Казват, че приятелството не се купува с пари. Toва е вярно, но само донякъде, защото има и друга поговорка, която безмилостно гласи: „Чисти сметки – добри приятели“. Значи ли това, че ако сметките не са чисти, човекът престава да ни е приятел?
Факт е, че има няколко типа тегави приятели, от които нито да поискаш заем, нито да дадеш назаем, а ако дадеш – може и да не си видиш повече парите. На някои от тези приятели прощаваме, но на други – не.
Ето няколко истински персонажа, идеално олицетворение на отношенията приятели-заеми:
Бохемът, който винаги забравя да върне малките суми
Обичаме го, той е душата на компанията, но често изпива повече, отколкото може да плати. Способен е да ви се увеси на врата и да плаче в молба за пари, за да покрие най-важните си нужди. Няма как – вадите сума, за да спасите Бохема. Всъщност знаете, че няма да я върне. Същото знае и целия град, на който той е задлъжнял. Най-лошото е, че не можете да му откажете заем, а когато му дадете, е ясно, че няма да го видите поне година. Той следва неотлъчно психологическия принцип: „Ако искаш да се отървеш от някого, дай му малка сума пари назаем и не си ги искай“. С тази разлика, че рано или късно Бохемът се връща отново при вас. Но парите си няма да видите.
Приятелят, който ще ви продаде за 30 гроша
Гореспоменатият психологически принцип за малките суми може и да връща хора като Бохема във вашия приятелски кръг, но те са по-скоро изключение. В повечето случаи истината е болезнена: малката сума, дадена назаем на неподходящия човек, може да сложи край на всякакви отношения. Дали приятелят е забравил за парите? Едва ли, просто ви е продал за 30 гроша: за него е по-лесно да не връща заема, отколкото да полага усилия да запази приятелството.
Приятелят, който предпочита ние да плащаме сметката
Той е страхотен човек, но никога не трябва да ходите заедно на ресторант или да излизате по заведения. Защото, когато дойде момента да се плаща, той около един час се потупва по джобовете, пъшка шумно и се оплаква колко малко пари са му останали. От портфейла му падат жълти стотинки, разпиляват се в краката на сервитьорката, а той пухти, ослушва се,ровиза кредитната карта и не я намира – докато накрая ви става толкова неудобно, че плащате вие. За пореден път. В замяна получавате трескави благодарности и щедри обещания, че следващия път той ще черпи. Това обаче няма как да стане – сърцето му просто няма да издържи и ще се пръсне, ако наистина му се наложи да плати на някого нещо.
Приятелят, който ни дължи пари от години
Някога бяхте много близки, почти неразделни. А след това на него му се роди първото дете. Дадохте му доста пари назаем. Много скоро след това обаче се роди второто и той отново ви помоли за пари, защото разходите били огромни. Внимателно прибави втората сума към първата и най-горещо се закле, че ще изплати всичко. С много труд върна малка част от парите, когато се оказа, че жена му е бременна за трети път. Тогава поиска още пари назаем – и понеже ви е най-добрият приятел – му дадохте. И макар че семейството не чака четвърто дете, той обяви, че си купува нова кола. Колкото повече време минава, толкова по-малка става в неговата глава сумата, която ви дължи. И толкова повече се отдалечавате един от друг.
Фенът на бартерите
Отношенията с него винаги са „аз на теб – ти на мен“ и няма как да бъде иначе. Този тип приятели обясняват гръмко как винаги можете да им разчитате, а след това молят за услуга. Откажете ли, най-любезно ще припомнят как преди години са направили за теб еди-какво си и с горчивина в гласа ще добавят, че не са очаквали предателство. Искат ли пари назаем, можете да разчитате, че няма да ги върнат. Но пък ще получите в замяна куп подаръци във вид на буркани с кисело зеле, домашно вино (малко киселичко, но какво да се прави), пчелен мед, домъкнат от някое незнайно село, и други неща, които може и никога да не потрябват.
Завистливият приятел
Той е убеден, че вие печелите повече от него, затова и по всякакви начини ще се опита да ви уязви. Ако му се наложи да иска пари назаем, ще е точно от вас, за да може да добави: „Знам, че ти винаги имаш, затова реших, че няма да ти е проблем…“ А когато връща заема, подмята: „Знам, че не ти трябват, но все пак реших да ти ги върна“.
Дългогодишният приятел, който ще ви завлече стабилно
Познавате се от деца, както се казва – делили сте добро и лошо… До момента, в който решихте да закупите заедно имот в Гърция. Цената беше чудесна, мястото – страхотно и на метри от уникален плаж. Имотът трябваше да го разделите на две равни части като всеки сложи каравана в своята част. Какво можеше да се обърка? Имотът беше закупен с общи пари, като дадохте вашата част от сумата на ръка на приятеля. Той пък гордо показа документите и обърнахте почти цяла бутилка Metaxa за да полеете сделката… Но когато на свой ред решихте да отидете на почивка на гръцкото море, барабар с караваната, се оказва, че имотът е ограден с висока ограда и заключен с тежка врата с катинар. Разбира се, приятелят не вдига телефона, сякаш е потънал вдън земята. Бързо ви стана ясно, че най-вероятно никога повече няма да се чуете. Нито да видите парите си.
Онзи, който винаги взема на заем, но и винаги ще даде
Този сценарии е доста по-позитивен, защото включва обикновено онзи един-единствен приятел, на когото вие може да поискате пари назаем – но и той да заеме отвас. Тази взаимност изисква и двете страни да се разплащат една на друга в обозримо време. И понеже такива приятелства не се срещат твърде често, може би си струва да си зададете въпроса дали все пак не са твърде ценни, за да ги минирате със заеми.
Приятелят, когото избягваме, защото му дължим пари
Можем да му разчитаме, затова го обичаме. Той ни е прощавал, когато преди това сме гозавличалис малки суми. Винаги е готов да плати сметката в бара, ако сме закъсали. Не се сърди, когато му носим бутилка уиски, вместо заема. Той е толкова добре материално, че направо му завиждаме. Но след онзи случай, в който започнахте заедно бизнес, но ви потрябваха пари и изтеглихте всичко от общата сметка… го избягвате.
Жалко, наистина, беше добър човек. Но пък се оказа някак твърде… доверчив.
