В зората на миналия век бащата на психоанализата Зигмунд Фройд става първият учен, дръзнал да заяви, че бисексуалността не е изключение от правилото, а самото правило. Според него хетеро- и хомосексуалността са вторични явления, следствия на изначално заложеното у човека сексуално влечение и към двата пола. Естествено, революционната теория на Фройд разклаща сериозно основите на конвенционалното мислене и хвърля в смут пуританите.
И въпреки че бисексуалността отдавна фигурира в официалния списък на сексуалните ориентации, има хора, които продължават да отричат съществуването ѝ. За тях бисексуалността не е нищо повече от еднократен експеримент, породен от скука, нагон или прекалено много текили, през който някои от нас преминават в дадена фаза от живота си.
И ако обществото донякъде е склонно да смижва пред „прегрешенията“ на жените, преминаващи през такива „фази“, съвсем не е така с мъжете.
Ако някой мъж спи с жени по дифолт, но от време на време се отдава и на мъжки ласки, логично е да се самоопредели като би. Оказва се обаче, че май-май никой нe им вярва, че се привличат сексуално и от двата пола. Нито хетеро мъжете, според които би-тата са си „чисти пе**расти“. Нито хомо мъжете, които също мислят, че става въпрос за стопроцентови гейове, на които не им стиска да излязат и с двата крака „от гардероба“. Жените пък са им направо бесни и искат да им откъснат главата, защото, както се кълнат, че са влюбени в тях, и изведнъж хоп! – озовават се в леглото с Пешо.
Общо взето, би мъжете се оказват в положението на жабата от оня виц, помните ли го, в който животните в гората трябвало да се разделят в две групи – на красиви и на умни. А жабата изкрякала: „Е аз да се разчекна ли?!“
Повече от век след като Фройд тропна по масата и заяви, че бисексуалността е природно заложена у всички ни, съвременното общество продължава да мъдрува над въпроса: Има ли изобщо бисексуални мъже или и те са фантастични герои като русалките и еднорозите?
Мит vs. Реалност – 0: 2
Един от най-широкоразпространените митове е, че би-мъжете са предатели на каузата на движението за гей права и се стараят да минат за „наполовина“ хетеро, както за да избегнат излишни главоболия, така и за да си осигурят благонадежден статус във все още силно хетеронормативното общество. Естествено, сигурно има и такива Юди Искариотски сред тях, но също е и вярно, че много би-мъже се включват активно в различни кампании на ЛГБТИ движението. Ако не беше така, нямаше изобщо да я има буквата Б в абревиатурата!
Друг популярен мит е, че бисексуалните мъже са алчни пичове, понеже не им стига сексът само с единия пол, ами ламтят за още и с другия. А това ги прави изключително конкурентноспособни и на практика трудно победими играчи на любовната арена. Истината обаче е различна. Това, че някой харесва и мъже, и жени, не означава, че изпитва постоянна нужда да ги редува, за да постигне сексуално удовлетворение. Всъщност голям процент от бисексуалните мъже са изключително моногамни и само си фантазират за секс с човек от пол, различен от този на партньора им, но на практика никога или рядко осъществяват фантазиите си.
Ска̀лата на Кинсли
Фройд, разбира се, не е единственият учен, който се е вълнувал от неведомите пътища, по които може да поеме човешката сексуалност. Само през последните 20 години са проведени осем сериозни и пространни изследвания върху мъжката бисексуалност, най-скорошното от които е това на частния изследователски университет в Евънстън, щата Илинойс. Участниците в изследването са били разделени в четири категории в зависимост от това как са се самодефинирали: като „изцяло хетеросексуални“, „по-скоро хетеросексуални“, „по-скоро хомосексуални“ и „бисексуални“.
Сигурно се чудите как се разбира дали някой не лъже като попълва подобни анкетни карти. Разбира се, по метода на „око да види, ръка да пипне“. Буквално. Изследователският екип е измерил степента на възбуда на всеки участник, подлагайки го на еротични стимули с различно съдържание. Порно, с други думи. Изводът, до който екипът е достигнал, съвпада с теорията на Алфред Кинсли от 1948 г., според която човешката сексуалност не е константа, а съществува в континуум. Кинсли онагледява това посредством 7-степенна скала, на която 0 отговаря на 100% хетеросексуалност, а 7 – 100% хомосексуалност. Учените от Евънстън са установили, че мъже, които предварително са се самооценили като двойки по ска̀лата на Кинсли, т.е. като „много хетеро“, по време на експеримента мозъците и телата им са откликнали особено възторжено на порнографските материали с гей съдържание. Това, разбира се, не ги прави хомосексуални, а е по-скоро показател за социална колебливост и неувереност, която им пречи да признаят пред себе си и другите, че всъщност са бисексуални.
Какво се оказва в крайна сметка?
Първо, че Фройд изглежда наистина е бил прав. И второ, че сексуалността е безбрежен океан, в който много от нас, къде от срам, къде от липса на любопитство, влизат само до колене и то въоръжени с предпазен пояс. Затова когато настоящият ви или следващ сексуален партньор ви заяви, че е би, не се стряскайте и не го замеряйте с възглавница и още по-малко с остър предмет, защото това в никой случай не е завоалирано предупреждение за изневяра.
Човекът просто ви казва, че плува по-добре и по-дълбоко навътре в океана…
Вижте още:
Писнало ви е от простаци? Омъжете се за гей!
