Събота и неделя са дните, които са отредени на семейството ми. Още през първия почивен ден решихме да излезем на „разходка“, защото времето все още не се беше развалило. Изминахме точно 50 метра и се оказа, че сме попаднали в лабиринт – лабиринтът на ремонтите.
През лятото, колкото и неприятно да бяха оградили целия център, всичко беше съвсем точно определено. Загражденията са по средата и от двете страни може да се минава. На места беше трудно да се разминат двама човека, да не говорим за детска количка, но се успокоявахме на ум, че след това ще стане много красиво.
За жалост в момента е съвсем невъзможно да се премине на някои места. В отсечката на „Граф Игнатиев“ между улица 6-ти септември и Попа трябва да бъде връчвана карта на местността, за да успееш да се измъкнеш от този лабиринт, в който попадаш. Да не говорим ако си с детска количка – в този случай ще ти трябва магическа пръчица, за да можеш да преминеш.
Нали трябваше да пуснат поне една от отсечките, които са блокирани в началото на октомври?! Вече дори никой не излиза по телевизора, за да обясни „защо се случва това закъснение“. То просто си се случва и никой не ти дава обяснение какво и защо е така. Ти просто си принуден да обикаляш 30 минути, за да вземеш една отсечка, която преди си минавал за 6 пъти по-малко време.
Примирихме се с задръстванията, с грозните плочки, със забавянето, но „хора“ помислете в някакъв момент и за нас гражданите, които се опитваме да стигнем от точка А до точка Б.
