Казвали ли са ви това изречение? На мен съвсем буквално – да.
Наскоро ви разказах как значителна част от хората във връзка обичат безследно да изчезват от живота на своите необвързани приятели. Понякога, за да се завърнат на бял кон в мига, щом съответната връзка приключи, а друг път – завинаги. Няма да е честно без право на отговор. Затова… ще си отговоря сама.
„Нищо нелогично не намирам в това, че част от приятелките ти се дразнят, че имаш връзка“, реши да ме терапевтира една позната след началото на настоящата ми връзка, когато ѝ споделих за някои неочаквано странни реакции от близки. „Не просто да се дразнят, ами сигурно го възприемат и като предателство. Все пак ти години наред си била феминист, съответно си мразила мъжете. И изведнъж – във връзка. Ами вече значи не си феминист“.
В онзи разговор ми се наложи за пореден път да обясня, че феминизмът не е само за жените, той е за всички. Че не мразя и никога не съм мразила мъжете, напротив – много обичам да ходя на феминистки протести с тях например. И че е по-вероятно да срещнете омраза спрямо мъже в редиците на върлите почитатели и фенки на алфа мъжкарството, които на драго сърце ще ви обяснят що е то „истински мъж“ и кои мъже биха назовали с уличната дума за безценния ми полов орган.
Въпреки всичките си старания да не се превърна нито в една от говорещите на „ние“, нито в един от хората, на които не могат да се видят очите с месеци. Нито в един от приятелите, които никога повече до края на живота или връзката си няма да дойдат на кафе сами и никога повече няма да можеш да се посмееш с тях на вътрешен хумор и срамни разказчета, защото занапред винаги ще сте минимум трима. Получавах положителна обратна връзка, че успявам да се справя с това.
Ако имаше нещо променено, то беше единствено това, че делях с още един човек времето си и може би бях малко по-рядко „винаги на линия“. И малко по-рядко винаги човекът, който инициира събирания и отправя покани за събития. Впрочем винаги ме е уморявало да съм този човек. И винаги ме е карало да се замислям дали и кой изобщо ще се сети да се обади, ако аз спра. Убедена съм, че всеки, който играе ролята на инициатора и координатора в социалните си отношения, добре знае какво имам предвид.
първо – обидените приятели;
второ – приятелите, които смятаха, че някои неща по усмотрение вече няма да са ми интересни;
и трето – приятелите, потърпевши от „френдзоната“.
Първите се почувстваха обидени, че вече не съм забавна, и действително се намери някой, който да ми го каже в прав текст. „Забавната“ за тях беше една моя предходна версия, която в даден период се беше чувствала толкова самотно и тъжно, че буквално се страхуваше да се прибере вкъщи и да остане с мислите си, затова беше винаги навън и винаги „на черешата“ – с твърде много предложения, с твърде много идеи, с твърде много бири на вечер, с оставане твърде до късно и склонност към водене на филососфски разговори на по чашка, докато се зазори.
Тези хора се нуждаеха от аниматори, а не от приятели. Те все още се намираха в този си период. А аз бях осъзнала разликата между приятел и компания за бира много преди да стана „незабавна“. И вече бях започнала да предпочитам йогата, разходките в парка и в планината и ходенето на читателски клуб пред задължителните запои. С тези хора вече просто не си бяхме нужни взаимно.
С вторите се разбрахме бързо и лесно. Струва ми се, че съществува една презумпция, че хората във връзка стават по-консервативни и по-осъждащи. Тоест, че те едва ли не биха предпочели да чуват от приятелите си единствено какъв спестовен план си правиш, какъв трудов договор се предпочита в годините точно преди майчинство, как се ремонтира тоалетна и какви са ползите от ранното лягане.
Не и на какъв рейв са били, каква секс история им се е случила снощи или какво пътуване с раница на гърба планират за лятото. Камо ли пък, че ще е готино и бедните обвързани да са поканени на въпросното пътуване.
Това не е истина. Повтарям: това абсолютно и по никой начин не е истина! Презумпцията е оборима.
По-скоро може да разкрие истинските такива, ако се окаже, че си един от онези хора, които са се нуждаели от приятели само за запълване на времето между две връзки. Беше ми достатъчно да го кажа по веднъж на приятелите си, които мислеха, че може вече да не са ми интересни, за да ме разберат и всичко да си тръгне постарому.
А що се отнася до третите…
Бях запомнила едни легендарни някогашни думи на футболен коментатор: „Драги зрители, вие чувате как мълчи стадионът!“. По същия начин се чуваше оглушителното мълчание на хората, които явно се чувстваха поставени във френдзона. (Ако случайно някой все още не знае какво е това – френдзона е когато, някой човек се преструва, че ти е приятел(ка), за да помислиш, че е много свестен и да го възнаградиш за това посредством секс или връзка, а ако не го направиш, да се окаже, че си му крив(а)и лош(а)).
За претендиращите да са приятели по този параграф, връзката на обекта на техния интерес понякога е просто доказателството, което им е нужно, че няма да стане на тяхната. Не че без нея е щяло да стане – достатъчно време са се престрували на приятели преди това, без да постигнат желания резултат. Дълбоко вярвам в приятелствата с онзи пол, към който клонят и сексуалните предпочитания на човек. Дълбоко вярвам и че „приятелите“ със задни намерения просто не са никакви приятели.
Един такъв например, макар и от години насам да знаеше за липсата ми на интерес към него, както и за предишните ми връзки, ме изтри от Facebook с пожеланието да срещам хора, които се държат с мен, както аз се държа с хората. Вместо да си вържа черно, както може би се очакваше, се замислих, че всъщност аз искам от живота точно това.
Когато си на двайсет-и-малко, имаш цялото време на света и цялото време пред себе си, а с приятелите ти имате 100-процентови общи интереси. Ако хвана златната рибка, бих си пожелала завинаги да остана точно в един такъв момент от преди няколко години.
Само че идват промените в графика, връзките, разделите, преместванията, промените в интересите, дори в политическите ценности, новите компании, при някои хора и децата. Тогава умението и желанието за адаптация решават дали приятелството ще оцелее и еволюира във времето.
И дали изобщо е приятелство, или е било взаимно забавление в даден период от време, или набор от взаимни очаквания, които не се срещат по средата.
Вижте още:
