Започнах да нося грим малко преди да вляза в гимназия. В същия период, в който гладех косата си с ютия, обличах се в розово и в леопардово, носех токчета по 10-сантиметров лед зимно време, а лятно време традиционно не извървявах петте минути от нас до плажа, скована от ужас при мисълта, че петкратното преминаване на епилатора през абсолютно цялото ми тяло би могло да е пропуснало някое косъмче на някое местенце и да се изложа пред хората, необратимо и во веки, с визия, недопустима за една жена. Поне според съучениците ми, според списанията, които четях, според клиповете, които се излъчваха по музикалните телевизии. На мен визията, която поддържах, не ми харесваше. Трябваше ми близо десетилетие обаче, докато си повярвам достатъчно, че малко по малко да изляза визуално и от клипа на Пайнер, и от wannabe Бизнес парка, и да започна да изглеждам по начина, по който искам аз самата. И после близо още толкова, докато възприема мисълта, че моето мнение как човек е най-красив с излъчването си, когато се е събудил сутрин и е облякъл първите дрехи, не е общовалидно, нито задължително за всички.
„Не, благодаря, аз предпочитам жени без грим“ е реплика, която не се гордея, че съм казвала, нито мога да изброя пътите, в които съм я чувала.
„Не, благодаря, аз предпочитам жени без грим“ е от създателите на комплименти в стил „няма нужда да пазиш диети, жените трябва да си имат форми и месце“, „не харесвам жени с татуировки, но на теб ти отива“ и на шегички като „умната или русата“. Сама по себе си, тя изхожда от хипотеза на микроагресия, а именно че външният вид на човек трябва да следва критерии и да отговаря на чужди очаквания, каквито и да са те; от стереотипа, че визията ни е белег за потенциала и интелектуалния ни капацитет; както и от мнението, че конкретно жената определя какъв да бъде нейният външен вид единствено или поне приоритетно спрямо критериите как да бъде сексуално привлекателна за мъжете или за конкретен мъж.
Вижте още: Обръщения, предположения и докосвания: Невидимите прояви на микроагресия към жените в офиса
От тази гледна точка фетишизирането на естествената красота като нормативно изискване носи не по-малко отхвърляне, пренебрежение и снизхождение в сравнение с кориците, инфлуенсър постовете и рекламите, които умишлено снижават човешката стойност на базата на предразсъдък за външен вид, за да му продадат продукта или услугата, която ще го избави от „страдания“ като остаряването, „погрозняването“, пълнеенето, окосмяването или печалното наличие на нос, който не изглежда като изваден от тазгодишния калъп на „благодаря Ви, някой си докторе“. Изискването за естествена красота не води до нищо повече от поредния комплекс, който си позволяваме да вменяваме на хората.
Вижте още: Кое е общото между Кенеди и Лена Бориславова? По дрехите ги посрещат…
Адаптивен и жизнеустойчив като хлебарка на радиация, корпоративният маркетинг, разбира се, има отговор и на тренда с естествената красота, а именно така нареченият nude makeup, иначе казано комплексен грим, който следва да изглежда, сякаш не си прекарал час-два в подготовката му. Той много наподобява естествените тонове на кожата на потребителя, създавайки илюзията за негримиране чрез обикновено еднотонна цветова схема. Съответните визии се придържат тясно към спектъра от бледо кремаво до кафяво, като разчитат на светлосенки, заиграващи се с нюанси от цветовете от една и съща палитра. „Голият“ грим обикновено не надхвърля този цветови спектър. За постигането на идеалния външен вид от този тип, без крайният резултат да е нездравословна бледност, се предлагат и използват редица подготвителни продукти.
Надали е нужно да се обяснява, че гримът е изкуство, при това комплексно такова.
Свеждането му до реплики като „не харесвам мацки, които си оставят лицето на възглавницата ми“, освен че буди известно недоумение по темата какво правят на възглавницата ти хора, които не харесваш, също така демонстрира снизхождение, неразбиране и лека неграмотност. Гримът изисква наблюдателност, въображение, индивидуален почерк и интуиция, и, извън арт, политическите или събитийните си приложения, обикновено цели не да смени изцяло визията на човек, а да акцентира и засили по-запомнящите се негови визуални характеристики, да отрази настроението и нагласата му, да участва в общата концепция на стила и външния му вид. Извън това, гримът би могъл да бъде и един от начините да експериментираме със себе си и да откриваме какво ни харесва и какво – не.
Корелацията между грима и неувереността е напълно несъстоятелна.
Макар и професионалният грим да върши великолепна работа при прикриването на белези и дефекти, не това е основното му приложение. И не, гримирането не означава, че се мислим за „грозни“, напротив, в редица случаи показва, че не се срамуваме и страхуваме да бъдем цветни и да привличаме внимание върху себе си с избраната от нас наша човешка и визуална идентичност, вместо да се крием в тълпата. Пишейки това, си мисля върху думите на сестра ми, че в раницата си за евакуация при хипотетична въздушна атака държи и палитрата си с грим, защото, макар и някой агресор да е способен да ѝ отнеме дома, сигурността или живота, няма способността да ѝ вземе коя е. И ги съпоставям с тези на хиляди наши сънародници, яростно критикуващи украинските жени за наглостта да са гримирани и да изглеждат красиво, вместо да стоят в краката им, окъсани и разплакани, унижени, изгубили достойнство и гордост, поставени на колене от съдбата си, от агресорите и благодетелите си, както се очаква от стереотипа за един бежанец.
Вижте още: Две вселени: едната шества за мир, на другата ѝ „крадат мъжете“
Външният вид е един от начините да манифестираме себе си.
И гримът или липсата му е част от него. От времето, което прекарваме в приготовления и честотата, с която посещаваме салони за красота, през индивидуалния ни стил и склонността ни да следваме или не модни тенденции, до избора на материи, брандове и евентуални аксесоари, наличието или липсата на интерес към източниците и начина на производство на стоките, които носим, всеки елемент от външния ни вид пряко или непряко говори за приоритетите, разбиранията и ценностите ни. (Неслучайно корпоративните работодатели толкова обичат да ни „брандират“ с лога върху дрехи и приспособления с надеждата да ни „подарят“ възможността да се превърнем в техни безплатни бранд посланици.) Несъгласието и възмущението спрямо чуждата визия, с или без основание, всъщност представлява форма на несъгласие със същността и идентичността на съответния човек.
В продължение на това и не на последно място, гримът, както всяка друга форма на изразяване, може да бъде начин за защитаване на послание.
Извън конкретиката на фен грима по концерти и футболни мачове, или спецификата му при протестни мероприятия. Ярък пример за грим с послание е драг гримът, който сам по себе си представлява гротескова форма на несъгласие с патриархалната култура и хиперсексуализацията на очакванията спрямо външния вид на жената, а дори и с известна ирония към грима изобщо. Драг гримът обичайно включва техники като покриване на естествените и рисуване на нови хиперболизирани вежди, прикриване на сянка на брада, контуриране и подчертаване за коригиране на очите, устните, лицето и тялото и създаване на изключително преувеличена, прекомерно цветна и донякъде саркастична женска визия.
Предназначението на драг грима не е просто да създава шоу, да привлича погледи и да забавлява. Той задава, по-скоро крещи два паралелни въпроса: От каква позицията на превъзходство бихте очаквали от мен да се гримирам? И от каква позиция на превъзходство бихте очаквали да не се? Макар и само по обичайните ми спирала и червило, бих искала да попитам същото.
Вижте още:
