„Всички живеем в балони. Жалко е, че някои балони са изпълнени с ненавист и зловоние. Може би ще е смислено да намерим мост към тези хора и да ги свържем с човеците, които така ненавиждат. Фотографията е добър инструмент за това.“ Това споделя с мен Денислав Стойчев, автор на фотографската серия „Център за подкрепа на бежанци от Украйна, град Варна“, която спечели миналогодишното издание на конкурса за социално ангажирано изкуство „Граждански Будилник“ 2022, организиран от Български център за нестопанско право (БЦНП), в категория „Фотография“.
С Денислав си говорим за предизвикателствата на съвременната комуникация, за възможностите на изразните ѝ средства, и за смисъла от това да опитваш да подаваш ръка и да събаряш стените между хората. Независимо колко пъти ще чуеш „защо помагате точно на тези“, „на какви се правите с тези ваши каузи, мерите се кой е по-голям светец ли“, „ама точно това ли е най-големият проблем“. И как в социалните теми хората се срещат, откриват и преоткриват взаимно, генерират нови идеи и проекти заедно, и взаимопомощта се възпроизвежда отново и отново. А дори и как помагащите хора и критиците на помагащите хора обикновено са все едни и същи. Самият Денислав е от първите – можеш да пресечеш пътищата си с него между локациите на хуманитарни кризи и полуизоставените трудни за достъп села, останали с по няколко жители, между глобалния контекст и съвсем по нашенски местния.
Денислав работи предимно върху социални и правозащитни теми. Насочвайки фокуса си към проблеми, чието осветляване води до бързи положителни резултати, той получава истинско професионално удовлетворение – нещо толкова трудно за авторите от нашето поколение.
Една кратка творческа пауза по време на COVID-19 пандемията се оказва благодатна за него от днешна гледна точка – концентрира се към личните си проекти, отлагани с години, започва да прави изложби. Две години живее на три места едновременно, преди да се установи за постоянно край морето.
Защо социални теми обаче? Отвъд смисъла от разказването на човешки истории и истории от съвремието ни, той намира фотографиите с човешко присъствие за най-живи, а оттам и вълнуващи. Възползва се от новите медии, в които спокойно можеш да разкажеш история с наратив от десетки фотографии, вместо само с една. Понякога „една снимка е повече от хиляда думи“, но когато към тази снимка има още 5-6, разкриващи контекста и повдигащи нови въпроси, хилядата думи ти се струват непълноценни.
„Слабата фотография вреди на силния документален разказ и обратно“, убеден е той.
Най-присърце му е да достига до места, където друг човек не би имал работа, не би имал достъп дори.
В рамките на инициативата „Бъди човек“ например достига до села с 10-20 души досами границата ни с Турция, където два пъти в седмицата докарват хляб в кметството, където е и пощата, там в някои села държат и ковчезите. „Ако не си граничар или техник по електроснабдяването, каква работа да имаш там?!“, пита ме той риторично.
Спомня си също и как през 2016 г., кръстосвайки страната по проекта си „Православно добротворство“, прекарва седмица в овчарника на покойния вече бай Антон Мустанов, който се е родил като мюсюлманин, но става православен и след инцидент със сина си и след пророчески сън сам строи църква, Посещава зала в Благоевград, където отец Андон Шавулев дава уроци по бокс на ромски деца. Обядва с мъже, лекуващи се от зависимости чрез вярата и духовното обгрижване на отец Георги Фотакиев, в квартал Аспарухово във Варна.
Овчарят Антон Мустанов показва свещник, който сам е изработил от бракувани гилзи за патрони в църквата, която също сам е построил на връх над девинското село Брезе. Село Брезе, Община Девин, юли 2016.
Или, документирайки каузи, подкрепяни от Фондация TimeHeroes, миналата година попада в ситуация, в която младежи от дом във Враца посещават и играят с други младежи от друг дом в Мездра, само че с умствени увреждания, заедно с доброволците от инициативата „Подари време“.
На акция на сдружение „Ела и ти”, в която доброволци осигуряват екстремни преживявания за хора с физически увреждания, се запознава с прекрасни хора от „Аварийно спасяване Пловдив”, които провеждат младежи, прекарващи дните си в инвалидни колички, в тесния вход на пещерата „Снежанка” и обикалят с тях всички достъпни кътчета.
С част от същите спасители се среща и под паметника на „Бузлуджа“, когато доброволци подготвят фестивала Open Buzludzha. „А преди две седмици, когато спасителни екипи спасяваха животи под срутените сгради след земетресенията в Турция, слушам по радиото, че същите тези пловдивски симпатяги са там и помагат денонощно“, допълва Денислав.
Доброволци подготвят най-високата сцена на фестивала Open Buzludzha 2022 пред паметника на връх Хаджи Димитър, познат още като Бузлуджа. Август 2022.
Той се определя като щастлив човек, защото благодарен, че „диша един въздух с такива морални исполини“.
В разказите за правозащитни теми става ясно и че през изминалата есен е пребивавал и в подземни училища в Украйна, обзаведени като пълноценни класни стаи заради всекидневните сирени за въздушна заплаха. В една такава подземна стая учителки тъкмо са нарисували сини прозорци с надничащо усмихнато слънце. А в друго училище в Бесарабия учебните стаи са изпразнени от чинове и персоналът е подредил колони от легла за бежанци.
Страстта на Денислав към търсене на подобни истории всъщност датира още от ученическите му години. Той е сред малцинството хора у нас, които се радват на „фантастични гимназиални години в отлична среда, която не те потиска, а ти насърчава развитието“. Разказва ми: „Имахме училищни медии – радио, вестник и телевизия. Имахме дни за хуманитарна подкрепа, например развличахме бебетата и децата в дом „Майка и дете“, когато още съществуваше такава институция. Участвахме в местни младежки каузи. Бях в инициатива на местна НПО за заснемане на нерегламентирани сметища и пращане на сигнали до общината…“.
Именно тази му стара страст към каузи го довежда като участник и в конкурса „Граждански будилник“, който всъщност е печелил двукратно.
Темата на конкурса съвпада точно с проектите, по които снима, а идеята за социално ангажирано изкуство съвпада с визуалната му документалистика. През 2021 година серията му „Бъди човек: посланици на доброто“ взима второто място във фотографската категория. Няколко месеца по-рано той е открил изложба от стотина фотографии със същото име в Ямбол. Снима дейността на доброволците от местния клон на националната кампания „Бъди човек” от първата им акция през 2015 година.
„Отидох като репортер, върнах се като доброволец в инициативата“, усмихва се той. И така е до днес – всяка година в навечерието на големите християнски празници Рождество Христово, Великден и Успение Богородично с останалите доброволци по проекта посещават стотици възрастни и самотни хора от селата в Ямболска област. Носят им хранителни продукти от първа необходимост, събрани чрез онлайн и офлайн дарения.
Денислав е убеден, че срещите с хората са вълнуващи и за двете страни. На тях им идват неочаквани, но добронамерени, гости. Доброволците пък се сгряват от милите жестове на благодарност от старите хора, разказаните истории, докосването до нова за тях атмосфера, ако щете. Страхотните активисти от „Бъди човек“ помагат и на социално слаби семейства, събират и носят извън кампаниите дрехи на деца и младежи в нужда, провеждат ремонти за собствена сметка, събират и разпределят вещи от дарители, насреща са за всякаква подкрепа. Инициативата е изцяло доброволна, не е свързана с институции, организации, бизнеси, църкви и прочие.
Стигаме и до миналогодишната му награда от формата „Граждански будилник“, в който можете да кандидатствате и вие с авторски текст, фотография или илюстрация до 01 април.
„Миналата година журито нареди на първо място историята ми от Центъра за подкрепа на украински бежанци във Варна. Там видях една страхотна организация на десетки доброволци, които нямат многогодишен опит, а са обединени единствено от трагичната новина, че близо до нас започна война и че стотици хиляди души бягат от нея. Всеки разчита на собствените си познания, умения и сили и на експертизата на следващия доброволец. Там, в коридор и няколко стаи от варненската Спортна зала, денонощно се сортираха дарения, приемаха автобуси с майки с деца и възрастни, насочваха се към частни домове на други ангели, отворили вратите си за непознати, или първите хотели. Други пътуваха до границите ни с Румъния, за да вземат бежанци, стигнали до там с друг транспорт и чакащи на стоп.
Стените бяха налепени с обяви на местни хора за безвъзмездна помощ с преводи, лекарски прегледи, детски спортни школи, свободни работни места и т.н. Имаше момчета, които ми казаха, че бягат от училище, защото в Центъра са по-полезни. Някои нощуваха там. Някои бежанци на втория ден от пристигането си ставаха доброволци в същия център за подкрепа на бежанци от Украйна.“
Доброволци се забавляват късно вечер в Центъра за подкрепа на украинските бежанци във Варна след като са разтоварили пратка от шест палета дарения. Варна, март 2022. Снимката е част от фотосерията наградена с първо място на конкурса „Граждански будилник 2022”.
Денислав вярва, че изкуството е не само начин за изразяване на позиция по глобални въпроси, но и за подпомагане на местната общност. Той самият вижда и създава примери за това в родния си град Ямбол.
Разказва ми, че в момента местни колеги снимат в общинския приют за кучета и правят сладурски календари, средствата от които отиват за приюта. Чрез личната си работа колегата му Стефан Каменов например иска да насърчи хората да спрат да купуват кучета, а да взимат от приютите, които май винаги са препълнени. За целта обикаля десетки села, където запознава децата с фотографския способ цианотипия. „Така те хем се забавляват, хем правят изкуство, хем научават нещо толкова различно от всекидневните си занимания. И получават стимул за развитие в по-артистични посоки.“ През януари Денислав гостува на местния кръжок по фотография в общинския детски комплекс с желание да запали децата по доброволчеството и фотографията.
Мъж води внука си за игра и разходка на кучета в приют от отворен тип в Костинброд. Костинброд, ноември 2021.
На място се организират и необичайни фото пленери в старчески домове фото кът, където се изготвят портрети на възрастните хора и впоследствие им се подаряват за спомен.
„Когато съм в Ямбол, забелязвам, че във все повече магазини има касички за дарения за хора, нуждаещи се от лечение. Чувал съм, че суми от порядъка на стотици хиляди лева се събират за седмица, когато се направи мащабна местна кампания“, отбелязва Денислав. „Във Варна обаче срещам още повече подобни касички, и то по 3-4 в магазин. За година цените скочиха двойно и тройно, но явно хората все повече даряват.“
Според него има и друг аспект в диалога за изкуството и социума на местно ниво.
„В областните и по-малките градове има достатъчно голяма публика жадна за изкуство. Залите на местните театри са пълни на всяка постановка. Решението на един добър автор да твори и показва произведенията си пред местна публика е също своеобразна благотворителна кауза. По-голямата част от изложбите на приятелката ми умишлено са в селски читалища из източна България“ споделя той. В такива изложби обичайно няма откупки, но приходът е един – огромно удовлетворение за авторите и за местните хора.
И още нещо: взаимопомощта ражда още взаимопомощ и се самовъзпроизвежда, събирайки енергия за действие от контактите между социално ангажираните хора.
Денислав ми разказва историята на Паола, която носи кашони, щайги и сортира дарения за украинските бежанци в почивен ден в офиса на IT компанията, където работи. Той я среща, докато документира доброволческия процес. Два месеца по-късно пътищата им се пресичат отново – в слънчева софийска събота, когато тя е доброволец по безопасното провеждане на „София Прайд”. И си спомня, че я е виждал още веднъж, преди над 10 години, в Бургас… „Беше доброволка на музикалния фестивал Spirit of Burgas. Има и много други хора, за които доброволчеството е не само вариант за прекарване на уикенда, но и начин на живот.“
Паола е един от доброволците, които осигуряват безопасността по време на шествието Sofia Pride 2022. София, юни 2022.
„Сред доброволците в социални кухни съм срещал готвачи, които в друго време работят в ресторанти, в които аз лично не мога да си позволя да си поръчам дори салата,“ смее се той.
„А вчера, на флашмоб във Варна отбелязващ година от началото на войната в Украйна, срещам познати лица от онзи извит коридор в Спортна зала, където като пчелички в кошер доброволците работиха за поне малко комфорт в новия живот на бягащите от бомбите.“
Макар той самият да не е родител, дълбоко вярва в ползите от детското доброволчество.
Най-малкото защото то създава нови контакти и приятелства както при възрастните, така и при децата. „Доброволчеството би ги направило по-отговорни, по-състрадателни и по-дейни. Би им донесло по-богат опит. Много често на кампании участници идват с децата си, обикновено на възраст, на която могат да разберат каква е тази галимация около тях. Това е част от възпитанието, от въвеждането на детето в извънсемейния свят.“
Ива е на 1 година и 1 месец, но вече е доброволец в кампанията „Бъди човек”. Село Пчела, Община Елхово, април 2021.
В приюти за кучета съм срещал семейства с деца да прекарват весело почивния си ден. Но и в компанията на вече споменатата Паола, Денислав си припомня за срещата с „един около 8-10-годишен Никола, който беше сред най-активните доброволци. И не говоря за игра и мотаене в краката на възрастните, а искрено детско желание да работи наравно с тях за добра кауза.“
„На кампанията на еко сдружението „За Земята” за почистване на района на хижа Мальовица едно семейство чистеше пътеките докато русото им момиченце си играеше с планински цветя на раменете на баща си. То едва ли е разбирало какви са тези бели чували и хора заврени в клека, но изглеждаше щастливо от дните си на планина. А след време добрият пример, който му дават родителите и другите доброволци около него, ще бъде вече осъзнат. Както се казва, това дете е закърмено с общественополезна дейност.“
Младеж от дома за лица с увреждания в Мездра прегръща доброволец от инициативата „Подари време”, с когото се познават от предишни посещения. Мездра, юли 2022.
Общите му наблюдения върху децата доброволци са, че те са по-зрели от връстниците си, от малки са в разнообразни социални ситуации, а това е силно полезно за развиване на критичното мислене и социалния опит, и задават умни въпроси. Доброволчеството им отваря пътя към пълноценно участие в гражданското общество. Нещо, което у нас все още развиваме.
Говори ми се още, но на следващия ден на Денислав му предстои пътуване до Молдова, където отново ще бъде сниман битът и ще бъдат записвани историите на бесарабски българи. Очакват го много предизвикателства. От това да не чете тролските коментари под статии за украинците по медии и под публикации във Facebook… През това да не се докара до професионално прегаряне… До това да не остави документалното никога да засенчи естестското в работата му.
Вижте още:
