Лятото отлетя. Спомените избледняха. Може би красивите са по-трайни, но това не е много сигурно…Ще дойде зимната ваканция, след нея – пролетната, лятната. Дано те са щастливи за всички хора и най-вече за разведените майки, защото няма по-тъжна гледка от сама майка с дете на море.
Ежедневието е обичайно – всичките хранения, обличания, гушканици, утешаваници…извършвани от един човек. Към това да прибавим и сериозното изпитание „ходене на плаж“.
Трябва да се помъкнат всички плувни неща. В началото борбената майка използва помпа, но после открива, че това отнема много време и започва да носи надути лодки, пояси, възглавнички. Тя заприличва на самоходна сергия за плажни артикули, от която стърчи една ръка. С нея държи детенцето и го влачи към морето, а то се съпротивлява, откривайки на всеки пет метра забележителни неща – за ядене, за игра, за слагане на главата, за галене. До плажната ивица детето вече е яло понички, палачинки и сиренки – е, само ги е нахапало. Има ново камионче, пистолетче и фигурка на анимационен герой. Погалило е шест чужди кучета, три непознати котки и един питон, който счита за домашен.
Дългото пътуване е приключило, наподобявайки епизод от Великото преселение на народите. Сега започват Големите географски открития…Детенцето изследва всичко – водата, пясъка, пластмасовите формички, празните чашки от кафе, изпуснатите близалки. Те се пробват на допир, но и на вкус. Майката, която е имала смелостта да отиде сама на море с него, държи очите си на четири, ръцете й се превръщат в осем октоподни пипала, а краката й получават бързината на Юсейн Болт. Малкият изследовател трябва да бъде предпазван с мълниеносна бързина.
За малко разсейване му се купува сладолед. След секунди сладоледът е в пясъка и се размазва с пръстчета, а вафлената фунийка започва да служи за формичка, размеквайки се бързо и медузоподобно. Излишно е да казваме колко сложни са тук дейности като купуване на кафе, посещение на тоалетна и опит за мазане със слънцезащитен крем – майката си може и без тези неща.
До края на деня тя е открила още много обекти и дейности за лишение. Следобедният сън, вечерната разходка, късната вечеря и нощното пишкане са диктувани от малкия курортист, който и тук е центърът на Вселената. Грохналата майка заспива за кратко, защото рано сутринта любознателното отроче е вече на крак. Започва неспирната мелница – нов ден…
Да, тъжна гледка е сама майка с дете на море. Може би само видът на сама баба с внуче на море е по-безрадостен…
Но да не мислим за това, а да пожелаем на всички майки за другото лято да имат баща на детето си, сексуален партньор, верен приятел, мъдър съветник, весел клоун, и всичко това – в едно, един чудесен мъж.
Няма по-приятна гледка от семейство на море с дете…
