Успокой се.
Сигурна съм, че всички поне веднъж сме го казвали на разгневен човек, може би в собственото си безсилие да помогнем. Е, какво стана? Помогна ли? Успокои ли се? Чакайте, ще се опитам да отгатна. Кристалното кълбо показва, че май е насочил „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“ към вас. Поне при мен така се е случвало.
При гняв лимбичната система буквално е превзела мозъка. Бесният се намира в състояние „Бий се, или бягай!“ и в съзнанието му няма място за креативност. В най-добрия случай просто ще те прати на майната ти. В по-лошия ще изсипе над бедната ти глава толкова непредизвикани и необмислени обиди, които иначе не би казал, че може силите да се обърнат и да видим „кой е бесният сега“, както казваше Тони от моя клас, преди да ни подгонни да ни бие.
Има как да помогнем на някого, когато е изпаднал в пристъп на ярост, разбира се. Не че е приятно да го правим, но пък ще помогнем и на себе си с това.
Първата стъпка вярно е да кажеш „успокой се“, ама на себе си.
Стресовата ситуация няма как да не те е натоварила, може да е вбесила теб самия, може да те е разстроила. Отпусни рамане, подишай спокойно, и не започвай с намесата си, преди да почувстваш достатъчен душевен комфорт.
Млъкни!
Пак ти това. След като вече е изпуснал нервите си и конфликтът се е сурнал надолу по склона, ядосаният човек има нужда да си каже и да се почувства чут. Уловката е, че ако му отговориш, той ще се фрустрира допълнително и няма да послуша никакви разумни аргументи, които иначе би чул в спокойно състояние. Все някога ще си каже, ще се умори и ще млъкне, гаранция. Тогава вече има шанс да се разберете. Опитай се да го чуеш наистина, може пък и да има някакъв резон в гнева му. Ако изобщо не се търпи, помедитирай и се включи, когато усетиш, че вече има смисъл.
Изненадай го с въпрос
„Искаш ли да го обсъдим на по пица?“ „Да включа ли климатика?“ „Звъня ли днес майка ти?“ Звучи абсурдно, а? Точно в това е уловката. Въпросът ти ще го хване неподготвен и ще го накара да направи пауза. Така автоматично ще намалиш интензитета на гнева му. Дори и да е само за няколко секунди, след това ще му бъде трудно да се завърне към предишните си нива на ярост, ще отнемеш от енгерията, която му е нужна, за да е ядосан.
Намери с какво да се съгласиш
Ще подейства един изпитан метод от имровизационния театър – „Да, но…“. Ако откриеш някаква определена част от негативната му емоция, която да споделиш и да валидираш, ще дадеш на човека достатъчно защитена среда, че да е склонен да чуе и различна перспектива за ситуацията. Преди „но“, задължително трябва да има „да“. Избягвай обаче да обръщаш разговора към себе си и не му отнемай светлината на прожекторите.
Смени сцената на драмата
Разходка, кафе или въпросната пица са приятна и ефективна идея как да извадиш човека от средата, която го е разстроила на първо място. Предложи му лимитирани опции, които са удачни за теб, но му позволи той да вземе финалното решение къде да отидете, за да поговорите или помълчите на спокойствие. На умствено ниво в тази ситуация буквално твоят фронален лоб надделява над неговия.
Поговорете за целесъобразност
Тук отново може да намесиш метода „да, но…“. Гневните хора правят гръмки изявления – „ще ти съсипя живота“, „няма да я погледна повече“, „ще го пребия“.
„Разбираемо“, можеш да отговориш ти, „сигурно и аз бих имал такъв импулс, но всъщност това с какво ще помогне? Дай да помислим дали има как да оправим нещата“.
И отново… Млъкни.
Ама другото „млъкни“ този път, насочено към него. Само ако си много смел и уверен и нищо друго не помага. Чрез тази рискована опция ще пренасочиш яда към себе си и ще демонстрираш на човека, че можеш да издържиш това, че с теб е в безопасност и имаш какво да му кажеш. Не забравяй, че това е груб ход. За да го приложиш, трябва да си сигурен, че сте достатъчно близки и че той ти има доверие в кризисни ситуации.
Какъвто и курс на поведение да избереш, гледай думите ти да са автентични и искрени. Не прибягвай до лъжи и ласкателства и не излизай от собствения си образ, за да угодиш. Ролята ти веднага ще бъде разконспирирана, Щирлиц.
Вижте още:
