Не можеш да медитираш? Тогава пробвай това

| от Лора Младенова |

Знаете ли колко е трудно да почиваш? Но да почиваш наистина. Не полузадрямал с дистанционното в едната ръка и чипса с другата. Не на четвърта чаша вино с приятели. Не докато с половин око скролваш на телефона си, докато се самозалъгваш, че четеш, или че играеш с детето. Не докато се потиш на кросфит тренировка. Не.

Да почиваш с отпуснати мускули на лицето, да се изолираш от всички звуци наоколо, да спреш светлините. И да накараш всички да млъкнат, най-вече гласовете в главата ти. Да потърсиш вътрешния си център, да се поровиш в себе си, и не, не го казвам със сексуален подтекст. И не, не да поровиш за още една причина да не се харесваш и обичаш, да не кандидатстваш за тази позиция, да не опиташ да нарисуваш тази картина, да не се обадиш на този човек. Понеже, все тая, то така или иначе няма да се получи, брат. Не това. Да оставиш ума си да пътува и препуска из собствените си неизвървени улички, да скочиш сред хаоса на мислите и вътрешното си Аз (или Аз-ове, ако си Везни, Риби или Близнаци), и да оставиш света около тебе да се отдръпне и за малко да те остави на мира. 

Актуално е да си говорим за ползите от медитацията или релаксацията, независимо дали тя е водена, или я практикуваш самостоятелно. 10 минути релаксация под формата на йога нидра например се равняват на четири часа непрекъснат сън. Това, разбира се, ако се справиш с тази релаксация както трябва. Лесно е да се каже. Да се направи, е далеч по-трудно, понякога граничи с невъзможното. Опитайте да отпуснете мускулите на лицето си напълно. След половин минута проверете дали още си стоят отпуснати. Коефициентът е 1:45 за „не“.

Първите ми водени релаксации в йога студиото протичат приблизително така:

Сега се отпуснете и забравете за околния свят, усетете как мислите ви препускат хаотично и ги освободете. Тази жена няма ли да загаси лампата? Ох, сърби ме носът, дали да се почеша. Тия хора в коридора защо си приказват – нали сме на релаксация. Гледали били „Мастър Шеф“, голяма работа, ууу, обаче май огладнявам. Ох, пак ме сърби носът. Потопете се в  звука на пеещите купи и почувствайте как той поглъща всичко наоколо. Колко ли струват тия купи, дали да не си взема, ама не, кой ще се занимава у нас да седи и да ми звъни с тях. Повтаряйте си наум „Аз знам какво е най-доброто за мен и всичко, което правя, е съвършено“. Мхм, това последното, ако можеш, да го обясниш на Сашо и на майка ми и баща ми. Оставете ума си да ви отведе на място, където се чувствате щастливи, където сте у дома, разходете се из него, докоснете любим предмет. Уличките на Флоренция, да, ама там ще ми искат и PCR освен сертификата май. Хмм, може пък да е едно време, вкъщи, при баба. „Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия двор с белоцветните вишни“. Не, не, не отивай там, не сме дошли да ревем пред хора. И на кого, по дяволите, любимото му нещо е предмет?  А сега бавно започете да пробуждате сетивата си. Какво има да им будя, те да не би някога да са заспивали? Благодарете на себе си за релаксацията, която днес си подарихте. Мерси, Лорче! Ааа, Лорче, ама няма защо! Мда, то верно си няма. Ще спре ли изобщо да ме сърби носът? Гладна съм. Закъснявам. Дали да не му звънна все пак? Не, не.

Много далеч от приятелите ми, които разказват, че са виждали предците си по време на регресия. Че са срещали ангели с черни криле, докато летят над града, медитирайки, и че са успявали да преживеят на нова сметка своето собствено раждане. Честно, те ли са луди фантазьори, или аз просто не мога да го направя като хората?

Не искам да се хваля, но с времето все пак стана по-добре. Да пускаш съзнанието си да лети свободно наоколо, като всички други безценни умения, иска време, желание и постоянство. И по-малко взиране в екрани през остатъка от денонощието, за да не се претрупваме с излишни мисли. 

Докато обаче все още не сме усъвършенствали изкуството на вътрешния център и обичането на себе си, има с какво да си помогнем в разпускането на напрежението и откриването на така безценния ни мисловен фокус, а именно:

Оцветяване

Звучи ли ви детинско? Не е. Ползите от книгите за оцветяване за възрастни, които вероятно вече сте виждали да се продават, всъщност си имат солидна научна обносновка. Изследванията показват, че оцветяването на сложен абстрактен дизайн като мандала или фигурален шаблон може да намали тревожността по смислен начин. Структурираните модели внасят силна симетрия. Човек се докосва до естетиката на хармонията. Това насърчава вътрешния мир, баланс и хармония, успокоява визуалния шум на заобикалящата ни среда. Подтиква ни към по-дълбок фокус. На практика оцветяването е занимание, което ни осигурява нужната концентрация, ако не можем да я постигнем сами по време на медитация, и по този начин е стъпка напред в овладяването  на вътрешния ни фокус, така че в даден момент да можем и да медитираме.

Ударни инструменти

Друга идея, подкрепена от изследвания. Според проучване, свиренето на удрни инструменти, особено ако се случва колективно в група от хора, заради общностната синергия, води до значително намаляване на тревожността и депресията, заедно с повишаване на цялостното психическо благополучие. А преди си мислех, че ударните инструменти са просто секси. 

Гледане на облаци

Нищо че продължава да се приема несериозно и да се използват изрази като „какво витаеш в облаците“. При продължително наблюдаване на небето, умът неволно започва да открива форми, сюжети и шарки в белия пух на облаците, и постепенно изключва ежедневието и средата наоколо. Изследванията в областта не са много, но е налице проучване, което изтъква „зяпането в облаците“ като устойчив метод за умствено възстановяване, който ни е достъпен почти непрекъснато. Няма нужда да напомням, че прекарването на време сред природата е фантастично за психичното здраве, така че да лежим на тревата, или да газим боси по нея, докато гледаме небето със сигурност няма да ни навреди. А за да не навредим и ние, надявам се, че няма нужда да припомням и друго – след разходка да си вземем отпадъците със себе си.

Сутрешно писане

Дали ще са цели за деня, дали пожелания към самите нас, наблюдения върху сънищата ни, или дори списък със задачи и удоволствия, предстоящи през деня – писането сутрин е един от най-здравословните, продуктивни и градивни начини да събудим тялото и ума си и да се подготвим за предстоящия ден, особено ако опитаме да заменим с него нездравословната пристрастеност към кофеина. То ни помага да бъдем наясно със себе си, да се структурираме, да запазим фокуса си и да не изпитваме тревожност. И най-вече, да канализираме енергията си в желана от нас посока. 

Вървене

Огромен процент от големите мислители и умове в историята са били запалени пешеходци и науката има своето обяснение защо. Предимствата от ходенето пеша включват намаляване на стреса и подобряване на концентрацията и паметта сред по-възрастните хора, в допълнение към многото ползи за психичното здраве от повишената физическа активност, които то осигурява, особено за тези от нас, на които се налага да работят в офис. Със слушалки и приятна музика, или без, за да наблюдаваме приятните звуци на заобикалящата среда, стига да не вървим по оживени булеварди и улици, разбира се, ходенето пеш е полезно не само за природата, но и за нас самите, най-малкото, защото ще избегнем лудницата и стреса от задръстванията или градския транспорт.

Вижте още:

Любов към опасностите: на какво ни учат екстремните спортове