В този текст става дума за наистина неприятни навици. Затова, за оправдание, трябва да кажем, че жените наистина се опитваме поне да ги правим тайно. Бихме си признали публично за тях, или бихме ги обсъждали, единствено ако мозъкът ни е увреден от лаймска болест. Или ако сме прекалили с алкохола или наркотиците. Или ако имаме ярко просветление в мъглата на деменцията на смъртния си одър.
В други случи трудно ще чуете откровения за някои от най-неприятните ни женски навици, тикове и поведения. Защото всъщност усилено ги крием от погледа на мъжете и приятелките – или поне се опитваме (оказва се, че често не успяваме!).
Разбира се, ако искаме да отблъснем някой особено нахален ухажор – може да му демонстрираме нарочно някоя своя неприятна страна. Но в общия случай е по-скоро въпрос на чест да спестяваме на околните факта, че също сме хора и в нас се гнездят мързел, нечистоплътност, физиология и цяла гама от гаднички човешки неврози. В крайна сметка всеки от изброените в този текст навици демонтира женския ни ореол и ни разкрива като същества, които също ходят до тоалетната по голяма нужда (момчета, знам че го знаете на теория, но съвсем друго си е, когато заживеете с този факт).
Първи сред най-често срещаните отвратителни женски навици, поне според синдиката на маникюристките, определено е
гризането на ноктите.
„Надявам се, че като си си изяла лака, поне си се успокоила“, каза ми маникюристката онзи ден. При това с нотка на уважение в гласа. Че кой друг, освен професионалист, може да оцени усилието да изгризеш и обелиш гел лак, при това от „най-качествения“, който по принцип никога не пада, а само израства?
Гризане на нокти до кожа, белене на лак, ядене на кожички, чукане с нокти по зъбите – всички тези неврозни тикове са отвратителни, но се случват твърде често.
Когато отидем на маникюр и изтърсим n-на брой пари, за да ни направят ноктите отново красиви, ние се надяваме, че поне от уважение към „инвестицията“, няма да започнем веднага да човъркаме ноктите със зъби. За някои вложените пари са стимул да се озаптят малко с апетита си към гризане. За други – не. При трети – като мен – понякога е стимул, а понякога не – зависи дали лакът поддаде бързо или започне „да се опъва“. Ако устои на първите ми напъни, понякога се предавам и си го оставям хубав, както са ми го направили. Но в крайна сметка неврозата е невроза и често предпочитам да гриза нокът, отколкото края на химикалката, както правех някога в училище. Нямах нито една здрава химикалка, а най-обичах онези с капчаките от мека пластмаса… Да, беше отвратително. И все още е.
Чопленето на носа.
Това си е гнусно, затова се прави наистина само тайно. Само в тоалетната. И никога пред хора. НИКОГА. Бих предпочела да умра, отколкото да ме видите как си чопля носа, честна дума. Още си спомням как майка ми ме пляскаше по ръцете, когато ме видеше. Ще спестя детайли какви фигурки може да изгради едно дете с изваденото съдържание сополи от носа си… Може би знаете. Но този навик е точно толкова срамен, колкото и
бъркането в ушите.
Наистина ли мислите, че жените си бъркаме в ушите само с клечки? Не, разбира се, но единственото, което бихме желали, е никога-никога да не ни „хванат в крачка“, особено мъжете. Понеже именно тях сме заблудили и когато сме ги накарали да си мислят, че сме страхотно чисти същества, чиито дрехи абсолютно винаги са току-що свалени от простора, затова ухаят на омекотител и парфюм. Истината е малко по-различна, особено когато става дума за
прането на сутиените.
Сутиените е по-добре да се перат на ръка, което възпира доста жени изобщо да го правят. Няма да ви обяснявам на вас, момичета, колко често си перем сутиените – вие си знаете собствената статистика. Но за много мъже вероятно би било скандално, ако проумеят истината, че повечето жени хич, ама хич, не се скъсват от хигиенизиране на тази част от бельото. Реално, след всяко носене на сутиена един ден, трябва да го оставите „да почива“ поне 24 часа, за да не се разтяга. В тази „почивка“ можете да му „хвърлите един сапун“, защо не. Така ще престане да мирише, а ръбовете на банелите може и да станат с един тон по-светли. Но дори факта, че еластичността на сутиена ще се възвърне, когато се изпере, не стимулира особено жените. Знам, че сега задавате въпроса „Ама, колко често да го пера този сутиен?“. Експертите смятат, че е добре на всеки три-четири носения сутиенът да получава търкане с хубав сапун на ръка. А не веднъж месечно, за бога.
Махането на космите от лицето.
Не искаме да ни виждате как си махаме космите от брадата и мустаците, разбирате ли, драги мъже? И ако случайно ни видите, моля ви се, направете се, че не сте забелязали нищо. Няма жена, която да не приема окосмението на лицето като лична обида. А хормоналните промени понякога съвсем неочаквано правят така, че се появява някое косъмче, което направо ни побърква. Затова и пинсетата е пръв другар на женския несесер. Ако се чудехте защо жените го носят целия този несесер навсякъде (и съответно защо винаги ходят с чанти) – ето отговора.
Бонус
Разбира се, неприятните женските навици съвсем не се изчерпват с изброените няколко. Затова ще споменем още неща, които много жени правят, и които не искат да бъдат видени, чути и обсъждани:
– Всичко, което се случва в тоалетната, трябва да става тихо, включително пишкането. Някои жени откачат от притеснение, ако бъдат чути, особено на публично място.
– Да си изцапаш дрехите с кръв по време на цикъл И ДА СЕ ВИЖДА е най-кошмарното изживяване. Но още по-драматично е да изцапаш с кръв креслото, когато си на гости, или предната седалка на чужд автомобил. Не искаме да говорим за тези „издънки“ и предпочитаме да се правим, че нищо не се е случило. Дори ако цената е никога повече да не стъпим в този дом или да не се качим в този автомобил.
– Винаги решаваме, че сме дебели, когато се гледаме в огледалото. И понеже не можеш да отслабнеш за секунди точно преди излизане, предпочитаме да се правим, че не сме дебели. Понякога се получава.
– Обичаме да се натъпчем с шоколад, сладолед или отвратителни мазни храни поне веднъж месечно ТАЙНО. След това обичаме да ни е зле, а ако ни излезнат пъпки, си казваме „и без това съм депресирана и животът няма смисъл“. Преяждането с джънк, свързано след това с големи съжаления, ни помага да осъзнаем, че животът е една вселенска драма и рано или късно ще умрем. Като се замислиш, в този гадничък навик наистина има нещо дълбоко екзистенциално…
