Сценарият е прост. Вие сте млада двойка и решавате да започнете опити за бебе. Много сте щастливи и развълнувани. Хвърляте демонстративно презервативите в коша за боклук и купувате 3 пакета тестове за овулация. И СТАРТ!
Започва се един маратон от секс сутрин, обед и вечер като Моника и Чандлър от „Приятели” и чакане на втората черта. Първи месец… Втори месец… Трети месец… Нищо. Минава време. Нея я няма. Вие си мълчите.
На четвъртия месец правите секс без желание и по часовник. Всъщност не правите секс, а бебе. Добре дошли в клуба!
Пиене на витамини за забременяване, странни стойки след секс, ходене по билкари и аптеки. Чудите се какво ви става. Доскоро като видехте дете, премалявахте от майчинско умиление. Сега не искате да поглеждате деца и всичко около темата ви изнервя и ви прави сприхави.
Не ви се прибира вкъщи. Не ви се прави секс с любимия ви иначе човек. Намирате утеха в забавления навън. „Ох, само искам да се отскубна от това напрежение!” Връзката ви започва да страда, страдате и вие, и партньорът ви.
В този най-подходящ момент идва някой доброжелател като майка, свекърва или сестра, който ви напомня, че преваляте 35 и не е лошо да се замислите по въпроса. Любими са ви всички въпроси като „Вие кога?” и пожелания за Нова година „догодина люлка”. Но да говорите и да си кажете истината?!? О, не, твърде опасна зона!
Проблемът е не по-малко сериозен от сексуалния тормоз и домашното насилие. Има много сходни моменти. А именно: срамът и вината, които жената изпитва при неуспех да зачене или задържи нов живот, психологическият натиск от страна на обществото, пропилените очаквания, надежди и живот от цикъл до цикъл. Мълчанието.
Нещата се нареждат така, че тя няма от кого да поиска съвет, чувства се сама на целия свят. Страхува се, че даването на гласност на подобни проблеми ще направи нея и мъжа й по-малко хора и ще ги опетни.
Мълчи пред близките, мълчи пред приятелите си, мълчи в работата. Мълчи заради себе си, но и заради партньора си. „Какво ще си помислят за моя Марин? Че не е способен да ми направи дете? Ужас, в никакъв случай!”.
Жените трябва да се борят със собствените си страхове, с очакванията и надеждите си и в същото време да се чудят как по-деликатно да сервират на мъжа си, че е хубаво и той да си направи някакви изследвания. И това да не повлияе на самочувствието му и съответно на цялата им връзка в последствие. Ще отиде, разбира се, „но нека да опитаме и този месец и после ще го мислим. Да си дадем време.”
Проучване с над 10 000 мъже на лаборатория за репродуктивни проблеми във Франция показва тенденция за понижаване на качеството на семенната течност на мъжете с 1,5% всяка година от 1988 до 2007. Други статистики сочат, че глобално качеството на сперматозоидите за последните 50-60 години е намаляло с около 50%. И няма нищо срамно в това. Просто вървете и се изследвайте. И вземете мерки. Както когато отивате на лекар, защото имате температура. Нищо по-специално. И оставете останалото на нас – жените. Което, уверявам ви, е много повече от това.
В този ред на мисли, да ме извинява Мария Илиева, за която съм много радостна, че е на 40 и е забременяла от първия път, но когато си известна личност, много трябва да внимаваш по какви теми и как се изказваш. Създаването на впечатление, че да си на 40 и да „хванеш” от първия път е съвсем в реда на нещата изобщо не помага на жените, които нямат този късмет. Дори усложнява нещата. И ги кара да се чувстват не достатъчно жени. И да си мълчат.
Мълчим, докато имаме нужда от подкрепа, от разбиране, от споделяне. От повече информация, с която ситуацията няма да изглежда по-страшна, отколкото всъщност е.
Предвид малкото деца в България, ако има важен проблем, който заслужава да се обсъжда, то това е проблемът с репродукцията.
А решението често е много просто. Да разпиташ малко повече близки и познати, да потърсиш друг специалист, различен от гинеколога в кварталното ДКЦ, да посетиш ендокринолог, имунолог или друг „-лог“, който може би знае отговора. И всичко да се реши за 1 месец.
Както лекуваме грипа и температурата, така можем да лекуваме и другите части на тялото си, без да се срамуваме и без това да е бичът на новото ни поколение.
