През последната седмица мъжът ми беше в командировка и аз леко се нанесох при родителите си, където има повече храна и когато ставам през нощта, водена от физиологични потребности, не смятам, че Фреди Крюгер ме дебне в тоалетната. Най-малкото, ако е там, все някой ще го е чул да влиза.
Прибрах се вкъщи няколко часа преди пристигането на М. (М като Мъж) и бързо замаскирах отсъствието си, изхвърляйки от хладилника таратор от миналата седмица и позиционирайки в банята вода за уста, която съм купила, защото е свършила, защото, нали разбирате, съм си била вкъщи и съм се погрижила да купя нещата, които са свършили.
Към края на предпоследната му командировка се поставих в идентична ситуация, надминавайки себе си с гениална идея. Тъй като ме беше срам, че цяла седмица не съм пуснала пералня, в последния момент набутах в една торба за боклук купчината с мръсно пране и я запокитих в багажника на колата, където престоя около месец. Хитрият ми замисъл беше в първия подходящ момент небрежно да подпъхна части от мръсните чорапи в пералнята, без никой да се усети, че са се озовали там след известен престой в багажник на автомобил.
Няколко седмици по-късно М. отвори багажника поради някаква причина и каза: „Ха, това са гащите ми със Spiderman. Какво ли правят тук, търсех ги вкъщи, много странно.“
Едно важно уточнение: М. не е някакъв битов тиранин, който ще види, че не съм врътнала пералнята цяла седмица и ще ме закове на стената със стигма, както се забожда с карфица мъртва пеперуда. Напротив, човекът дори няма да си помисли, че съм мърла и нефелна домакиня, дори след като всички цветя в къщата ни умряха след последното му самостоятелно обитаване на дома ни.
След поредица от такива случки, и аз като Кари Брадшоу, се замислих.
Лъжем ли другите, за да скрием от тях някаква истина или ги лъжем, за да изглеждаме по-добре в собствените си очи?
Или защо лъжем като цигани, когато на никой не му пука?
Пределно ясно е, че нелепите бели лъжи без нужда, се правят с цел да предпазим собственото си самочувствие. Да съхраним Свръхаза си, за да живеем в относителна хармония, че сме такива, каквито искаме да бъдем, или каквито са ни внушили, че трябва да бъдем. Когато човек се гледа в огледалото в очите на Другия и харесва това, което вижда, естествено иска да поддържа този имагинерен образ за себе си и да дундурка егото си като разглезено чихуа хуа.
Много по-трудно е да синхронизираме представата за личността си с реалността на тази личност, ако започнем да предприемаме реални действия. Нали разбирате, за да не ходя при родителите си всеки път, когато мъжът ми го няма, трябва наистина да се погрижа за дома си. И вероятно да отида на психотерапевт, за да се справя със страховете си от всички хорър персонажи, които ме чакат в тоалетната. Докато ако искам да прикрия факта, че когато той не е у дома да ми сготви, ям само консерви и сладолед, е достатъчно да му кажа, че в сряда съм си сготвила софистицирано диетично гурме ястие, което съм изяла сама в компанията на тиха музика и червена свещ.
Той ще каже „Браво, супер“, аз ще се огледам в зениците му и ще си кажа „Браво, супер“.
Вероятно бих се чувствала като шефа на света, ако наистина си сготвя нещо елитарно и го изям със свещ, но ми е къде къде по-лесно да обядвам с консерва боб и купа сладолед. А после винаги мога да замета гузната съвест под килима, съчинявайки красива, богато нюансирана лъжа. Нали знаете по какво се различават добрите лъжи от лошите? Лошите са скалъпени набързо, родени в седмия месец изтърсаци, докато добрите…
Добрите лъжи са истории. Приказки за по-добрите ни версии, с детайли, обрати, развръзки и изненадващи поанти. Лошото е, че някак…не са вярни.
Добре, лъжем, защото е лесно. Лъжем, защото така даряваме с куха патерица куцащото си самочувствие. Но има и нещо друго, много женско. Никога не съм обръщала осъзнато внимание на забележки на баба ми за добрата домакиня. Грам не съм се впечатлявала и от съветите на майка ми. Само че възпитанието на момичетата неизбежно включва някои насоки, несъобразяването с които води до разцепване между Аза и Свръхаза, за които стана въпрос по-горе.
Знаеш, че мъжът ти няма да те изостави, защото елхата си е в хола през април, но някак не си толкова сигурна. Я по-добре да я махнеш. Не, не можеш да я махнеш, защото си на работа. Нямаш време, изморена си. Защо не я вземеш както си е цялата и не я мушнеш ловко в мазето до другата зима? Ще кажеш, че си я прибрала, а играчките са подредени в кашони. Никой няма да разбере.
Един съвет: винаги се разбира. Запретнете ръкави и приберете проклетата елха.
