Гъст и непрогледен мрак. Като в шахта.

| от Ема Иванова |

Усещате ли мрака, който се стели над България, въпреки ослепително белия сняг навън и въпреки приятното слънце, което облива зимното небе?

Да, този мрак не е напускал страната от много години, но напоследък става все по-гъст и дори наподобява нещо като похлупак, под който за човек не остават много поводи за радост. Изключваме поводите в личния живот, разбира се, въпреки че мракът има свойството да се просмуква и в него – понякога неочаквано и уж случайно.

А всъщност няма нищо случайно – и този мрак не е случаен, той се е образувал съвсем логично, в следствие на натрупаните резултати от всички онези дребни избори, които съвременните българи правим ежедневно. Избори, основани единствено на лична изгода, продиктувани само от егоизъм, приспани от заучената липса на обществена чувствителност, подсилени от пълната липса на отговорност и морал, и изразени чрез всякакви постъпки, например повсеместна корупция. Корупция, впила се в ежедневието като пиявица, самообявявайки се за „нормална“.

Всички тези всенародни качества се мултиплицират чрез едно добре направлявано политическо беззаконие – видимата страна на мрака.

Но този мрак отнема животи.

Както отне живота вчера на 16-годишно момче на оживен софийски булевард.

Вероятно вече сте чули, че докато влюбените двойки и пияниците са се отдавали на пандемично неделно „разпускане“ у дома за 14-ти, едно момче стъпва върху шахта, разположена близо до спирка на градския транспорт в София, точно срещу входа на университетската болница „Св. Иван Рилски“. По металната рамка на шахтата тече – виж ти! – ток, тъй като през нея минава необезопасен кабел. Токът удря момчето фатално и то умира малко по-късно.

Нататък историята е тривиална – институциите реагират очаквано, предвид съществуването си по презумция в мрака на споделената безотговорност. И пак наблюдаваме едно страхливо, малодушно и грозно подхвърляне на вината.

По думите на кмета на район „Триадица“ Димитър Божилов вероятно необезопасеният кабел е захранвал обект, който не е общински, а се намира на територията на болницата. Ставало дума за търговски обект, но районният кмет не искал никой да обвинява, докато тече разследването. Междувременно от ЧЕЗ обявиха, че нямат нищо общо нито с шахтата, нито с кабела, а здравният министър поиска от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ да се направи проверка.

Междувременно медиите, потънали в мрака на безразличието или слабата възмутеност, започнаха да кичат и това поредно инфраструктурно убийство с думата „инцидент“. Много хубава дума, между впрочем, защото не задължава никого с нищо и не позволява да се поеме някаква отговорност, която би вгорчила живота на евентуалния виновник.

Изобщо всичко в България е „инцидент“, особено когато става дума за някое по-голямо безобразие.

От падането на лампа в тунел Ечемишка, която убива пасажер в случайно преминаващ автомобил, през смъртта на 20 души на новоасфалтиран път край Своге, до бутане на дете с автомобил върху пешеходна пътека. Но „инцидент“ също така е, забележете, и свличане на скална маса върху път, и наводняване на село в следствие на незаконна сеч наоколо (село Кости, Бургаска област). „Инцидент“ е и когато сърдит шофьор на „Мерцедес“ тип „кубче“ пребие бременната жена с пръчка пред очите на мъжа й. „Инцидент“ е и когато една майка убие двете си деца.

Да, този „инцидент“ може да е „трагичен“, може и да е „нелеп“, но никога не се нарича с точните думи: например убийство по невнимание, предумишлено убийство, умишлен побой. Законовата терминология не е силната страна нито на журналистиката ни, нито на обществото, потънало в мрака на неяснотата.

В желанието си да хвърля малко светлина върху мрака, внезапно ми хрумва нещо почти атеистично във връзка с „инцидента“ с убитото от тока момче:

Например районният кмет да хвърли оставка.

Или директорът на болницата, край която се е случило всичко това и в рамките на която е захранван с ток дадения обект, да хвърли оставка.

Или шефът на енергийното дружество, което отговаря за шахтите, да хвърли оставка.

Или кметът на София да си хвърли оставката.

Но да го направи ей-така, доброволно, а не защото някой негов шеф (например министър-председателят) го подсеща, че трябва да се тушира общественото напрежение. А защото чувства искрена вина, че заради косвените действия на подопечното му ведомство, учреждение или институция, е убито невинно дете.

Но вината в България „се поема само с мезета“, по думите на видния комунист Филип Боков, който през 1991 година така коментира репресиите по време на комунистическия режим. Така си и продължаваме: няма да има оставки – или ще има, само след „подсещане“ отгоре.

Но и виновни няма да се намерят – най-много накрая да се окаже, че основният виновник за кабела под напрежение е бай Иван от Енергото, който не е направил изолацията.

Ето в такова време на мрак прекарваме единствените си животи. И дори ослепителната светлина на снега не може да го просветли.

 
 


Повече информация Виж всички