Какво се случва, когато мъж в зряла възраст се събира с любовта на живота си? Как дори краткото време, прекарано с важен за сърцето човек, може да промени нашия живот?
През януари 2009 година животът на 49-годишния строителния работник Джеф Доусън се променя завинаги, когато той се събира със своята училищна любов. Те прекарват заедно седем месеца, през които той научава много важни уроци, разказани по-късно в книгата: „Истински втори любовен шанс“.
Няколко години след като подновява своята връзка, Доусън описва историята за сайта Good Man Project и я посвещава на Деби – любовта на живота му:
„През зимата на 2009 се събрах с моята любима от гимназията след 30 години раздяла. Тя ме предупреди, че е преживяла масектомия (отстраняване на млечната жлеза) през май, че минава през химиотерапия и е в списъка за радиотерапия. Тя подчерта, че в момента няма коса. Моят отговор „И?“ я изненада. Тя наистина се опита по всякакъв начин да ме предупреди за своите физически проблеми.
Момчета, не мога да почертая думата физически достатъчно дебело. Със сигурност, когато завършвахме гимназия преди толкова много години, всяко физическо привличане беше плюс. Но с напредване на възрастта трябва да има много повече в една връзка, отколкото външността. Трябва да има нещо по-дълбоко. Нещо, което продължава да ни привлича във връзката с този специален човек. Нещо, което не може да се определи или измери: безусловна любов.
Аз си въобразявах, че зная какво означава този термин, въпреки чебеше ново изживяване за мен. Но нищо не ме подготви за най-травматичния момент, през който щеше да премине нашата връзка.
Виждате ли, когато се събрахме отново, аз й казах, че сексът не е важен. Ако се случи – добре. Ако не – това също е ок. Основното нещо, което исках, беше да прекарвам времето си с нея и с нейните момичета.
През първите шест седмици връзката ни беше всичко, за което мечтаех. Всеки петък шофирах два часа и половина, за да прекарам уикенда с любовта на живота ми. Имаше много целувки и други неща, но все още не бяхме консумирали връзката си. Когато този ден дойде, аз трябваше да се сблъскам лице в лице с една гранична ситуация. Какво, ще попитате, беше толкова решаващо? Беше нещо, за което не бях мислил, независимо че тя го спомена още в началото – нейната масектомия.
Отидохме в нейната спалня. Станах, за да загася лампата и тя каза: „Моля те, остави я да свети“. За части от секундата си помислих, че това е странно желание, когато думата ме цапардоса – масектомия. Тя искаше да види моята реакция, когато оголи гърдите си. Тя искаше да види дали ще бъда отблъснат от гледката. Сълзите течаха по бузите й, когато двамата заедно внимателно свалихме блузата. Това беше решаващият момент. Погледнах в нейните дълбоки кафяви очи, сложих си ръката върху нейния дълъг белег, където е била нейната дясна гърда, и й казах: „Деби, обичам те заради това, което си, не заради това, което си изгубила.“
Този момент определи нашата връзка за следващите четири месеца: безусловна любов.
Момчета, ще бъда честен. Като ветеран с много операции и белези, нищо не можеше да ме подготви за този момент. Ние носим белезите си като почетни знаци. Но при жена, която е загубила гърда,не е такъв случаят. Това не само, че засяга нейното физическо състояние, но и нейната психика.
Надявам се на никого от вас да не се налага да мине през това, но ако се случи, запомнете едно нещо: независимо че нашите любими могат да загубят някоя част от своите тела, техните сърца и души са причината, заради която ние се влюбвамезавинагив тях.
В памет на Деби, която почина на 20 юли 2009-а.“
