За пръв път чух за веганския януари (познат като Veganuary) покрай кампания на световноизвестен мебелен бранд, който ежегодно подкрепя инициативата. Я, казах си, веднъж да има полза и от корпоративната комуникация.
Заинтригувах се и проучих темата, която дотогава беше напълно непозната за мен. Бях запозната с какви ли не типове постове и хранителни режими, но не и с тази следпразнична идея, в която всъщност откривам много смисъл и логика – какъв по-добър период от годината за малко пречистване от месец януари. Той идва точно след коледните и новогодишни празници, които, вместо смирено и духовно, обикновено прекарваме по тежък за стомаха и черния дроб начин, неминуемо свързан със завишена консумация на… какво ли не. Наред с това, януари е месецът на новото начало – в него хората ежегодно влагат най-много цели и надежди как да се развият личностно, да започнат някоя дълго отлагана инициатива, или да опитат да преборят някой още по-дълго отлаган лош навик. Затова и именно той е толкова подходящ да опитаме веганското хранене.
Мисията на Veganuary започва през 2014 г. по идея на едноименна неправителствена организация в Обединеното кралство. Идеята е проста – да насърчи хората да консумират само растителни храни през целия месец януари. Предизвикателството трае 31 дни, а не е изключено и да се хареса дотолкова на участниците, че да решат да предприемат по-дългосрочни стъпки към промяна на хранителния си режим. Интересът към инициативата расте ежегодно, включително и сред знаменитостите. Китаристът на Queen, астрофизик и природозащитник Брайън Мей например твърди, че веганското предизвикателство се е оказало дори по-лесно, отколкото е очаквал и му е дало много повече, отколкото му е отнело. От 2019 г. насам ежегодно участват над един милион души, поне по официални данни, а със сигурност и много повече се включват, без да „парадират с това“.
Всеки може да опита, дори и ако започне със закъснение. Но ако не сте свикнали да не ядете месо или не можете да си представите как ще оцелеете един месец (или повече) без яйца или млечни продукти, може да имате нужда от някои насоки. Аз например, макар и вегетарианец от години, и често постещ човек и досега се затруднявам да си намеря полезни веган алтернативи на всяко ястие, което ми се хапва, а и невинаги съм убедена дали ежедневни продукти като хляба в супермаркета съдържат или не съдържат съставки с животински произход. Затова се радвам, че открих една българска версия на подобно предизвикателство, а именно инициативата Опитай 22, която предлага и ментори да помогнат с инфоромация и съвети в процеса.
От тяхната платформа научих някои неподозирани до момента неща за веган храненето и неговия смисъл за организма си, за планетата, и за хуманното отношение към животните, като например:
Макар и трудни за пренебрегване, тези и други аргументи в подкрепа на веганството често не са достатъчни, че да му дадем шанс и да опитаме, защото страховете, заблудите и въпросите ни понякога са твърде много. Твърде много са и навиците ни, градени с години, вкусовете ни, рутината ни, рекламата около нас.
Може би основното притеснение, извън личните ни предпочитания на храни, е дали можем да си набавим всички нужни вещества чрез веганско хранене.
Първо, бързо опресняване, обхващащо какви храни могат да бъдат част от веганска диета. Веганите избират от голямото разнообразие от зеленчуци, бобови растения, пълнозърнести храни, плодове, ядки и семена за приготвяне на храна. Получаването на всички необходими хранителни вещества от тези категории храни обаче наистина може да не е толкова лесно. Най-големият проблем с недостига на хранителни вещества при веганството е витамин В12, който се намира в животинските храни. За препоръчване е да ядем обогатени вегански продукти, за да задоволим хранителните си нужди. Витамин D, омега-3 мастни киселини, калций, йод и желязо са други хранителни вещества, на които трябва да обърнете внимание, ако преминем на веган режим за постоянно. Важно е да приемаме голямо разнообразие от плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки и семена, растителни масла, бобови култури, за да посрещнем нуждите си от микроелементи.
Понякога може да се почувстваме и много изгубени в опитите да установим дали храната, която консумираме наистина е веган.
Особено предвид, че значителна част от ресторантите, а и от хранителните брандове не етикетират адекватно храните си, така че да сме сигурни само с един поглед дали това хапване е подходящо за нас.
Е, веганите не консумират месо, риба, птици, краве или козе мляко, яйца, мед или храни, приготвени с някой от тези или други животински продукти като желатин, говежди или пилешки бульони, свинска мас или лой. За начинаещ веган това може да изглежда като обезсърчителен списък, но има също толкова много, ако не и повече храни, които може да се ядат: всички плодове, зеленчуци, боб, тофу, темпе, ядки, семена и пълнозърнести храни, за начало. Най-често настъпва объркване, ако се спрем на предварително пакетирани храни, така че трябва да си изградим навик да проверяваме списъка със съставките, за да сме сигурни, че няма съставки от животински произход. Ако продуктът съдържа млечни продукти, яйца или морски дарове, той следва да е включен и в списъка с алергени.
Целта на Veganuary и изобщо на веганството като цяло не е загуба на тегло.
Движението започва „като начин за защита на околната среда, предотвратяване на страданието на животните и подобряване на здравето на милиони хора“. Но е възможно да отслабнем, като страничен ефект, независимо дали го целим или не. Възможно е и да напълнеем, ако се спрем изключително и само на въглехидрати.
Правилният подход е да се съсредоточим върху това, което ще добавим, а не което ще премахнем от менюто си. „Уверете се, че сте заменили животинските храни с храни на растителна основа, вместо просто да ги елиминирате“, съветва персоналният треньор Макензи Флинчъм. Това е начин да се гарантира, че нуждите от калории са задоволени.
Спазването на вегански режим, изцяло или периодично, автоматично ни провокира към повече въображение и към повече приготвяне на храна у дома, към експериментиране с нови и различни съставки. Това неминуемо е по-полезно за нас от храненето с готови ястия или преработени храни. Помага ни да развием по-дълбока и персонална връзка с храната си и да се храним по-осъзнато, което е стъпка напред в посока по-добро психично здраве за всички нас, които сме склонни към преяждания и/или други форми на хранителни разстройства. А ако се подхлъзнем, не бива да се отказваме и обвиняваме, нито пък да се поддаваме на обвинителни послания – всеки от нас има свой път за извървяване, своя перспектива, свой тайминг, свой начин да взима и прилага житейските си решения. Важното е да знае накъде върви и докъде иска да стигне.
Не е задължително човек да стане веган, нито пък да го направи от раз. Пишейки това, все още не знам дали аз ще мога и колко време ще ми отнеме този преход. Но знам със сигурност, че искам поне да намаля драстично консумацията и да проявявам повече отговорност в своите потребителски избори. Винаги си струва да научим нещо ново, да опитаме нещо ново, да изпитаме личните си граници – дори и да е само за месец. По този начин предизвикваме себе си и растем. Дори и да е само за един януари.
Вижте още:
„Аз съм веган!“ на всяка дума и още 5 заблуди за веганството
