Не е тайна, че социалните медии задават нереалистични стандарти и очаквания за всички, включително за майките. Един ден Кати Дивинченьо, млада майка на две деца, се уморява да гледа снимки на перфектни майки във Facebook и заедно с нейната приятелка и фотограф, Даниел Фантис, решава да покаже една друга, не толкова красива, но напълно възможна страда на майчинството.
Кати страда от постнатална депресия, тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство. Тя знае, че не е сама в битката с тези състояния и решава да сподели историята си във Facebook с идеята да даде гласност на проблема с постродилната депресия.
Кати и Даниел работят заедно върху фотосесия, която показва как изглеждат жените с постродилна депресия. Снимките показват колко различно може да изглежда жената – в един момент може да е щастлива и изпълнена с увереност, а в друг – напълно безпомощна, без никакви сили да стане от леглото.
„Има голям шанс да се чувствате доста неудобно в момента (повярвайте ми, аз също се чувствам неудобно). Ще ви предизвикам да избутате дискомфорта, който обществото ни е наложило, когато става дума за постнатална депресия и психични разстройства и да ме чуете. Може ли да обяви този месец като Месец на вниманието към постродилната депресия? Като някой, диагностициран с такава, заедно с тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство, е време да ви покажа как тези неща наистина изглеждат. Отвъд имиджа на онова, което „си струва да се покаже във Facebook“.
„Истината е, че и двете снимки представят живота ми, зависи от деня. Доскоро обаче бях готова да споделя в социалните мрежи само една от тези две реалности и това е проблемът. Единственото нещо, което е по-изтощително от това да се справяш с тези състояния, е да се преструваш, че те не съществуват. Всеки ден. Работя два пъти по-усилено да скрия реалността от околните, защото ме е страх, че те ще се почувстват неудобно. Страх ме е, че ще си помислите, че съм слаба, луда, ужасна майка. Но знам, че не съм единствената, която мисли и се чувства така.
Трябва да спрем да мислим, че постродилният период винаги е еуфоричен, защото при една от седем жени, той не е. Трябва да започнем да питаме младите родители как са, извън нормалното „Е, как я карате?“, което предполага отговор от типа на „Всичко е страхотно“. Трябва да се научим да разпознаваме знаците, симптомите, рисковите фактори и плановете за подкрепа при случаите на постнатална депресия“.
„Трябва да счупим стигмата и да прекратим мълчанието #EndTheSilence като споделяме нашите истории и позволяваме на другите да разберат, че не са сами. Ако сте имали разстройство на настроението в периода след раждането, моля споделете историята си отдолу или просто споделете поста ми. Нека покажем на другите, че няма нужда да страдат в мълчание.
В случай че никой не ви е казал, вършите страхотна работа. Вие сте обичана и важна. Не сте сама. Информация как може да получите подкрепа на местно и националн равнище, ще има в секцията с коментарите. Знам колко невероятно трудно е да признаете и споделите проблемите си, но ви уверявам, че си заслужава. Вие го заслужавате.“
