Колко дълго трябва да е майчинството? Този въпрос отново излезе на дневен ред през последния месец, след предложението от страна на някои представители на бизнеса, по-точно Асоциацията на индустриалния капитал, майчинството да се намали с два месеца и половина през първата година, а втората година изцяло да отпадне.
Засега това предложение не среща осообено одобрение в обществото. Фактите са си факти, България дава на майките най-дълъг период от отпуск за отглеждане на дете в Европа, 58 седмици, като първата година е при +90% от заплатата, а за втората месечното възнаграждение е 380 лева.
В челната петорка по платено майчинство са Великобритания /но там заплащането е минимална заплата през повечето време/, Словакия и Полша. Най-малко седмици отпуск по майчинство има в Германия и Швеция – по 14, тоест три месеца и половина. Това е и допустимият минимум за Европа.
Вярно е и друго, дългото майчинство поставя жената в риск да остане запродължително време извън пазара на труда и след това да изпита сериозни трудности при завръщането си. Това е истина, споделяна от много жени, които се чувстват изолирани у дома, прекарвайки две години само с детето, сред памперси и пюрета.
Влизането в ясла обаче е доста трудно начинание. Места няма за всички, напук на обещанията на Столична община. Таксите в частните ясли пък са доста високи за хора със средни доходи. Затова много майки просто предпочитат да си останат вкъщи. Още повече, че в момента изискванията на средностатистическата детегледачка за 1 дете на месец при осемчасов работен ден са 1300 лива на месец.
Ако жената реши да се върне на работа в рамките на първата година майчинство, в България тя получава и 50% от майчинството плюс заплатата си.
Друг стимул у нас, поне според социалното министерство, е програмата „Родители в заетост“, която осигурява детегледач. Тук проблемът е, че детегледачката трябва да е безработна, за да кандидатства. Дали бихте поверили детето си на непознат човек, регистиран безработен, който ще получава минималната заплата, и не е ясно с какъв опит разполага, е въпрос, чийто отговор е ясен.
Все пак, според българските институции за момента промяна на майчинството няма да се разглежда. Данните показват и друго, че няма връзка между майчинството, раждаемостта и демографската криза. Затова предложенията на Корнелия Нинова за 6400 лева бонус за работещи семейства при раждането на второ дете, звучат леко популистки.
Една добра среда, която улеснява родителите в отглеждането на децата, достъпни цени на детски стоки /които в Англия са по-евтини при много по-високи заплати/ и условия да се оставят децата за по-ранно отглеждане в ясли и детски градини ще стимулират повече семействата.
А бизнесът си гледа интересът. И за съжаление работодателите, които се радват на новината, че ще имате бебе, са рядкост и заслужават нашата благодарност. Мнозина дори притискат младите майки да се върнат по-рано на работа или ги принуждават да напуснат, ако откажат да го направят. Те биха могли да предложат гъвкаво работно време, работа от вкъщи, ако заетостта го предполагар или да помислят за създаване на детски градини към предприятията.
Проблемът има решение и световните практики са налице. Извоюваното право си е право, нека не го отнемаме, и без това да гледаш дете в България си е трудна работа.
