напълно, ако има достатъчно топлина. Освен това бутилираната вода понякога може да има вкус на пластмаса и това не е просто съвпадение. Химикалите в пластмасовите продукти могат да проникнат и да замърсят съдържанието на съответния съд. Най-големият виновник за това е Бисфенол А, индустриален химикал в пластмасите, който действа като хормон и може да повлияе на развитието на мозъка на бебетата. Дори пластмасите, които са етикетирани без Бисфенол А (можете да го срещнете и като BPA), често показват положителен тест за други опасни съединения.
Значителна част от бутилираната вода така или иначе идва от чешма.
Рекламите на бутилирана вода ни карат да вярваме, че водата, която купуваме, идва изцяло от планински извори с едва ли не целебни свойства. Нерядка практика е обаче съдържанието на бутилките да се допълва с чешмяна преди запечатване. Липсват безспорни доказателства, че бутилираната вода е по-полезна за здравето от чешмяната, която следва да отговаря на определени критерии и стандарти.
Бутилките за еднократна употреба вредят на околната среда.
Наясно сме, че пластмасовите бутилки създават огромно количество отпадък, който може да бъде спестен, и чието рециклиране така или иначе остава на съвестта на потребителя. PET бутилките подлежат на рециклиране. Какво означава PET? Това е именно пластмасата, използвана в тънките, прозрачни пластмасови бутилки, които всички познаваме. Средно една на пет такива бутилки достига до контейнера за разделно сметосъбиране, а това не е достатъчно. За разграждането на една такава бутилка са необходими 450 години.
Наред с това обаче, голямото търсене на еднократни бутилки води до потребление на ресурси, което също не е за пренебрегване. Според Тихоокеанския институт, годишно се използват над 17 милиона барела петрол за производство на пластмасови бутилки. Това е огромно количество невъзобновяеми ресурси, които се използват без наличие на належаща нужда.
Неусетно харчим суми, които не са за подценяване.
Покупките на продукти на стойност до два-три лева често остават под чертата, когато се чудим къде, по дяволите, отново е отишла заплатата ни седмица преди края на месеца. Ако обаче ги харчим такива суми ежедневно, при това нерядко неколкократно през деня, това няма как да не се отрази на бюджета ни. Представете си, ако спестим тези пари. Чешмяната вода, разбира се, технически не е безплатна, но е доста далеч по-изгодна в сравнение с бутилираните продукти, които излизат десетки пъти по-скъпо.
Производството на бутилирана вода изисква… вода.
Много вода, и не визираме тази, която стига до потребителя под формата на питеен продукт. Както почти всичко в света, пластмасата се нуждае от огромни количества вода, за да бъде произведена – повече, отколкото самата бутилка може да побере, понякога шест-седем пъти повече. Звучи контрапродуктивно, нали?
Вижте още:
