Хората, които живеят с някого или са имали такъв етап от живота си, знаят колко е приятно да се прибереш вечер след дългия ден при някого, който те чака с нетърпение. Да се събудиш сутрин, да усетиш приятния аромат на прясно приготвено кафе и да знаеш, че ще го пиеш в обичната компания на половинката си….
Разбира се, предимствата на това да си обвързан не свършват до тук, иначе хората нямаше с такова желание и нужда да търсят обвързващата сила на връзките…. Някои от вас обаче си спомнят и за бурните скандали, обидните викове и безсънните нощи, в които ти се иска никога да не си се обвързвал. Моментите, в които се питаш как си могъл да допуснеш да се обвържеш с човек, който не те разбира, дори когато му говориш на български. Как се стига до там, че в една двойка хора, които уж се обичат и са избрали да живеят живота си заедно, спорят и не успяват да се разберат за дребни неща?
Или кое в комуникацията в брака ни куца, и в крайна сметка води до скандали, обидени и наранени половинки и нерядко до раздели?
В разговорите си с половинката допускаме грешки, които често ни изиграват лоша шега. Ние казваме едно, човека отсреща чува друго, което от своя страна му напомня за трето. В крайна сметка резултатът не е разговор, а спор, който води след себе си много проблеми и доста често разрив на взаимоотношенията. Когато свикнем с някого и сме заедно дълго време, започваме да си позволяваме да използваме думи и изрази, недопустими в началото на отношенията ни. Ако на първите няколко срещи се стараем да се представим в най-добрата си светлина и си „мерим приказките”, то след 3 годишно съжителство спокойно изпускаме ругатни, обидни и нецензурни изрази и доста често те са по отношение на човека, с който делим не просто общо жилищно пространство, а целия си живот.
Именно някои от тези изрази стават хапливи и служат като катализатори за сблъсъци в отношенията. Ако се уловите, че използвате някои от примерите по-долу, не се учудвайте, че с половинката ви нещата не вървят или че имате вечно сърдит партньор.
Ти винаги мислиш само за себе си!
В този израз има две негативни твърдения, които във всички случаи не са верни: първо, не е възможно един човек да прави едно и също нещо винаги. Да, може да го прави често, но няма начин да постъпва по един и същи начин винаги и при всяка ситуация. Обобщението, че го прави винаги обаче, е изтъкано от обвинение и това провокира партньора да ни отвърне със същото. Ако вас ви обвиняват в нещо, не искате ли да нараните в замяна? Нормално е, това е обичайната човешка реакция – или подвиваш опашка и бягаш или нападаш със същото, в случая – с обвинение. Обвинението обаче, освен до ескалация на конфликта води и до обида, която е свързана с негативни емоции и тъга. А последните две не са помогнали на нито една двойка. Този факт, заедно с твърдението, че партньорът ви не мисли за вас, го превръща в егоистичен и самовлюбен индивид, а и двамата знаете, че това съвсем не е така и че половинката ви не постъпва винаги по този начин.
Ти никога не прибираш вещите си!
Обратното на горното твърдение. Също съдържа голяма доза категоризация, която в голяма част от случаите не е вярна, но е еднакво обидна и нараняваща за половинката ви. Всеки път, когато човешкото съзнание чуе обобщенията винаги или никога, насочени към себе си, се задейства инстинкт за самосъхранение, който има за цел да докаже, че това не е вярно. И ако половинката ви е от хората, които не подвиват опашка, то очаквайте отсреща ответен удар с обида, целяща да нарани вас.
Същата си като майка си/същият си като баща ти!
Независимо към кой пол са насочени, тези изрази имат за цел да наранят и обидят не само човека, с който живеете, а и цялото му семейство. Дори и когато не сме в добри отношения със семейството си, това все пак не прекъсва кръвната ни връзка с него и подобен негативен израз ни изпълва с негодувание и обида. Поставянето на цялото семейство под общ негативен знаменател ни кара да заемем бойна позиция и да отговорим подобаващо. И в този случай – може би именно в този случай! – ние сме изправени на нокти да защитим семейството и роднините, както и самите себе си. Преди да използвате израза, в който намесвате майката, бащата или който и да е роднина, се запитайте ако на вас някой ви каже такова нещо, дали то ще ви хареса? Ако отговорът е отрицателен, по-добре не го използвайте в споровете с половинката си.
Не можеш да стъпиш и на малкия пръст на…………..
Обичаен български израз, който обаче няма място в брака и по отношение на брачния ви партньор. В ушите на другия това звучи като доста сериозно обвинение, особено ако сравнявате настоящата си половинка с бивша ваша такава или с негов/а приятел/ка. Вашият партньор обикновено прави доста усилия в ежедневието си, макар и с течение на времето вие да не ги забелязвате. Ако с цел да я/го нараните, се опитате да сравните с някой друг нейните/неговите усилия/качества/предимства, има опасност не само да намрази човека, с който я/го сравнявате, но и самия вас. Ако наистина не забелязвате усилията и качествата на партньора си и всичко, което той прави за вас/за дома/за щастието ви, значи до толкова сте свикнали с всички негови положителни качества, че вече ги намирате за даденост. Всъщност това да гледаш на партньора си като на постоянен и неизменен атрибут носи много рискове и е лош съветник в любовта.
Статията на Лена Лалкова е взета от сайта psiholozi.com с изричното съгласие на автора.
