Самостоятелният живот е образователно за всеки човек преживяване, което при правилна употреба дава възможност за съчетаване на полезното с приятното. Полезното е да опознаеш себе си и да се научиш на самостоятелност и отговорност в различни житейски ситуации. Приятното е да не зависиш от никого, освен от себе си, когато решаваш какво да вечеряш, кога си легнеш, дали ти се говори или мълчи днес, както и кого да поканиш на гости.
Вярвам, че всеки човек има нужда да поживее известно време сам, защото това е крайъгълен камък на личностното развитие.
Неслучайно обаче акцентирах върху правилната употреба на самостоятелното живеене – когато се прекали с продължителността му, то може и да има обратния ефект.
Научаваш се да слушаш само себе си дотолкова, че споделянето на живота с друг човек или други хора достига до ръба на невъзможното. А съжителството с друг човек е не просто крачка към сериозно обвързване или към създаване на семейство, която би могла да е щастлива и романтична и за двамата. То носи и редица чисто практически рационални ползи и елиминира някои от съществените минуси на живеенето сам. А те всъщност не са никак малко.
Говорим за режийните разноски. Сам или не, човек се нуждае от отопление през зимата, от светлина вечерно време, от зареждане на пералня, ползване на енергия за готвене, както и плащане на входни такси по местоживеене. Да не говорим за наема или кредита, чието ежемесечно покриване се налага на почти всички хора, извън късметлиите с наследствен имот. Разликата в общата стойност на месечните разходи между домакинство от един човек и домакинство от двама или повече е минимална.
Вижте още:
Когато обаче тези разходи се делят на две, това облекчава всички участници драстично в сравнение със спасяването поединично, всеки в свое собствено или наето домакинство. При съвместно съжителство по-откритите към комуникация двойки могат да вземат бюджетните си решения по начин, който максимално да ги облекчава, в зависимост от това кой изкарва повече и кой – по-малко пари.
Сам или не, човек трябва да чисти, да пере, да се погрижи за прехраната си и за текущите ремонтни дейности в дома. Освен ако не иска да живее като в кочина и да консумира само бърза храна – това устройства някои хора, но също омръзва и е временно решение. Ако работи на пълен работен ден и живее сам, човек обикновено следва да прекара поне единия си почивен ден в къщна логистика – да зареди хладилника за идната седмица, да се погрижи за хигиената на дома, да зашие скъсаната риза и подмени изгорялата крушка, да поправи вратичката на шкафа. На финала на седмицата на практика той се озовава с не повече от един изцяло почивен ден.
Вижте още:
Съжителството с партньор приблизително намалява тези нужди наполовина, просто защото има с кого да ги поделиш. Ако се извършва разумно, а не просто автоматично, деленето на отговорности може да се окаже и още по-облекчаващо. Например: вместо всяка отговорност да се дели на две, всеки да поеме такива, които са му присърце и да делегира на другия тези, които не са. Надали е възможно пълно съвпадение в нуждите и интересите, но все пак този, който умее и харесва готвенето, може да се заеме с него. Този, който разполага с автомобил, може да пазарува на едро, вместо другият да влачи торби на ръка. Който си почива психически, докато се занимава с хигиена, може да нарами прахосмукачката и да се заеме с почистването, докато любителят на ръчния труд отговаря за ремонтните нужди.
Ако не непосилно, то поне е изключително тъжно и невинаги безопасно преживяване. От деца помним колко уютно може да бъде усещането да си останеш вкъщи от училище и мама да ти сготви супа и да ти прочете приказка, когато имаш температура.
Когато си възрастен и сам, се налага самичък да отговаряш и за прехраната си, и за закарването си на лекар и купуването на медикаменти, и за дома и ангажиментите покрай него. Не можеш да си дадеш истинска почивка, на практика се налага или да кръстосваш града болен и да сипеш зарази, или да лежиш насред мръсната си къща с порция поръчана отвън храна и без компания, която да те увери, че „горе главата, до ден-два всичко ще е наред“. Можеш да помолиш приятели, разбира се, и после да им върнеш жеста при нужда, но и това е до време.
Да не говорим пък за ужаса на всеки сам човек, че може да изпадне в напълно безпомощно състояние и да няма кой дори да разбере навреме и да повика линейка.
Просто няма кой да го нахрани или съответно полее, ако ти се наложи да пътуваш в командировка или по личен повод с приятели. Нито пък да те отмени, когато в тази конкретна сутрин имаш нужда да поспиш до малко по-късно, вместо още по тъмно да извеждаш куче. Тук отново важи аргументът за разходите по това да си стопанин, които също се редуцират наполовина, ако има с кого да ги поделиш. Когато сте двама, е по-лесно и да вземете животното със себе си на съвместно пътуване, тъй като не се налага да се превиваш сам и накачулен с животното, своя багаж и багажа на животното. И не излагаш на риск и себе си, и другите шофьори на пътя, като се разсейваш с домашния си любимец, докато шофираш, а той настоява да те близне по лицето и да скача по педалите на автомобила.
Бъдещето, в което всеки живее съвсем сам в своята собствена малка кутийка, която има да изплаща до края на живота си, не е твърде красиво. Освен това и се отразява на цените на имотите по начин, който не е щадящ към джобовете ни.
Що се отнася до нас самите, добре е в един момент да преценим кое е по-ценното за нас – дали да се научим да споделяме живота си с близък човек или хора, или в никакъв случай никой никога да не вземе да остави чаша без подложка на безценната ни маса и да влезе под душа точно когато на нас ни трябва.
Вижте още:
