Темата и коментарът към нея няма да се хареса на мнозина, които ще се почувстват силно засегнати. Но животът е радост и тъга, както е казал някой мъдър човек, а и рискът да изразиш мнение е в това да бъдеш оплют в последствие от обидените.
След Нова година си говорих с приятелки с деца коя как е празнувала и неусетно се усетихме как сме потънали в темата за храната, и по-точно – в това колко зле се храни средностатистическия българин и увлича децата със себе си.
Че празниците у нас са символ на жестоко ояждане и препиване, го знаем всички и отдавна. Някои ще кажат, че няма лошо няколко пъти в годината “да му отпуснем края” и това до някаква степен е така. Проблемът обаче идва, когато не се случва спорадично, а редовно!
Преяждане с кофти храна и препиване с какъвто падне алкохол, замаскирано под “веднъж се живее”, “цял ден нищо не съм ял/а”, “еее, баба ти едно време все едно само чия е яла”, “от утре почвам да се движа повече” и т.н.
И така се получава една върволица от много мазно, много пържено, много солено, много сладко, много вредно, но пък “много вкусно”. После като се озовем пред лекарския кабинет с високо кръвно, сърдечни проблеми, диабет и всякакви други болести, горчиво се вайкаме “защо на мен се случва!?”.
Как ще се храниш е личен избор и зависи от твоята собствена преценка, желания, нагласа и не на последно място воля.
Големият проблем идва, когато безотговорно и с чиста съвест въвличаш децата си в твоя нездравословен ритъм на живот, най-често с философията “нищо му няма, нека яде”.
Така децата започват още от 2-годишна възраст да бъдат тъпчени с абсолютно излишни за тях вафли, шоколади, сокчета с изкуствени подсладители и оцветители, с джънк фууд (защото все още е много готино да ходиш да се храниш със семейството си в Макдоналдс), газирани напитки, пържени картофи, майонеза, кетчуп и всякакви още боклуци.
И това се дължи най-вече на мързела на родителите. Мързел на първо място към това да се поинтересуват малко повече какво всъщност трябва да ядат децата им (Световната здравна организация има публикувани тонове материали по въпроса, пък и всеки сносен педиатър ще даде насоки), след това мързел да се постараят да приготвяткачествена домашна храна и мързел да се наложат на детето, когато то започне да настоява за кока кола и чипс.
Защото е много по-лесно да му вземеш каквото там е поискало от магазина и да си осигуриш няколко минути тишина и спокойствие, отколкото да се разправяш с малкото, да слушаш ревове и т.н.
Разбира се, тънкият момент идва когато сам си дал в ръцете на детето си боклучавата храна, а след това се опитваш да му я вземеш.
И не, не е оправдание това, че “няма как да го спра, то навсякъде се яде така”. Това е просто удобно извинение за посочения по-горе мързел.
Когато то е на 3 годинки не може да ти поиска пари и да отиде само до магазина, за да си купи вафла и фанта за обяд. Но можеш ти или роднините да му дадете задължителния шоколадов дядо Коледа, придружен от бонбони, сметанова торта, количка и бирени фъстъци.
“Нека яде, детето” или както има един лаф “зад всяко дебело дете стои баба му с филия в ръка”.
Дали ще е баба или нехайна майка, няма особено значение, след като резултатите са на лице.
Да, децата имат бърз метаболизъм и усвояват лесно веществата, както и горят много калории, ако се движат достатъчно. Но хранителните навици остават за цял живот.
Отделно на това статистиката ясно показва, че затлъстяването сред децата в България е сериозен проблем (можете да прочетете тук), който обаче не желаем да видим и да признаем, а им бутаме понички в ръцете и им даваме пари за пица на парче, защото е по-лесно.
Всичко тръгва от личния пример. Няма как прасета да отгледат сърне. Децата гледат и попиват всичко от своите родители. И ако вие вечеряте пържени картофи, кюфтета, майонеза и салата снежанка със 100гр ракия, а на малкия сте сервирали чиния зеленчуци на пара с ориз и парченца чисто пилешко месо, няма как да очаквате то да яде с охота и да не посяга към вашите чинии. Освен ако нямате дете-чудо, което разсъждава по-добре от вас какво е добре за него.
Истината не винаги е приятна за приемане, особено когато става дума за децата и всеки родител вярва, че има най-прекрасните, умни и невероятни деца на света. Много трудно някоя майка или татко биха си признали, че не хранят правилно детето си или че то е започнало да затлъстява.
Но да си добър родител означава да надскачаш себе си в името на здравето и добруването на поколението. И това често изисква лични жертви, че и промяна на собствения ти живот и навици. Така че по-малко оправдания и повече отговорност ще ви направят не само супер-родители, но и ще помогнат да отгледате деца, които ще са ви благодарни за усилията и грижите, а не поредните комплексирани клиенти на докторите и аптеките.
