Съвместното съжителство си е изпитание, няма спор. Колкото и да обичаш някого, идеята да делиш с него едно легло и една тоалетна провокира противоречиви размисли. Когато двама души заживеят заедно, неизбежно върху главите им се изсипва водопад от битови предизвикателства. Позиция на тоалетната чиния, купчини дрехи върху столовете, метод на простиране, спане на отворен или затворен прозорец и всякакви други сблъсъци, които възникват в процеса на адаптиране към навиците на другия.
Но ако има нещо, което е способно да избуи в жестоко напрежение, това, естествено, са парите.
Преди да се преместя да живея със съпруга си, винаги съм харчела парите си, както намеря за добре. 200 лв. за ботуши? Веднага. Непредвидено излизане с приятели вечер? Без замисляне. Затова изживях средно тежък шок, когато ми беше представен спретнат екселски файл, наречен с гръмкото име „Семеен бюджет“, в който по пера биваха предвидени разходите за режийни, храна на котката, козметика, лекарства, застраховки, кино, партита и каквото още се сетите. Страховитият файл сам изчисляваше с колко пари разполагаме според приходите и разходите ни, каква сума ни остава за непредвидени разходи в месеца и дали преди заплата ще се наложи да минем на диета от циганска баница (в случай че ни е останало олио от предишния месец).
Свободолюбивото ми същество се разбунтува срещу вкарването на собствените ми пари в рамка и файлът беше запокитен на дъното на хард диска, до момента, в който не пожелах сама да го извадя на бял свят и да преосмисля идеята за общ бюджет.
На второ четене си дадох сметка, че наличието на месечен бюджет и събирането на парите на двама души в обща сума не е толкова чудовищна идея. Отново можеше да си купя ботуши за 200, че и за 300лв., и също така излизах непредвидено, пръскайки пари, които са били замислени да отидат за нови тенджери, но този път знаех къде са отишли парите. До такава степен бях свикнала в края на месеца да пребърквам всичките си джобове в търсене на някакви изгубени 400лв., че не си представях, че е възможно да знам, че са отишли за уикенд извън града и това не ме кара панически да звъня на познати да ги питам дали случайно не съм им дала заем.
Единственият минус на общия бюджет се оказа, че нещата, за които ме е срам, че харча пари, стават достояние и на партньора ми, но тъй като изпитвам по-голям срам от себе си, отколкото от него, започнах да редуцирам срамните разходи до минимум. Не че в гардероба ми вече не висят рокли в размер S, купени с идеята, че ще ги нося като отслабна с 10 килограма. И не че не ползвам такси, когато ме мързи да шофирам и не ми се иска да пътувам с градския транспорт. Продължавам и да си купувам много скъпи химикалки, непрочетените книги се трупат навсякъде в къщата, а в чантата ми редовно се озовава някоя играчка-животно. Просто всички финансови прегрешения бяха извадени на светло и това ги правеше да изглеждат не толкова прегрешения, колкото сладки, женски, импулсивни покупки и харчове.
Организирането на парите е и готин ход предвид бъдещи деца. Към момента в секцията „Деца“ в онзи страшен ексел присъстват единствено пренебрежимите разходи за презервативи и лубрикант, но ако в даден момент семейството ни набъбне, ще е добре и двамата да имаме предвид, че ако трябва да се купи луксозна бебешка количка, може би аз ще трябва да редуцирам суши вечерите с приятелките, а мъжът ми ще трябва да се въздържи от покупката на поредния bluetooth audio mega hyper кабел, който прави 10 свръхестествени неща едновременно и струва 350лв. на промоция. И в това няма нищо драматично, то си е част от порастването и зрелостта.
Освен това, всички обсебени от финансовата си свобода момичета трябва да са наясно, че обединяването на бюджета може и да значи видимост на вашите разходи, но също така означава свободен достъп до приходите на човека, с когото живеете. А ако една сума може да отиде за умен миксер, дизайнерски килим или скъпо палто, защо да ходи за светодиоди или мощни колони?
Та вие сте жена. Ако ще правите мъфини, с които може да спечелите състезание по сладкарство, разбира се, че ви трябва умен миксер.
