„Вземи панелите, трабанта, но въздухът ми остави“ пееха старите седесари още в зората на демокрацията, но и днес основната причина кръвни братя да не могат да седнат на една маса без посредничеството на адвокат са именно споровете за наследство.
На думи всички сме над тези неща, все пак това са просто четири стени, да си го взима тозиапартамент, ама нещо все ни гложди отвътре. Страхът да не се минеш, желанието да стане според твоята или или просто сантиментът към онова пространство, познало твоето детство, те карат да връщаш лентата назад и просто да не искаш да приемеш, че този дом вече няма да бъде. Паднал се е на брат ти, а той е решил да го продава. Пък и човекът на 21 век е прагматичен, неслучайно в София се заселват вече всички дупки и тавани, в които хиляди души от провинцията, продали имота на рода, са готови да се заселят. Така сантименталните измерения придобиват количествено изражение в десетки или стотици хиляди евро.
Кой ще вземе апартамента зависи до голяма степен от последната воля на родителите, неподозиращи как тяхното завещание ще отприщи невероятни семейни драми, пред които турските кахър-сури просто бледнеят. В най-добрия случай нещата свършват с вечно обиденироднини, изтрити телефонни номера и клетви „Никога повече няма да те погледна“. При по-комплицираните казуси се стига до съд, като тогава се вкарва тежката артилерия, запазени части, дялове, кой кого гледал, кой колко стола в хола закупил.
Въпросът дали си заслужава за четири стени в центъра на София да се изплюеш на целия си род и баща ти да се обърне в гроба обаче, няма еднозначен отговор. Защото човешката природа, нерядко състрадателна и доброжелателна, особено към кръвните си братя, се трансформира в хищнически инстинкт за завоюване. И тук всеки от участниците си има своя истина, а версиите изобщо не се припокриват. Единият помагал на другия, той пък изгледал родителите си, вторият пращал пари от чужбина.
Дали обаче този имот или парите от него, получени с цената на нечия болка или несправедливост, ще донесе щастие на новите притежатели? Парите и сантиментите понякога са взаимно изключващи се понятия. Историята на живота обаче учи, чепалачинката се върти и след няколко години днешните победители може да сеокажат загубили.
Най-често сагата завършва с гняв и сълзи, един камион багаж, натоварен от хамали.ком и горчив привкус в устата. Неслучайно в известната реклама на салами бабата трябва да реши „На кого да остави апартамента?“
