Аз съм изключителен любител на кучетата! В годините съм била горд собственик на няколко джафкащи ушатковци и имам твърдото намерение занапред отново в къщата ми да има куче. Но когато срещна в някой парк или на улицата огромно псе, особено пък от някои специфични породи като ротвайлери, каракачанки и питбули, изпитвам страх. Защо? Защото не съм сигурна в намеренията на кучето, още по-малко в тези на стопаните. През главата ми минава мисълта „ами, ако това сега ми скочи?!“ и като гледам огромните му размери, си представям как ме захапва за ръката и я откъсва.
Може би ви звучи пресилено, но истината е, че големите кучета не са шега работа! Да не говорим, че някои породи имат реалната способност да ви разкъсат и убият. Или вас, или някое дете, друго куче или някоя нещастна котка.
Както ние всички добре знаем, не са случайност и случаите на нападения на кучета срещу хора, някои от които са завършили трагично за хората.
То не бяха разкъсани баби, обезобразени деца, нахапани минувачи, опитали се да помогнат… поредният случай на кучешка агресия, за която чух, се случва в София – до Борисовата градина, където ротвайлер разкъсал и респективно убил на място по-малко куче.
От репортажа на Нова става ясно, че и двете животни са домашни, като по-голямото обаче е собственост на жена, която притежава още един ротвайлер, две немски овчарки и пинчер. Интересното е, че това не е първият случай на агресия и на нападение от страна на едрите кучета срещу други животни И хора в квартала! Според засегнатите животните се разхождат не само без намордник, но и без повод, а собственичката им е също толкова агресивна, колкото псетата си.
Представяте ли си ужасa на това да държите в ръце разкъсания си домашен любимец и около вас всичко да е в локва кръв? Аз лично не… Също така не си и представям да трябва да живея в страх от това, че някаква кукувица разхожда необезпокоявано зверове из града и никоя институция не се е погрижила да вземе мерски или поне провери кучетата регистрирани ли са, носят ли намордници и изобщо какво се случва с тях!
У нас има уж изискване да регистрираш кучето си в общината, като за целта то трябва да е чипирано, да има паспорт и да са му поставени съответните ваксини. Също така се заплаща данък за животното, отбелязва се на кой адрес живее то (този на стопанина), както и се уточнява, че има конкретни места за разходка на животното, според указанията на общината, както и че следва да бъде с намордник, ако е над еди-какви-си килограми.
Аз обаче, за всичкото ми обикаляне по паркове и градинки с куче и без, абсолютно никога не съм видяла някой да проверява за тези неща! Ако някой случайно е бил свидетел, то моля, нека сподели. Никога не съм срещала представител на общината (в случая говоря за Софийска), който да следи дали питбулите се разхождат с намордници и на каишки и тоя ротвайлер чипиран ли е и ваксиниран ли е против бяс.
В нашата родина можеш да си купиш сладко кученце от магазина в мола, да го водиш или не на ветеринар, то си е твоя работа. След това можеш съвсем спокойно да си разхождаш каракачанката в детската градинка без повод, да не ѝ събираш лайната, да препикае люлката и пързалката, и само възмутените майки да ти правят забележка, а ти да им теглиш майните, защото „кво ми се обясняваш, ма, глей си децата там!“ или в най-добрия случай „ама то е много куче“!
Съгласна съм, че има и ненужно истерични майки! Да, така е. Но щом разхождаш животно, трябва да се съобразяваш, без значение дали става дума за 4 или 44-килограмово куче! Задължително следва да го разхождаш на каишка, без значение колко е пухкаво и сладичко, и колко си убеден, че е най-доброто псе на света. Има си специални места – заградени пространства в големите паркове, където можеш да си пуснеш животното да тича свободно.
Собствениците на кучета носят отговорност не само за животните, но и за себе си И околните хора и животни. Ваксините и обезпаразитяването не са просто прищевки на ветеринарите, а възпитанието и тренирането на кучето е абсолютно задължително, за да се спестят неприятни случки от това да нападне друго животно, до това да избяга напук на викането на ваша страна и да се озове под гумите на някоя кола.
Огромна отговорност носи и въпросната Община, която именно следва да регламентира и да следи за благосъстоянието на гражданите! Дали се спазват нормативните наредби и разпоредбите, за да не трябва да се решават случаите на принципа „след дъжд качулка“. Защото ако Общината извършваше проверки, щеше да е наясно, че група опасни кучета са разхождани насред града без никакви предпазни мерки и да предотврати нападенията върху хора и умъртвяването на други животни. А не сега тепърва да започва разследване по вече създаден проблем.
И още нещо – самите ние като граждани също носим отговорност! И когато видим агресивно куче или огромно такова разхождано без повод и намордник по улици и градинки, следва да сигнализираме пак в Общината, а не да цъкаме с език или най-много да навикаме собственика. Защото ако институциите имат сигнал за нередност, те все ще извършат проверка или поне вие ще знаете, че сте предприели действия.
С философия в духа на „няма смисъл да си късам нервите, то така или иначе никой няма да направи нищо“ ще стоим още дълго на същото забатачено ниво на „всеки си прави каквото иска“, както сме сега.
