Когато бях в десети клас, една нощ охраната ме изхвърли от дискотека „Грайфер“ в Студентски град. Бях погълнала количество текила, на което би се възхитил всеки квартален пияница, паднах на асфалта пред дискотеката и си разбих носа.
Това естествено не ме отказа от дискотеките. Бягах от вкъщи и лъжех, че ще спя при приятелки, за да отида на „нощна“ на басейн „Мария Луиза“, където скачах в басейна със скъсаните си чарлстоунки, от които стърчаха разръфани червени прашки, вдигнати до кръста. Там и за първи път видях пиърсинг на клитор. И за последен, впрочем.
В ранните тийнейджърски години пиехме вермут и вино „Керацуда“, след което гърмяхме пиратки в консервени кутии и кучешки лайна. В късните си сваляхме гащите по разни безистени и подлези.
И всичко това, смятам, е нормално. Юношеството е периодът, в който човек трябва да свърши най-много глупости и да направи максимално много грешки, за да натрупа малко опит. Времето между детството и внезапно настъпилата зрелост и плашеща независимост е ужасно малко и не би следвало да се пропилява само в седене вкъщи и учене на уроци. Което не значи да не си учите уроците, деца.
В този смисъл дълбоко съчувствам на тийнейджърите по време на пандемия. Не стига, че хората ги виждат само като шумна аморфна маса, която крещи, пръска слюнка (потенциално с вирус) и пие евтин алкохол, ами сега им отнеха и моловете. А всъщност заслужават малко съчувствие.
Най-голямата сила, която движи хората в тази особена възраст, е независимостта, както и копнежът да бъдат сред „себеподобни“. А тези неща биват унищожени от наложителното стоене у дома с родителите. И докато все пак има подрастващи, които са в добро разбирателство с родителите си, повечето от тийнейджърите имат нужда да скъсат пъпната връв в този период от живота си и изкуственото й поддържане влияе зле на психичното им здраве.
Те са застрашени от депресия, от хранителни и тревожни разстройства и други. Виждали ли сте, че на листовките на антидепресантите пише, че в началото на вземането им суицидният риск се увеличава, особено при юноши? Не е случайно.
Има и друго: повечето хора смятат, че тийнейджърите неглижират опасността от COVID-19 и се отнасят пренебрежително към мерките, но това не е вярно. Напротив, консумирайки медии и социални мрежи не по-малко от родителите си, много младежи са дори по-разтревожени от възможните последици, които може вирусът да има върху техните родители, баби и дядовци. Стремежът към самостоятелност и дразнението не сриват със земята огромния, задушаващ, подлудяващ страх, че родителите ти ще умрат. И в условия, в които за здравето и смъртта се говори повече, отколкото си свикнал, е разбираемо темата за смъртта да стане водеща и да те обсеби с демоните си.
Социалната изолация е особено мъчителна за тийнейджърите. Макар че 24-часовото висене пред екрана на телефона или лаптопа е вредно, е по-важно те да могат да се свързват с приятелите си и ако няма как да го правят на живо, социалните мрежи са начин. Нещо, с което ние не разполагахме, когато бяхме на 16, но тогава нямаше и коронавирус.
Ето някои начина, по които може да подкрепите своя тийнейджър/ка, ако разполагате с такъв/такава у дома:
Окуражавайте добрите навици
Клише, но безкрайно необходимо клише. Достатъчното количество сън, адекватният хранителен режим и редовната двигателна активност са базисните неща, които поддържат физическото и психичното здраве. Фитнесите едва ли са най-безопасното място в момента, но навън е пролет, зимата е в общи линии към края си и има достатъчно неща, които могат да се правят на открито. Карайте заедно колело, качвайте се на Витоша, разходете се по някоя пътека около Панчарево, Железница, Банкя или където ви хрумне. Питайте тийнейджъра дали не иска да се запише на някакъв онлайн курс по зумба, пилатес и другите модерни неща. Гответе малко по-смислено или поръчвайте храна, но не само китайско. Подсещайте детето си да си ляга навреме и не изпадайте в отчаяние, ако ви се разкрещи. Такива дребни, но важни работи.
Подкрепете ги в разочарованието им
Тийнейджърите сега не ходят на дискотеки, нито на партита. Не се виждат с приятелите си, изпускат преживявания в барове, изпускат абитуриентските си балове, спортните събития, всичко. Нормално е да са раздразнителни и разочаровани. Животът им се е обърнал наопаки. Това е наистина фрустриращо. Позволете им да бъдат ядосани или тъжни. И не им излизайте с тъпи съвети от типа на „Стегни се“.
Ударете едно рамо на дистанционното обучение
В момента учениците ходят на училище, но в светлината на последната информация за задаваща се трета вълна, не се знае докога ще е така. Ако отново се стигне до онлайн обучение, помогнете им да организират деня си. Напомняйте им да почиват, да обядват, да използват качествено свободното време между уроците.
Предложете им да практикуват медитация и/или майндфулнес
Медитативните практики и нашумелият напоследък майндфулнес са безценни в ситуация на продължителен, силен стрес, в каквато се намира целият свят от една година насам. Тийнейджърите обикновено нямат особено ясен поглед към своите емоции и когато преобладават негативните, те се борят с тях или се опитват да избягат от тях, което само ги задълбочава. Въпросните практики ги учат да приемат емоциите си, което е много ценно умение и ще им служи цял живот. В YouTube е пълно с водени медитации, просто трябва да им отделите време. И да се посветите, разбира се.
И не забравяйте: Клиф Ричард изпя: „Всичко минава и отминава и слънце пак ще изгрее“.
Прав е.
