Разбираемо е желанието на родителите да предпазят неопетненото съзнание на децата си от цялата пощлост и похот на света за колкото е възможно по-дълго време. Или поне докато не станат на 30! Тогава вече бащата може и да не гледа навъсено изпод вежди всеки път, когато дъщерята доведе вкъщи някой Стефан и по ситуирането на ръцете му върху тялото й не му светне, че тя (вероятно!) вече не е девствена.
И ако децата се отвращават от това, че родителите им правят секс (или поне са правили секс тези два до три пъти, когато са ги заченали), за родителите мисълта, че децата им са сексуални същества, е още по-непоносима. Обаче това си е факт от живия живот и не можеш да нарачеш хипопотама жираф. Или казано с други, не толкова метафорични, думи, когато потребностите на пола заговорят, и папата мълчи.
В този ред на мисли, и аз самата, за колкото и разкрепостена да се имам, по-скоро бих докосвала интимните си части под носа на Папа Франциск, отколкото да говоря открито за мастурбацията. Особено пък за мастурбацията при децата! Обаче сега някак нуждата го налага, понеже ми се иска веднъж завинаги да се сложи край на това безумно табу, което едва ли не отрича съществуването на полови органи при децата, както и използването им за доставяне на удоволствие от най-ранна възраст.
Отраснах в семейство, в което родителите далеч не се вписваха в модела на “добросъвестния, честен, работлив и отдаден духом и тялом на Партията” гражданин на социалистическа България. Е, не че бяха и някакви откачени хипари, които търчаха нагоре-надолу, спъвайки се в разкроените крачоли на дънките си, слушайки тайно по BBС Бийтълс или Лед Цепелин. Обаче мама пътуваше много по света (въпреки рестрикциите, наложени от режима!) и беше виждала всичко: от филипински проститутки до намазани с бебешко олио кечисти да се въргалят в агресивно-еротична схватка по ринговете на Лас Вегас.
Татко пък беше вифаджия със стегната физика, който през студентските си години в София сигурно беше налюбил повече девойки, отколкото всички членове на тогавашното Политбюро. Така че на нас със сестра ми никой не ни е гонил от стаята, когато започваше любовна сцена във филм с Жан-Пол Белмондо, нито пък ни запушваха ушите, когато някой около нас псуваше като каруцар. Майка ме водеше на филми “забранени за малолетни” още преди да проходя (тогава нямаше бейби-ситърки, така че ако на майка й се гледаше филм, просто трябваше да ме вземе със себе си), а татко се обръщаше по улицата след всяка по-засукана жена, казвайки одобрително, но в никой случай похотливо: “Евала, госпожа̀!” С две думи, сексът в нашето семейство не беше табу.
Мисля, че започнах да мастурбирам, когато бях на около седем. Отначало стана съвсем случайно, но този първи път беше толкова “WOW!”, че просто нямаше начин да не продължа. И ми харесваше все повече. На осем вече бях професионалистка и дори си бях намерила начин как да го правя през междучасията, без да ме спипа другарката или някой от съучениците ми. На 9 и половина за първи път видях истински пенис. Не на филм. Нито пък изрисуван нескопосано със спрей на гаражна врата и отдолу да пише “К*р за ЦСКА”.
Пенисът принадлежеше на много по-голямо от мен момче, Ради, който по онова време сигурно е бил на 17. Беше ни подлъгал мен и моята най-добра приятелка от съседния вход да играем карти у тях и сега, от дистанцията на времето, осъзнавам, че играта е била нещо като вариант на широко познатия днес стрип-покер.
И ако до този момент вече сте си изградили представа за мен като за една психясала, морално деградирала лелка, която в детството си е била едно много, много сбъркано хлапе, нека ви кажа това. Всъщност не, нека ви го каже Центърът по развитие и бихейвиоризъм към Университета в Мичигън, понеже, ясно е, че на мен едва ли ще повярвате.
Според изследователите, работещи в този център, голям процент от децата откриват удоволствието, което могат да получат посредством стимулация на гениталиите си, на крехката възраст от 6 години. Това, което е важно в случая, е да се опитате, като съвестни, модерни родители, да преглътнете този НАУЧЕН факт и да се държите с детето си като с нормално човешко същество, а не като с безполово извънземно.
Как да стане това?
По-големите деца, тези на 12-13 години, вече са осъзнали, че мастурбацията не е нещо, което се прави пред погледите на всички и затова с тях е по-трудно да сбъркате. И все пак, когато и да предусетите, че нещо такова се случва с хлапетата ви, особено ако са по-малки, не е необходимо да ги стресирате с бабини деветини отпреди един век и да ги лъжете, че ако ги хванете още веднъж да “го” правят, дланите им ще се покрият с косми или повече няма да пишкат нормално.
Това, което би било любезно и крайно адекватно от ваша страна, е да чукате на вратата на детската стая, всеки път преди да влезете с настръвената, дори агресивна стъпка на човек, на когото в този апартамент всичко му принадлежи. Първото, което родителят трябва да си набие в главата е, че малкият човек, колкото и малък наистина да е, все пак е личност, която има нужда от лично пространство. Дори само за да си играе с пишката на спокойствие.
На второ място идва, разбира се, разговорът. Но не с назидателен тон. Детето не трябва да се чувства засрамено, че са го хванали да се докосва по “забранените места”. Да не говорим, че ако бяха чак толкова забранени, майка му нямаше как да забременне с него. Но това е отделен въпрос. Колкото по-рано се проведе РАЗГОВОРЪТ, но без да се намесват разни там щъркели, птички и пчелички, толкова по-голямо бреме ще отхърлите от плещите си.
Разбира се, предвид развитието на дигиталните технологии, винаги е възможно някой порно сайт да ви изпревари в доставянето на новините за това как стават бебетата и защо “татко и мама стават толкова късно”, както се казва в една популярна ТВ реклама. Но въпреки това е необходимо детето да получи информацията от първа ръка, от вас!, за да знае, че може да ви има доверие и че това, което се случва с тялото му, не е нещо страшно, унизително или нередно.
Децата се самоопознават по много начини, един от които е чрез мастурбация. Правят го сами или в компанията на връстници. И от всички други познати начини за самоопознаване и самоопределяне в света, в които са се родили и живеят, този, изглежда, е най-удовлетворяващият. По-удовлетворяващ дори от това да се избият всички чудовища в новата версия на Paper Mindcraft!
