Децата вундеркинди на Менса и какво се случва с тях, когато пораснат

| от MamaMia |


Надарено дете. Гениално дете. Генийче. Вундеркиндче. Дете чудо… Колко хубаво би било да е точно вашето, нали?

Най-младият член на Менса във Великобритания е четиригодишното момче Теди, което вече може да брои до 100 на шест различни езика, включитлено мандарин. Толкова способни деца, често наричани „генийчета“ или „вундеркиндчета“ дават безброй поводи за гордост на своите родители, но какво се случва с тези деца, когато пораснат?

Преди две десетилетия малкият Кристофър Герен е в подобно положение като това на Теди. Той е обявен за най-умното дете на Великобритания на 12 години, през 2002 г., побеждавайки хиляди други деца в телевизионно шоу. Лицето му е във всички вестници, дори в уебсайта на BBC News. Вече на 32, Герин твърдии, че бързата слава е дошла напълно неочаквано за него и за семейството му. Към онзи момент той вече е член на Менса, с IQ 162, а решението му да се присъедини е мотивирано от епизод на анимационния сериал „Семейство Симпсън“, в който Лиса Симпсън се регистрира в едноименната общност на хората с най-висок коефициент на интелигентност в света.

Менса приема хора, които са получили резултати в рамките на първите 2% от общото население в одобрен тест за интелигентност.

Победата отваря на Герин много възможности, включително покана да гледа как играе любимият му отбор Астън Вила, както безплатно пътуване до родината на родителите му – Ирландия от Ирландския туристически борд. Очакванията към него и бъдещото му развитие закономерно се покачват, но той твърди, че това така и не го притеснило. „И да не бях спечелил, пак щях да искам да се отличавам във всичко, което правя“, спделят мъжът пред BBC. Завършва държавна гимназия, което за него така или иначе означава да се конкурира в академично отношение. Впоследствие придобива три магистърски степени, включително една от Кеймбридж, и в момента защитава докторска степен.

Вече е женен. Работи като заместник-директор в средно училище, където използва опита си, за да насърчава своите ученици. Старае се да им предаде най-вече това как да се възползват максимално от своя собствен капацитет и талантите си; как да правят онова, което им е приятно.

Друго „бивше надарено дете“, 27-годишнията Арън Фернандес, също твърди, че не е усещал заложбите си като причина за натиск върху себе си.

Едва на 15, той постъпва в университета Кеймбридж, за да учи математика, като стана най-младият студент там от 1773 г. насам. До 18-годишна възраст той вече е шампионът на университета по математика. Интересното е, че Фернандес е получавал домашно образование в Съри. „Моето преживяване  с образованието определено не беше типично, но също така не чувствам, че съм пропуснал нещо. Всяко преживяване е уникално по свой начин“, споделя той.

„Социално никога не съм се интересувал много от никакви форми на конкуренция със съучениците и средата си, така че не се чувствах различен от тях поради възрастта си. Постъпването в университет за първи път е промяна в живота и ново преживяване за всеки, независимо дали на 15 или на 18.“

В момента той е доцент по математика в Източносредиземноморския университет в Северен Кипър, казва, че винаги се е опитвал да се представя възможно най-добре в работата си, но не поради външен натиск, а за свое собствено удовлетворение. Твърди, че не харесва епитети като вундеркинд, дете чудо или гениално дете. Възприема себе си просто като „някой, на когото са дадени изключителни възможности за образование и е успял да се възползва максимално от тях“.

Фернандес е категоричен, че възможностите и подкрепата, които е имал, не го правят „по-добър“ от другите, напротив – вдъхновяват го да подпомага и другите да следват пътя си и да постигат успехи в него.

Разбира се, да бъдеш надарен като дете не означава, че винаги всичко при теб се е случвало по мед и масло.

Джослин Лавин, която е израснала с музикален талант и е приета в престижното музикално училище Четъм в Манчестър, казва, че това, че е смятана за дете-гений, не ѝ е повлияло негативно, докато е растяла. Тя обач добавя, че в професионалния живот на зряла възраст хората често искат нещата да се правят по определен начин и изобщо не им харесва, когато не се вписвате в шаблона и имате свой собствен начин на мислене и виждане на нещата. А последното е много характерно за особено интелигентните и талантливи хора.

Лавин е работила като учителка и секретарка, изпробвала е и други длъжности, а преди няколко седмици кандидатства за своята мечтана професия. „Попълних въпросника за кандидатствае и подчертах, че чувствам, че мога да се справя добре благодарение на своите изследователски умения и възможността си да откривам неща. Въпреки това ми върнаха обратна връзка, че отговорите ми на въпросите им във формуляра са били противоположни на това, което са търсили в ролята, което ме накара да се почувствам, че уменията, които притежавам, всъщност ми пречат в търсенето на работа.“

Тези от нас, които не са били деца гении, не трябва да се притесняват.

Уенди Берлинър, журналист с ресор образование, твърди, че често за възрастните, които стават изключителни, това е свързано повече с характер, неща като решителност, устрем, любопитство, а не толкова с коефициента им на интелигентност. Подкрепата също е много важна – при хора, които постигат високи постижения, обикновено има кой да ги насърчава на заден план.

А и отлеждането на „надерено дете“ може да бъде изморително.

Консултантът по талантливи деца на Менса, Лин Кендъл, наблюдава като обща черта на децатата със свръхвисоко IQ правопропорционално високата им мотивация. Те самите изпитват нужда да учат.

Менса поддържа група за подкрепа на родители на талантливи деца, която в момента има около 300 семейства. Да си родител на дете на Менса е изискващо преживяване. Изтощително, понякога разочароващо.. способно да провали брака ти. Най-голям е рискът родителите да се подхлъзнат в идеята  да третират детето като аксесоар, който да ги валидира и да ги кара да изглеждат добре като родители.

„Насърчавайте ги като хора, уверявайте ги, че просто искате да се чувствате удобно и щастливи в живота си, това е най-важното“, съветва тя. След като малкият Теди се е превърнал в новина заради високия коефициент на интелигентност, Кендъл е получила няколко десетки родителски имейли. Темата? „Помагайте, и ние имаме надарено дете.“

Вижте още:

„Успешно дете“? Ужас!


Повече информация Виж всички