Фактическата раздяла представлява фактическо положение, при което между съпрузите са прекъснати всякакви емоционални, физически, икономически и духовни връзки.
Тази раздяла трябва да е с продължителен, траен характер, да е непрекъсната за известен период от време. В този ред на мисли трябва да се отбележи, че раздялата на съпрузите за престой на един от тях в болница за продължително лечение не е фактическа раздяла от гледна точка на семейното право, тъй като не води до прекъсването на връзките между съпруга и съпругата. Тази раздяла е временна и може да бъде преодоляна.
За да е налице фактическа раздяла, е необходимо:
Най – разпространеният случай на фактическа раздяла е напускането на семейното жилище на един от съпрузите без бракът да е прекратен.
Въпреки че няма развод, съпрузите живеят разделено. Тук запазването на брака е чисто формално, но същността на брачния съюз е дълбоко засегната.
Ще илюстрирам с примери от практиката ми.
Съпругът М. преди 4 години напуска семейното жилище, негова лична собственост, придобито преди брака, оставяйки в него съпругата си А. и дъщеря им К. (която е на 1 година по време на раздялата). Самият той заживява в друг имот, придобит по време на брака, намиращ се в режим на съпружеска имуществена общност (обща собственост на двамата съпрузи).
И въпреки че не е детайлно уредена в закона, тази фактическа раздяла поражда правни последици, които много наподобяват правните последици при развод, а именно режимът на виждане с децата.
В този случай съпругът М. осъществява редовни срещи с дъщеря си, като го прави доброволно – взима детето, проявява грижи. Но не заплаща месечна издръжка, като основание за това намира в думите: „Аз не дължа издръжка, тъй като доброволно съм предоставил моята къща на съпругата А. и дъщеря ми К.“ Но и по време на фактическа раздяла родителят, при когото децата на живеят, им дължат издръжка (чл. 143 от СК).
Относно въпросите, свързани с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето, издръжката му, родителите, когато не живеят заедно, могат да постигнат съгласие.
Това съгласие може да бъде материализирано във формата на споразумение, като за тази цел могат да се обърнат и към медиатор.
В случай, че не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. С определение, което не подлежи на обжалване, по искане на един от съпрузите съдът определя привременни мерки в интерес на детето. За определяне на привременни мерки съдът иска становище от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Водещ принцип в тази процедура е запазването на интересите на детето.
Относно имуществените последици при фактическата раздяла трябва да се направи уточнението, че тя, въпреки че прекратява връзките между съпрузите, не води до прекратяване на брака, а с това и не прекратява възникналата в брака съпружеска имуществена общност в случай, че такава е възникнала.
Съгласно чл. 27 от СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, но същата може да се прекрати от съд и по време на брака, ако важни причини налагат това. Фактическата раздяла би могла да изиграе ролята на „важна причина“ и да бъде основание за прекратяване на възникналата съпружеска имуществена общност. Но нейното действие не е автоматично и затова е нужно да бъде сезиран съд.
Друг значим въпрос, който повдига фактическата раздяла, е свързан с паричен заем, изтеглен от един от съпрузите по време на фактическата раздяла. Негов личен кредит ли е това? Или двамата съпрузи ще бъдат солидарни длъжници, тъй като договорът за заем е сключен по време на брака?
Безспорно това е противоречив въпрос, тъй като ще трябва да се доказва, че в действителност по време на сключването на договора за заем съпрузите са били трайно разделени, намирали са се във фактическа раздяла с окончателно прекъсване на техните емоционални, физически, икономически, духовни връзки. Като в тежест на оспорващия съпруг ще бъде да докаже както факта на раздялата, така и това, че заемът не е бил предназначен за семейни нужди, а за лични нужди на другия съпруг.
*По призвание Христина Маджарова-Атанасова е човек на думите. По професия е адвокат, практикуващ в сферата на семейното, наследственото и наказателното право. По сърце е поет – автор на книгите: „И за любов да пишем е престъпно” (2014, изд. „Буквите”) и „Мъжът, който живее отсреща” (2020).
Още от Христина Маджарова:
