От 16 век до днес на бъдещите майки се казва какво да мислят и чувстват
Да бъдеш бременна през 2017 г. означава да запомниш дълъг списък от това какво да НЕ правиш. Естествено, заповедите изключват всякакви безразсъдни припалвания на цигари и подпийване на алкохол. Списъкът след това се разнообразява с избягването на един куп храни, включително морски дарове, френски сирена и люцерна, а след това продължава със забрани за боядисването на косата, мазане с кремове, съдържащи кофеин, гел маникюр и коремни преси. Вярно е, днес трябва да се пазим от какво ли не и неслучайно по форумите за бременни е пълно с паникьосани жени, които без да искат са изяли повече от една салата с риба тон тази седмица.
Все пак, колкото и да е трудна модерната бременност, очакващите бебе жени днес трябва да следят само своите диети, козметични процедури и спортни активности. През 16-и, до началото на 18 век докторите са инструктирали жените, които искат да се сдобият със здраво отроче, да контролират нещо далеч по-трудно – собствените си мисли.
Контролът над мислите не е някаква разтеглива връзка между това да се ядосваш по време на бременността и после да имаш бебе с колики.
Докторите тогава са вярвали, че буквално можеш да оформиш тялото на нероденото си дете със силата на мозъка си. В книгата си от 2005 г. „Масова истерия“ професорът по философия Ребека Кукла, дава някои примери:
„Някои от най-разпространените твърдения сочат, че апетитът за ягоди или други плодове може да причини родилни петна във формата на дадения плод. Уплах от мечка ще направи бебето космато, а ако те стресне заек, детето ще е със заешка устна или цепнато небце“. Ако пък жената има похотливи мисли, докато е бременна, детето може да се роди хермафродит, с мъжки и женски полови органи едновременно.
Както посочва Кукла, в половината от случаите механизмът, който задвижва тези промени не е просто някоя случайно преминала мисъл – това е желанието за някаква храна или секс. Бременните са били поставени пред труден избор – някак да потиснат тези желания или буквално да маркират децата си с тях. Тази рамка също така поставя своенравния или слаб характер на майката като причина за вродени увреждания, които днес вече знаем, са най-вече причинени от генетични или екологични фактори. Вярванията освобождават и мъжа от всякаква вина за характеристики на бебето, които обществото е намирало за ненормални.
Благодарим ти много, патриархат.
Идеята за това, че жените трябва да потискат желанията си, за да бъдат добри майки, се вписва добре в остарелите патриархални идеали на патриархата за женската пасивност и смиреност. Това може би е причината защо вярването е продължило да съществува дълго след като лекарите са го отрекли. В късните години на 19 век Джон Мерик, т.нар. „Човек слон“, участва в циркови представления в Европа, където зрителите се взират в разширения му череп и големи участъци груба, сбръчкана кожа. Истинската причина за симптомите му е все още неизвестна за науката, но самият Мерик има добро обяснение за това – майка му била уплашена от цирков слон, докато е била бременна.
Днес малко хора вярват, че една кисела краставичка може скоропостижно да се появи на бедрото на бебето или пък секс фантазиите ще имат някакво влияние върху плода. Въпреки това, в наши дни жените отново не са освободени от натиска да мислят или да се чувстват по определен начин.
Докато жените през 16 век са съветвани да не изпитват силни емоции, бременните жени на 21 век са окуражавани да изпитват само едно – радост.
В статия на Ню Йорк Таймс за депресията по време на бременност, която засяга около 15% от очакващите майки, клиничният психолог Андрю Соломон казва: „Голяма част от стигмата около майчината депресия изглежда се фокусира върху жените, които се провалят в това непрекъснато да чувстват радост, често предполагайки, че тези жени са безсърдечни. Как може някой да не е просто отвян от значимостта на това да родиш дете, което ще даде на живота ти смисъл?“.
Соломон продължава тезата като посочва, че вината, която много жени изпитват заради депресия по време на бременността, може да им попречи да потърсят нужното психично лечение, а това наистина да доведе до лоши последствия и при майката, и при бебето.
От 16 век до днес тенденцията обществото да казва на бременните жени какво да мислят и чувстват, като цяло е донесла повече вреди, отколкото нещо добро. Време е да приемем, че бременността създава огромни и сложни промени в тялото и целия живот на бъдещата майка, така че е нормално да породи също така и сложни емоции. Така че, оставете съветите за бременната на нейния лекар, изяжте заедно с нея по една салата със синьо сирене и й кажете, че всичко ще бъде наред.
