За гумените ботуши и смъртта на сезоните

| от Албена Александрова |


Много ясно си спомням, че миналата зима и в началото на пролетта валя не дни наред, не седмици наред, а около два-три или дори четири месеца непрекъснато. При това почти не валя сняг, както подобава на зимите по тези ширини, а дъжд.

Това се случи след големите наводнения в началото на септември 2023-а, които пометоха Гърция, а в последствие Южна България. Хора загубиха животите си в Царево заради наводненията. След това – затишие. Последваха няколко ужасно сухи месеца. И започна да вали на нова сметка.

Но тези неща наистина се забравят и то толкова бързо!

Е, аз поне си спомням, че положението през зимата и пролетта на 2024-а се усещаше като прекалено дъждовно. Нямаше да си спомням, ако не бях решила в неистова нужда, че трябва да си купя гумени ботуши. Е, купих си: ето ги там в шкафа за обувки в коридора!

Детето има гумени ботуши и се бях уверила, че това е най-ценното, което трябва да имаме за следващите месеци и години, защото времето е перманентно дъждовно, а локвите са грамадни.

Така си мислех до май и може би дори до края на юни, а моето усещане се подсилваше от факта, че когато търсех ботуши в магазините и онлайн, практически всички красиви модели бяха свършили. Изкупени. Толкова много валеше и явно целокупно хората са преполагали, че ще бъде перманентно.

Накрая си поръчах гумени ботуши от един чешки сайт за ловни принадлежности. И се оказа, че перманентното не е перманентно…

Дъждовете отново спряха рязко и настъпи едно ужасно сухо и рекордно горещо лято и вече сме ноември, почти в края на напълно суха есен, а моите ботуши си стоят все така съвсем малко използвани.

Не ми казвайте, че всичко това е „нормално“.

Ходя с маратонки и леки кецове вече трети месец в очакване на зимата. И знаете ли – по-вероятно е тя да дойде с много и внезапен дъжд през декември, отколкото с някакъв дългоочакван сняг.

Но нищо не се знае.

Има само няколко сигурни неща, които е добре да имаме предвид, когато се подготвяме за новия свят с променен климат:

Май се налага да приемем, че в България ще се разделим с идеята за сезоните, каквито ги рисуват в книжките с приказки.

Нищо от годишните времена, които сме смятали за вечни по тези ширини и които са залегнали дълбоко във фолклора и традициите ни, няма да е същото. Сбогом хладна, леко дъждовна пролет, сбогом слънчево и зелено лято, сбогом дъждовна и студена есен! И сбогом, снежна, сурова и дълбока зима от приказките!

В България е много вероятно и ще трябва да се подготвим само за два сезона или за нещо подобно на четири, но редуващи се сух и дъждовен.

Това означава например: три месеца вали постоянно през пролетта, три месеца е сухо през лятото и есента, три месеца отново вали и половин зима и ранната пролет е сухо… Нещо такова.

Последствията от това небаласирано време са видими и в момента. Когато е сухо, ще е толкова екстремно сухо, че ще има постоянни кризи с водата, каквито наблюдаваме и в момента. Половин България ще бъде на воден режим поне по половин година. Ако лятото се падне сухо, земята ще се пука, ще има огромни пукнатини, в които може да влезе цял крак – с очите си ги видях още това лято. А когато вали – ще има наводнения, при това катастрофални.

Рекордите по горещина ще продължат, докато спрем да им обръщаме внимание.

Съвсем скоро ще установим, че сме се сдобили със средиземноморския климат на Гърция. Може дори да започнем да отглеждаме киви и лимони на откритите си балкони в София. Възможно е да се случи даже в рамките на десетилетие.

Вероятно не е нужно да припомняме, усетихме го и по себе си: 2024-а година е най-горещата година в света за последните 175 години или откакто се правят климатични записи.

Гледай Испания – мисли за България.

Заради нестабилния климат, жестокостта на природните бедствия очевидно зачестява. Зачестили са и апокалиптичните събития като наводененията в Гърция през септември 2023, тези в Централна Европа през лятото или ужасът в Испания само отпреди седмица.

Належащо е да помислим за промени в бита си, които ще ни помогнат да се адаптираме веднъж към безпрецедентната жега и втори път – към все по-вероятните наводнения.

Един започва със закупуване на гумени ботуши като неизменна част от гардероба, друг пък си слага климатик по спешност в апартамента, заради нетърпимата жега през лятото. Адаптацията продължава с пълна скорост: от витрините през последните години изчезнаха градските обувки с топла подплата, които преди бяха толкова разпространени за продажба всяка есен. Това е първата есен, която си спомням досега, в която абсолютно всички ходят с леки кецове и маратонки в началото на ноември.

И все пак е доста трудно да правим предвиждания. Може да падне сериозен сняг още през декември, но и метеролозите предупреждават: каквото и природно събитие да се случи, то със все по-голяма вероятност ще бъде екстремно.

Което означава, че за всеобща изненада следващото масово бедствие би могло да се окаже от премръзване. Заради неочакваността на зимата, например.

Снимка: Валенсия, Испания, 30 октомври – коли, отнесени от ужасяващото наводнение, в което живота си загубиха над 200 души / David Ramos/Getty Images


Вижте още:


Повече информация Виж всички