Жените, жените… На връх 8 март ми се иска да задам един въпрос, който винаги ме е вълнувал: с какво точно ние, жените, сме по-специални от вас, мъжете, че заслужаваме наш отделен празник? Или по-точно – с какво сме по-различни, а ако сме по-различни, то с какво сме „по-надолу“ или „по-нагоре“ в обществото, че заслужаваме зюмбюли, карамфили и всякакви други пролетни цветя в този все още студен, макар и слънчев, ден? А вие, мъжете, явно не „заслужавате“ подобни?
С какво сме по-различни?
С това, че можем да раждаме ли? „Все още“ не ни се получава напълно самостоятелно, „все още“ ни трябвате, драги мъже. Смешно е дори, че ви минава през ума друго – дори невероятният напредък на медицината не дава отговор дали (и изобщо как) би било възможно някога да се замени безценното ви ДНК, което се крие в семенната течност. Може би защото не е възможно.
И дори, благодарение на технологиите, да е възможно самият технически процес на зачеване да не зависи толкова от вас (има изкуствено осеменяване, инвитро…), дори самото износване на детето, дори самото раждане и дори отглеждането на поколението да може да се извърши и самостоятелно от нас, жените – пак е странно да ни „благодарите“ за това, че сме майки.
Ние сме майките, защото вие сте бащите.
Защото, драги мъже, не напълно вероятно, а напълно сигурно е, че никога няма да настъпи онзи ден, в който ще можем да се оплождаме „сами“. И вероятно никога няма да настъпи онзи ден, в който да станем толкова „специални“, че да нямаме нужда от вас при отглеждането на децата.
С какво тогава нашият пол е по-специален?
С това, че имаме кръвотечение всеки месец ли? Като жена мога да ви кажа, че месечното кръвотечение е точно толкова специално, колкото и мистерията, която се крие в настроенията на вашия полов член. Или да не говорим за секс точно на 8-ми март? Но ако не е сексът, то кое точно ни прави толкова различни и специални, че ние да отбелязваме празник днес, а вие не?
Може би сме „специални“ с това, че се приема, че сме по-“нежни“, че не сме толкова „агресивни“, че сме „по-добри“?
Вече е известно, че тестостеронът прави чудеса по отношение на агресията, но също така и по отношение на контролирането й.
Ние, полът с малко тестостерон, всъщност често изпитваме проблеми не толкова заради липсата на агресия, колкото заради невъзможността да контролираме тази агресия, която имаме. А липсата на „нежност“ сред някои представителки на нашия пол е факт: иначе как да обясним убийствата, извършвани от жени, фактът, че има серийни убийци жени, че е претъпкано с жени-съучастнички, с жени-престъпнички, с корумпирани жени на високи постове, с жени, замесени в педофилия и блудство? Или да не говорим и за това на 8 март?
Разбира се, можем да говорим и за жените-жертви, защото за нас, жените, е добре да се говори, че сме жертви навсякъде и непрекъснато: това ни кара да се чувстваме още „по-добре“ (иронизирам, разбира се). И все пак, че „жените сме жертви“ е друга любима тема, по която да си почешем езиците на връх „женския“ празник. Всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие у дома…
Но не сме ли жените и обществени жертви?
Защото нашият пол, който не е малцинство (все пак сме плюс-минус 50% от населението), постоянно се подчертава, че е „специален“ и „заслужава различно отношение“ – понякога добро (като на 8 март), а понякога – много, много лошо (през останалите дни на годината).
Разбира се, липсата на хуманност, липсата на респект към човешкото същество в същността си е безполова. Винаги го отнасят по-слабите физически или онези, които не отговарят на „стандарта“ на дадената група. В най-общия случаи в обществото това са децата, хората с увреждания, хората с различна сексуална ориентация и, разбира се – ние, жените.
Но може да бъдете и вие, мъжете.
В нашите женски, не по-малко сексистки глави, вие сте онези, от които се очаква „да носят тежко“, „да носят на бой“, „да носят пари вкъщи“, „да носят отговорност“… Абе… да носят. А цветята за вас къде са? Кога да ви ги подарим? Или да се подаряват цветя на мъже е „женско“? Да използваме друга дума – тъпо.
Защото сексизмът не винаги идва под формата на шамари. „Чуждостта на пола“ може да бъде подчертана и чрез мили жестове, а за мен това е най-подмолната форма на сексизъм.
За радост, има достатъчно много умни, прекрасни и отговорни мъже, които оценяват наистина приноса на жените в живота си. Това мога да го разбера – особено, когато се замисля реципрочно за приноса на мъжете в собствения си живот.
Но най-добрият съвет, който мога да им дам като жена на тези добронамерени, съвестни мъже е никога, никога, ама НИКОГА да не подаряват цвете на жена, само защото тя е ЖЕНА: колежка, съседка, роднина, добра позната… Защото по този начин се подиграват на своите собствени чувства към жените в живота си. А чувствата имат значение.
И с риск всички продавачи на цветя днес да ме намразят, предлагам: нека все пак запазим подаряването на цветя за хората – мъже и жени, които наистина обичаме и за които наистина ни пука. Ако 8 март е повод да се сетим за тях – добре. Но ако сме мотивирани от социалното двуличие, че „жената е нежно цвете“ и прочее – може би трябва отново да се замислим дали наистина ценим хората около себе си или просто… не ни пука особено много за тях през останалите дни на годината.
Снимка: Български жени носят боксови ръкавици по време на отбелязването на Международния ден на жената в София на 8 март 2014-а. Целта е да се повиши осведомеността относно домашното и сексуалното насилие и сексизма. Снимка: Иван Радойков/Anadolu Agency/Getty Images)
