Всяка приказка, разказваща любовна история между смел принц и красива принцеса, завършва с „и заживели щастливо!“. Би следвало да се допълва обаче „след като обществото одобри съюза им“, тъй като това проклето общество честичко доказва, че не можеш да си щастлив, ако то не е доволно от теб.
Какво точно имам предвид – ами това, че ако твоята връзка по някакъв начин не се харесва на широката общественост, то тя ще ти напомня шумно за недоволството си, ще ти размахва пръст пред лицето и ще се мръщи като стара баба скандалджийка.
Последното доказателство в това направление е реакцията на целокупната народна маса на разликата във възрастта между евентуалния нов френски президент Еманюел Макрон и съпругата му Брижит Мари-Клод Троньо. Дамата е с 24 години по-възрастна от избраника си.
И това изведнъж се превърна в голям проблем! Самите французи не отдават кой знае какво значение на този факт, въпреки че „Шарли Ебдо“ не пропуснаха възможност за по-висок тираж чрез евтина провокация и направиха карикатура на двойката, в която Брижит майчински наставлява мъжа си.
Но за широката общественост по целия свят тази разлика в годините и то натрупана за сметка на жената, се оказа силно интересно явление, което всички се хванаха да осъждат.
Че тя – Брижит, била учителка на Еманюел в училище и той учел заедно с дъщеря ѝ.
Това, че са щастливо женени, че се обичат и че той публично заяви в благодарствената си реч след изборите във Франция, че не би бил това, което е сега и не би имал същите успехи, ако не е подкрепата на жена му, няма никакво значение! Важното е, че не са тичината стандартна двойка, спрямо неписаните морализаторски закони.
А знаете ли, че съпругата на Доналд Тръмп – Мелания, е горе-долу със същите години по-млада от мъжа си?
Или пък, че новата жена в живота на 50-годишния Венсан Касел е на 27 години?
Когато възрастен мъж се хване с доста по-млада от него жена, го тупат по рамото и му казват „Браво, евалата!“, а на жените често им се подшушва (още от ранна възраст), че е по-добре да се занимават с мъж на повече години от тях, защото бил „опитен“, „осъзнат“, „готов за обвързване“ и т.н.
Всичко това честно казано, са пълни глупости. Да, разбира се, има голяма разлика как разсъждаваш, когато си на 20 и как когато чукнеш 40. Но Макрон още като влюбен в учителката си ученик е знаел, че иска да бъде точно с нея и ето, че колко години по-късно той все още не е променил мнението си, даже напротив – с гордост държи под ръка съпругата си и никак не му дреме, че тя може да му е майка.
Защото има и такова нещо като „истинска“ любов в тоя циничен свят и често са неведоми пътищата, по които тя стига до хората.
Но народът, без значение от национална принадлежност, винаги е обичал да се набутва сам в правила и ограничения, за да се убеждава, че спазвайки ги, живее по-добре и всичко му е наред.
Да, това с правилата има и своите положителни страни, защото именно те предотвратяват разнородни проблеми, но в един момент могат да бъдат криворазбрани.
И така се стига до момента, в който няма значение ти да си щастлив, а да си „праведен“ в очите на другите.
Иска се сила и смелост да следваш мечтите си и да наредиш живота си така, че да ти харесва на теб, а не да получава одобрението на другите.
Полезно е да има хора като Еманюел Макрон и Брижит. Те доказват, че любовта не само я има, но е и възможна, а да се влиза в обяснителен режим е излишно.
Тълпата винаги ще търси хляб и зрелища и колкото повече се опитваш да ѝ угодиш, толкова повече ще те разкъсва.